Определение № 214 от 14.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900640 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. Д. М., ЕГН ********** от *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение за настъпил риск, покрит по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторно обезщетение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответника, чрез пълномощник адвокат Н. В. от ВАК, е постъпил отговор на исковата молба, с който страната е взела становище по допустимостта и основателността на предявените искове и доказателствените искания на ищеца. Формулирани са отделни такива от застрахователя.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищеца поддържа предявените искове.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

По допустимостта на иска:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Ищецът е ангажирал доказателства за предявена спрямо ответника предварителна извънсъдебна претенция за обезщетяване (чл. 498, ал. 3 КЗ), с което предвиденото преюдициално условие за допустимостта на иска се явява спазено.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което претенцията следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

1

Възражение срещу характера на спора не е предявено.

По доказателствата:

Представените с исковата и допълнителната искова молба и заверени по реда на чл. 183 ГПК писмени доказателства, съдът намира за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране. Оспорването от ответника на доказателствената стойност на представените доказателства към предмета на делото е по същество на спора.

Основателно е искането на ищеца, по делото да бъдат приобщени материалите по досъдебно производство № 440/2021г. при ОД на МВР - Варна с оглед установяване на относими по делото обстоятелства във връзка с механизма на процесното ПТП.

На страните следва да се укаже, че позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (споразумение по конкретното повдигнато обвинение за описано в обвинителен акт поведение на подсъдимия) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Приетите по наказателното производство не могат да се ползват в настоящото производство и назначените в производството вещи лица не могат да основават заключенията си на тези експертизи.

Съдът намира, че искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на понесените болки и страдания, продължителността на лечението и възстановяването, както и относно механизма на произшествието следва да бъде уважено, при условие, че страната посочи имената на свидетели, които ще води.

На ответника следва да се допуснат при режим на призоваване посочените свидетели.

Tъй като относно отговорността на застрахования водач на МПС не е постановен акт на наказателен съд в настоящото производство следва да бъде изяснен въпроса за механизма на ПТП. За целта следва да се назначи комплексна СМАТЕ.

Преди изготвянето на тези експертизи вещото лице-авто експерт следва да е запознае с показанията на свидетелите.

Следва да се назначи и съдебно-психиатрична експертиза за установяване ефекта на понесените травматични увреждания върху емоционалната сфера на пострадалия.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от ГПК 2 „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по т.д. № 640/2023 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2024г. от 10,40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на В. Д. М., ЕГН: **********, с която срещу „ЗАД Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.11.2021г., настъпило по вина на застрахован при ответника по договор за „Гражданска отговорност“ водач на МПС, ведно с мораторно обезщетение върху претенцията за неимуществени вреди, както следва:

1 . сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на комбинирано телесно увреждане (счупване на дясна бедрена кост, анемия, белези и рани в областта на десни горен и долен крайник), психическо разстройство (преживян шок, кошмари, чувство на несигурност, стрес), ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда (на уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане на обезщетението;

2 . сумата от 1290,13 лв., представляваща мораторно обезщетение върху претенцираната главницата за периода от 19.09.2023г. (уведомяване на застрахователя) до подаване на исковата молба в съда – 09.11.2023г.

3. сумата от 4760,50 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за лечение и медицински стоки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото на основание чл. 374, ал. 2 ГПК:

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно:1) застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“, рег. № ********, съгласно полица № 22/121002961537 г., сключена с ответника; 2) предявена пред застрахователя претенция за обезщетяване на 13.06.2023г., с която са заявени вреди, съответни на предявените с исковата молба.

По твърденията за спорните факти:

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2023г. около 21:30 часа в участъка на пътя между с. Кичево и с. Оброчище, л.а. „Сеат“, модел „Леон“, с рег. № ********, застрахован при ответника за риск „Гражданска отговорност“, управляван от П.П.Г., който пътувал заедно с още двама души, сред които ищеца, при движение в посока с.

Оброчище със скорост около 112 км/ч., се поднесъл и напуснал пътното платно, като преминал в насрещната лента за движение, излязъл от пътното платно и се ударил в няколко дървета и храсти, след което спрял на 101 м. след пресечката за с. Климентово.

За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-2929/04.12.2021г. и е образувано досъдебно производство № 440/2021г. по описа на ОД на МВР-Варна. На водача било повдигнало обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като производството било прекратено на основание чл. 342, ал. 2, т. 2 от НК.

3

В резултат на претърпяното ПТП, ищецът постъпил за лечение в МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ АД, където било установено счупване на дясна бедрена кост и трайно затрудняване движенията на краката за продължителен период от време, като бил хоспитализиран в ортопедия в периода от 28.11.2021г. до 10.12.2021г. Бил опериран на 29.11.2021г., с извършена метална стабилизация чрез поставяне на пирон в канала на костта, като след изписването получената травма анемия продължавала да обуславя необходимост от медицинска помощ. Твърди, че оздравителният процес не е приключил и към настоящия момент, като последно му се е наложило да постъпи за лечение в болнично заведение от 20.02.2023г. до 02.03.2023г.

В резултат на инцидента ищецът изпитал множество негативни психически последици, свързани с психически стрес, кошмари, притеснение и несигурност, които се отразили негативно на цялостното му емоционално състояние.

Позовава се и на направени разходи за лечение и възстановяване в общ размер на 4760,50 лв. по закупуване на медицински изделия, помощни средства, прегледи и изследвания.

За обезщетяване на понесените болки и страдания, ищецът отправил претенция към ЗК „Лев Инс“ АД, по която била образувана щета № 0000-1000-03-237421/13.06.2023г., но и след повторно отправено писмо до ответното дружество, последното не се е произнесло по щетата и до настоящия момент.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че изложените от ищеца твърдения не съответстват на действителния механизъм на процесното ПТП, като оспорва вината на застрахования водач – П.П.Г. и счита, че в случая е налице случайно деяние по чл. 15 от НК. В случай че се установи деликт, смята, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва настъпването, размера и продължителността на претендираните вреди, като смята, че същите не са причинени от процесното ПТП. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи за извършени плащания във връзка с проведеното лечение и закупени медицински документи. В условията на евентуалност, счита че претендираното обезщетение е твърде завишено, предвид приноса на ищеца и съдебната практика в сходни на процесния случаи.

В допълнителната искова молба ищецът репликира възраженията за наличие на случайно деяние. Оспорва също доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото липсват данни за неправомерно поведение от страна на пострадалия ищец.

Позовава се направено и впоследствие оттеглено от застрахователя предложение за извънсъдебно уреждане на спора.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва претендирания механизъм на ПТП, предвид липсата на влязла в сила присъда, която да установи вината на водача на застрахования автомобил. Сочи, че предложението за извънсъдебно уреждане на спора е погрешно адресирано до ищеца.

Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил - чл. 432 от КЗ.

Възражението за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение на имуществени и неимуществени съгласно е регламентирано в чл. 51, 4 ал. 2 ЗЗД.

Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане (чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му.

Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК):

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва: