Протокол № 61 от 10.06.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. Смолян, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20265400900007 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. Я. А., редовно призован, се явява лично и с пълномощника му адв. В. П., надлежно преупълномощен от днес от адв. Р. М.

- първоначалния пълномощник на ищеца.

ОТВЕТНИКЪТ З. К. „Л. И.“ АД , гр.С., редовно призован, се представлява от юрисконсулт К. С., надлежно упълномощен от законните представители на дружеството от днес.

Адв. П.– Моля да се даде ход на делото.

Юриск. С. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. П.– Поддържам подадената искова молба, подадената допълнителна искова молба, направените с тях доказателствени искания и направените с тях твърдения. Нямам възражения по доклада. Към момента нямам нови доказателствени искания и няма да соча нови доказателства.

Юриск. С.– Поддържам отговорите подадени от страна на дружеството.

Оспорвам изцяло исковата претенция и допълнителната искова претенция от ищцовата страна. Относно проекто-доклада, нямам възражение по същия.

След като изслуша предварителните становища на пълномощниците на страните по делото и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

П Р И Е М А за доклад по делото проекто-доклада, изготвен с Определение № 91 от 22.05.2026 г. по Търговско дело № 7/2026 г. на 1

Смолянски окръжен съд.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по настоящото дело НОХД № 112/2025 г. по описа на Районен съд – Ч..

Адв. П. – Водим двама свидетели за установяване на неимуществените вреди при ищеца. Мисля, че САТЕ ще следва да се изготви и то не за установяване на механизма на произшествието и вината на водача, а по отношение на предпазното действие на колана. В тази връзка ние сме поставили въпроси в допълнителната искова молба и може би в тази връзка ще искаме комплексна съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза. Реално от опита, който имаме комплексната експертиза по найдобър начин доказва обезопасителното действие на колана, защото веднъж имаме медицинска част, която изследва травмите и друга инерционните сили, които са действали върху тялото и има ли данни за нервни увреждания задължително.

Съдът сне самоличността на допуснатите до разпит свидетели, както следва:

Н. С. Л. – българска гражданка, ** години, разведена, неосъждана, живее на семейни начала с ищеца А. Я.а А.. Желая да свидетелствам.

И. К. Ф. – български гражданин, ** години, неженен, неосъждан, без родстевин връзки и дла със страните по делото, приятел съм на ищеца А. Я.

А..

Съдът напомни на двамата свидетели за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината, след което съдът отстрани от залата свидетелят И. К. Ф..

.

Разпитана свидетелката Н. С. Л. обясни в съда:

Свидетелката Л. – Аз живея от 24 години на семейни начала с А. Я. А..

Докато е бил в съзнание ми се обади по телефона от мястото на ПТП-то и каза, че е заклещен в буса и може би пожарната ще трябва да отреже вратата на буса и другите части, за да го изкарат. Беше вечерта, между 20,00 и 21,00 часа. ПТП-то стана началото на месец март 2024 година. По това време беше тъмно. А. А. работеше за „П. Б.“ и управляваше този бус „М.“, от Ч. до А. и обратно. Тръгнах към болницата в град С.. Нямам спомен в колко часа го докараха в болницата. Успях да го видя, когато го докараха - той беше замаян, беше с охлузни рани. Аз го питах дали ме познава и той отговори утвърдително. Той нищо не каза, имаше много болки. Аз останах с него в болницата за придружител. Разрешиха, защото той нямаше как да се справя сам. След направените рентгенови снимки и скенери, казаха че трябва да му се направи операция, защото самата кост, надолу под коляното на левия крак, е много потрошена. На лявата ръка имаше голяма рана, в областта под рамото.

2

Направиха операцията. Първо беше на екстензия крак. На следващия ден му насрочиха операция и го оперираха. При операцията му бяха сложили един килограм желязо – игли, планки и той все още е с тях, и предстоят може би най-малко две операции за да ги махнат. Бяхме петнадесет дни в болницата.

Близо шест месеца беше в болнични след това. През това време не са правени други операции. Сега му казаха, че предстоят още две операции. На лявата ръка не е правена операция, само превръзки. А. не можеше да се самообслужва. Аз се грижих за него. Аз всичко правех, тъй като той не можеше да се храни сам, не можеше да се облича сам, не можеше да отива до тоалетна сам. Първо беше с проходилка, тъй като имаше много натъртвания на гръдния кош и имаше много болки. След един месец го изправиха и той с проходилка можеше да се движи по-малко. Гипса беше до горната част на крака и затова му беше трудно сам да се справи с битовите дейности. След два месеца му махнаха гипса. След като махнаха гипса, два месеца след това А. ходеше на рехабилитация в болницата в град С.. Доста време продължи да ходи с проходилка и с патерици. След тези шест месеца, той можеше да ходи самостоятелно, но трудно. Металните игли и други планки, които са сложени в крака му, опират в капачката на коляното и му пречат да кляка, и от там затрудняват и ходенето му. Качване и слизане по стълби също му е трудно.

Вечер трудно заспива, защото има болки. Раната на ръката по-рано зарасна.

