Решение № 1043 от 05.12.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Сливен, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230105278 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. А. Ч. против Е. А. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищцата твърди, че страните са наследници на А.А. Т., починал на 15.04.1919 година в гр. Сливен - син и дъщеря. Наследодателят и страните са собственици по покупко - продажба, наследство и отказ от наследство на недвижими имоти:

ДВОРНО МЯСТО, образуващо парцел IV- 7622 в кв. 410 - „Ново село“ по плана на гр. Сливен, състоящо се 320 кв.м, от ко ито застроени 107 кв.м, пр и следните квоти от правото на собственост - 1/4 идеални части на А.А. Т., 2/4 идеални части на Е. А. Т. и 1/4 идеални части е собственост на Ю. А. Ч. и ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имота, състоящ се от три стаи, килер, баня - тоалетна и мазе, обособени в самостоятелен жилищен обект, от който 1/4 идеални части е собственост на А.А. Т. и 1/2 идеални части е собственост на Е. А. Т..

От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 92, том 1, рег. № 825, дело № 79 от 2023 год ина ответникът е станал собственик на 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор

***, с адрес на поземления имот: гр. ................................, целият с 1 площ 320 кв.м., ВЕДНО с 1/2 идеални части от построения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. ....................................

Ищцата твърди, че през 2005 година общият им наследодател е направил допълнителна постройка от 31 кв. м. в съсобственото им дворно място. До смъртта на наследодателя им тази постройка се е ползвала от него, ищцата и нейната дъщеря, тъй като ответникът още през 1999 година заминал и трайно се установил в САЩ. След смъртта на общия им наследодател, процесната постройка била ползвана само от ищ ц а т а и нейната дъщеря. Когато ответникът се е връщал в страна по време на платен отпуск, също е ползвал този постройка. След смъртта на наследодателя им, обектът продължавал да се ползва от ищцата и нейната дъщеря, която ползвала също така имота на вуйчо си на първия етаж от сградата с негово знание. Ответникът се връщал в страната много рядко, като посочва годините, за коит о има спомен – 2016 година или 2017 година, 2023 година и 2024 година При последното си идване в страната на 11.09.2024 година твърди, че е станал собственик по давност на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 31 кв.м., брой етаж 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сл ивен, засягащо поземления имот: от 28.06.2023година, адрес на ПИ: гр.

................................, с площ 320 кв.м, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, Предишен идентификатор - няма; Номер по предходен план: 7622, пр и съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

***, *** и ***.

Излага твърдения, че на 11.09.2024 година ответникът се снабдил с Нотариален акт № 176, том I, рег. № 1399, дело № 138/2024 год ина на нотариус с рег. № 524 с район на действ ие PC - Сливен, с който е признат за единствен собственик по давностно владение на процесната сграда. Оттогава сградата била заключена и ищцата нямала достъп до нея. Сочи, че тъй като процесния т имот никога не е владян от ответника, защото от 1999 година живее в САЩ, имотът е бил владян от ищцата и нейната дъщеря, поради което за нея е налице правен интерес да води настоящото производство.

Ищцата моли съда да признае за установено по отношен ие на ответника, 2 ч е ищцата е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/2 идеални части от процесния имот - сграда с идентификатор ***, със застроена площ 31 кв.м., брой етаж 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Сливен , засягащо поземления имот: от 28.06.2023 година, адрес на ПИ: гр. ................................, с площ 320 кв.м, трайно предназначен ие на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор - няма; Номер по предходен план: 7622, пр и съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***,

***, ***, *** и ***.

На следващо място, моли да се осъди ответникът да предаде владението върху 1/2 идеални части от описания недвижим имот (сграда с идентификатор ***) на ищцата, както и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 176, том I, рег. № 1399, дело № 158 от 11.09.2024 година на Нотариус Р.С., вписан под № 524 от регистъра на Нотариалната камара в частта, в която ответникът е признат за собственик на сграда с идентификатор *** по скица на поземлен имот на СГКК- Сливен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответн икът депозира писмен отговор. Излага доводи за допустимост, но неоснователност на ищцовите петенции. Оспорва твърдението, че през 2005 година общият наследодател на страните е направил пристройката, отразена в КККР на гр. Сл ивен като сграда с идентификатор ***, с площ от 31 кв.м. и че до смъртта на наследодателят им тази пристройка се е ползвала както от него, така и от ищцата и нейната дъщеря, тъй като през 1999 год ина ответникът е заминал за САЩ и трайно се е установил да живее там.

Излага, че първият етаж от жилищната сграда с идентификатор *** първоначално се състоял от три стаи, килер, баня-тоалетна и мазе. Към този етаж е имало два входа. След завършване на висшето си образование през 1989 година ответникът се завърнал със семейството и заживял в част от този първи етаж. Бащата на страните бил преградил хола, иззиждайки свързващи портални врати, като част от хола е б ила свързана със всекидневната и кухнята от оригиналния план на къщата. Ответн икът със свои 3 средства и помощ от баща си изградил кухня и баня-тоалетна, които са били пристроени към първия етаж. В периода 1993-1994 година ответникът пристроил още една стая, необходима като детска стая за дъщеря им. Помощ получил от свои приятели, а разходите били поети от спечелените пари от работата му в чужбина.

Твърди, че с Нотариален акт № 177, т. 1, натариално дело № 483/1997 година на СРС наследодателят на стран ите и те като негови деца са признати за собственици на поземления имот с идентификатор *** по покупко - продажба, наследство и отказ от наследство, при дялове: 1/4 идеални части за А.А. Т., 2/4 идеални части за ответника и 1/4 идеални части за ищцата, а по отношение на Самостоятелния обект в сграда с идентификатор ***. /първия етаж от жилищната от три стаи, килер, баня-тоалетна и мазе/, дяловете били, както следва: 1/2 идеални части за А.А. Т. и 1/2 идеални части за ответника.

Построените допълнителни помещения като пристройка на първия етаж в периода след 1989 година, и 1993 - 1994 година са заснети в КК на гр.

Сливен като част от сграда с идентификатор ***, с площ от 31 кв. м, въпреки че тези помещения били функционално свързани с първия етаж.

Със саморъчното завещание наследодателят на страните бил завещал своята идеални части от първия етаж на ответника. По този начин той е станал собственик на целия първи етаж от жилищната сграда. Със същото завещание наследодателят на страните бил завещал на втората си съпруга Р.И.Т. да ползва до края на живота си идеални части от първия етаж и дворното място, така както се е ползвало към момента на съставяне на завещанието, включваща северната половина от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, баня и антре.

Излага твърдения, че след 1998 година ищцата и дъщерите й са живеели на друг адрес, в жилището на първия й съпруг. След неговата смърт се преместила да живее на втория етаж от двуетажната сграда, който б ил изграден въз основа на отстъпено право на строеж през 1975 год ина, но до завръщането си тя отдавала този етаж под наем.

След 1998 година, след получена зЕ. карта, семейството на ответн ика заминало да живее трайно в САЩ. Неговата част от първ ия етаж не се ползвала от никого освен от семейството на ответника, когато се прибирали в 4

България, като до смъртта на общия наследодател са обитавали тази тяхна част. Поддържали тези помещения, извършвали ремонтни дейности - подмяна на дограма и подова настилка. Тъй като пристройката била покрита само с циментова плоча и се бил образувал мухъл, ответникът изградил покрив с керемиди на тази пристройка. Твърди, че до 2008 година никой друг не е ползвал частта от етажа, обитавана от семейството на ответн ика. През същата тази година дъщерята на ищцата А. М. се помолила на ответника да й разреши да ползва неговата половина от имота в периодите, когато тях ги няма. Той се съгласил с уговорката да се пазят мебелит е и всичко, което са намира в тази половина в добро състояние. През 2023 година, когато ответникът установил лошото състояние на мебелите, племенницата му била помолена да напусне жилището до края на годината с оглед намерението на ответника да ремонтир а и обнови жилището си, като племенницата му освободила ползваната част от етажа.

Оспорва основателността на исковата претенция, като заявява, че е признат за собственик по давностно владение на отразената в КК на гр.

Сливен сграда с идентификатор ***. Поради по-късното пристрояване на тази сграда, тя е заснета като самостоятелна сграда и на това основание е издаден и нотариалния акт за собственост по давностно владен ие.

Твърди, че сградата била владяна от него повече от 10 год ини и независимо, че от 1998 година семейството му живеело в САЩ и не я ползвал целогодишно, той е манифестирал собственическо отношение. Заявява, че никой друг не е възпрепятствал владението му върху сградата. Единственият човек, който е ползвал помещенията в нея, била племенницата му, която ответникът изрично допуснал там и след това отстранил. Твърди, че не само е вложил средства и труд за изграждането на тази сграда, но и през годините е правил основни ремонти в нея.

На следващо място, твърди, че е придобил в собственост процесната сграда и на друго основание - завещателно разпореждане на баща му в негова полза. Според ответника от важно значение е обстоятелството, че тази сграда е функционално свързана с останалите помещения на първия етаж и няма самостоятелен характер. До смъртта на неговия баща и по силата на нот. акт от 1997 година той придобил в собственост идеални части от първия етаж.

Останалата идеални части била собственост на наследодателя му. При тълкуване на завещанието от 1994 година, в което завещателят разпоредил 5 след смъртта на съпругата му Рада Илиева целият първи етаж да стане собственост на сина му, и тъй като този първи етаж не бил индивидуализиран нито по площ, нито по вид и брой на помещенията, според ответника следва да се приеме, че предмет на това завещан ие е половината от първия етаж в неговото фактическо състояние, което включва и пристроените към него детска спалня, кухня и баня с тоалетна.

Тъй като процесната пристройка не представлявала подобрение на дворното място, а приращение към първоначалния първи етаж, твърди, че неговата собственост се определяла не от собствеността на дворното място, а от собствеността на първия етаж. Претендираната 1/2 идеални части от процесната сграда от ищцата не намирала основание в собствеността нито на първия етаж, нито на дворното място, където тя пр итежава 1/4 идеални части В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник.

Предявенит е искови претенции се поддържат и се иска уважаването им.

Съображенията си по съществото на спора излагат в представена по делото писмена защита. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответника се представляват от пълномощник, който оспорва исковите претенции по съображения т а , изложени в отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето на исковите претенции като неоснователни. Съображенията си по съществото на спора излага в представена по делото писмена защита. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК От събраните по делото доказателства, съдът пр ие за установено от фактическа и страна следното: