Решение № 14532 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14532 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110109170 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр. 2, вр. пр. 3 ЗЗД.

Ищцата М. Д. П. твърди, че е сключила с ответника „Моят Кредит“ ЕООД договор за кредит № 70662/14.06.2022 г., по силата на който ответникът й е предоставил сумата 400 лева, като в договора е бил посочен размер на годишен процент на разходите от 41,60 %. Поддържа, че заемната сума е следвало да се върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер на 34,18 лева.

Сочи, че съгласно клаузата на чл. 12 от договора е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 296,14 лева, поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по договора.

Излага твърдения, че още със сключване на договора е била начислена неустойката, като същата е следвало да се погасява на части, заедно с погасителните вноски по кредита. Посочва, че на същата дата е бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за кредит. Смята, че процесната клауза противоречи на множество императивно норми на ЗПК (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Поддържа, че с договора е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният ГПР. Твърди, че действителният ГПР по договора е повисок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК.

Излага доводи, че клаузата за неустойка влизала в противоречие с 1 разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави, като същата се явявала и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Смята, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за неустойка.

Ответникът „Моят Кредит“ ЕООД оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 400 лева (204.52 евро). Оспорва представения към исковата молба погасителен план, като твърди, че същият съдържа неверни данни.

Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размерът на ГПР в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като смята, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора. Излага доводи, че оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Излага довод за липсата на правен интерес у ищцата, тъй като задължението за неустойка е било опростено от дружеството чрез устно споразумение на 31.08.2023 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя е предоставена ясна и коректна информация.

С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебно заседание на 30.10.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите относно сключването на договора, предоставянето на сумата от 400 лева и наличието в чл. 12 от горния договор на твърдяната клауза за неустойка.

От събраните по делото доказателства - Индивидуален договор за заем 2

№ 70662/14.06.2022 г., се установява, че страните са уговорили главница от 400 лв. и възнаградителна лихва от 39.96%, като ГПР е посочен като 41,60%.

Клаузата на чл. 12 задължава заемателя в 3-дневен срок да осигури поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка от 296,02 лв., заплащането на която е следвало да става разсрочено, съгласно погасителен план.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Ю. Н. се установява, че ищцата е заплатила общо 426,71 лв., с които е погасена изцяло главницата от 400 лв. и част от лихвата. Вещото лице установява, че ако начислената неустойка се включи като разход при изчисляването на ГПР, действителният ГПР би бил 1160,86%. Този размер надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК над 116 пъти.

Разпитаната в съдебно заседание свидетелка Р.А. (зонален мениджър при ответника) потвърждава, че през август 2023 г. е предложила на ищцата оферта за приключване на кредита чрез плащане само на главницата и малка част от лихвите. Свидетелката сочи, че след плащането от 31.08.2023 г. кредитът е отразен в системата като „приключен“ и неустойката е била опростена. Заключението на вещото лице потвърждава, че сумата от 463,68 лв., включваща неустойката и такси, е осчетоводена като „опростена“.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа точен ГПР. В съответствие със задължителната практика на СЕС (Дело C-714/22), разходи, които са изначално известни и начислени разсрочено, като процесната неустойка, съставляват част от „общия разход по кредита“ и трябва да се включат в ГПР.

Невключването им води до невярно посочване на ГПР, което е основание за нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В настоящия случай, механизмът на начисляване на неустойката, която е била разсрочена още при подписването, както и нейният размер, представляващ близо 75% от главницата, сочат на заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дори сумата да е била опростена впоследствие, това не санира порока на клаузата към момента на нейното възникване. Съдът намира, че клаузата на чл. 12 противоречи и на добрите нрави, тъй като чрез нея кредиторът си осигурява прекомерна печалба, прикрита като обезщетение за неизпълнение на практически неизпълним 3-дневен срок за обезпечение. От изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото 3 решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищцовата страна съразмерно с уважената част от исковете. Тъй като предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12 от Договора за потребителски кредит се уважава изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата всички сторени от нея в производството разноски. От доказателствата по делото и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се установява, че ищцата М. Д. П. е заплатила 50 лева за държавна такса и 300 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По делото се претендира и адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като съдът констатира, че ищцата е представлявана от адвокат Д. М. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В настоящия случай процесуалният представител на ищцата претендира възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС. Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като претендираната сума съответства на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Тъй като възнаграждението е в минимален размер, то не подлежи на допълнително намаляване. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 178,95 евро, от които 25,56 евро, държавна такса и 153,39 евро, възнаграждение на вещо лице.В полза на оказалия безплатно правна помощ и съдействие адвокат следва да бъде присъдена сума от 245,42 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Д. П., ЕГН **********, срещу „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на чл. 12 от сключения между страните индивидуален договор за заем № 70662/14.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4 от 178,95 евро, сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, да заплати на адвокат Д. М. М., ЕГН ..........., от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5