Беше му малко трудно да раздвижи ръката. Сега вече има пълен обхват, болки в ръката няма. Имаше синини на коленете, натъртвания на гръдния кош в лявата област, там където е настъпил удара. През двата месеца, в който А. беше в гипс, беше на легло. През това време аз и други близки се грижехме за битовите му нужди. Приятелят му , който е следващия свидетел ми помагаше да се грижа за А.. Приятелят му идваше и ми помагаше да го закараме на рехабилитация, на прегледи, когато трябваше, по всяко време той ми помагаше - да го вдигнем, да го закараме и да го върнем в къщи. Налагаше се да му помагам да стигне до тоалетна. Нямаше как да се изкъпе и сме го обтривали с кърпи. Помагах му да става, да се облича, да се съблича. А. се притесняваше, че някой трябва да го обгрижва по този начин. През този период той изпитваше болки и имаше проблеми със съня. През този период за болките той пиеше – „Аулин“ и течен „Аналгин“. След произшествието А. стана по-страхлив, по-предпазлив като пътува и по-неспокоен. Той се върна на работа в „П. Б.“. По принцип, може да върши работа си като шофьор, но тези планки и игли, които са поставени в крака му пречат и тъй като цял ден е с тях в едно положение, кракът му се подува. В болницата, когато го видях, когато го докара в бърза помощ, А. беше с дрехи. Беше отрязан само крачола на панталона на крака, който е пострадал и ръкава на лявата ръка, също беше отрязан. Видях раните и ми стана лошо. Два дена след като ни приеха в болницата махахме стъкла от раната на ръката и по лицето също имаше стъкълца. Психиатър или психолог А. не е посещавал. Може да се каже, че А. води социален живот, но му е затруднено движението. Преди ПТП-то А. не водеше толкова активен начин на живот, не е спортувал. Сега няма как да 3 спортува с тези метални плаки в краката. Доста след това - месец-два, след като му изтекоха болничните, чак тогава започна да шофира. А. работи и като шофьор на автобус към училище и поддръжка, и през тези два месеца той е работил там, но не е шофирал. Работи към училище „В. Д.“в гр. Ч.. В къщи имаме стълби и му беше по-трудно да излиза, но е излизал. Силно казано да се разходи, излизал е да се разтъпчи малко. Не е приемал лекарства за тревожност, страх или депресия. Към настоящия момент А. няма нужда от моята помощ за лично обгрижване и помощ при битовите му нужди. Когато ми се обади, А. ми каза, че е заклещен и чакат пожарната да разреже буса. Аз не съм пътувала с него като пътник в буса. А. има навик да си слага обезопасителния колан, когато сме пътували с колата и го слага, тъй като ние доста години живяхме в чужбина и там поставянето на колан е задължително и глобите са доста високи. Ние живеем две къщи под пътя, в смисъл една къща и ние сме втората и всичко от къщата ни до пътя е в стълби така, че му беше трудно да се движи по тези стълби. Трябваше да има още един човек освен мен, за да го подкрепяме, за да се качи по тези стълби до пътя. Като го сваляха след изписване от болницата, го свалиха в пластмасов стол. Нищо не ни дадоха от болницата, едвам успях да го набутам в колата, за да го закарам до гр. Ч..

Разпитан свидетелят И. К. Ф. обясни в съда:

Свидетелят Ф. – Познаваме се повече от 20 години с А. А.. Аз живея в град Ч.. Разбрах от познати, че е претърпял ПТП. След няколко часа ми се обади негова близка да я взема от болницата в град С.. И тогава го видях за първи път. Когато видях А. в болницата, той беше в тежко състояние. Левият крак му беше обездвижен. Казаха, че има натъртване на лявата ръка, по ребрата. Имаше охлузване по цялото тяло. Видимо беше неадекватен, много уплашен, притеснен. Той е професионален шофьор. И двамата сме професионални шофьори, той ми е колега. Може би две седмици престоя в болницата. Аз помогнах на жена му да го вдигнем, да го закараме до колата и от колата да го приберем в къщата му в град Ч.. Аз ежедневно ходих да помагам на жена му да го вдигаме, защото той три – четири месеца не можеше сам да се изправя и да се предвижва. През това време имаше силни болки.

Взимаше лекарства за болките. Шест месеца беше в болнични. Той се върна на работа, защото той трябваше да работи и е глава на семейство. Не беше възстановен на 100 % и в момента не е възстановен. Има железа в крака, който му пречат да ходи нормално. Постоянно се оплаква, че има болки в крака и му пречат да ходи. Не съм чувал да е ходил на прегледи при психолог. Избягва да говори на тази тема, защото е стресиращо. Не съм го питал в детайли, за да не го натоварвам допълнително, но е ясно, че е било травмиращ момент. А. беше с гипс. Гипса на крака беше над коляното и целия му ляв крак беше обездвижен. Повече от два месеца беше в гипс, след това се раздвижваше с проходилка и след това с патерици. Идваше в град С. постоянно на рехабилитация. Аз му помагах и го карах на рехабилитация в болницата в град С., и го връщах в Ч.. Придържахме го, заедно със жена му, със сила.

4

Когато аз не можех, други приятели са помагали на жена му. Докато беше с гипс на крака А. зависеше на 100 % от грижите на близките си. Нормално е да се чувства неудобно от това, че други хора трябва да се грижат за него. След ПТП-то А. беше притеснен, сломен, много обезпокоен. Не обича да говори за това, какво се е случило. Повече от два месеца беше на легло, нямаше как да стъпва на крака си. През тези два месеца, аз и приятели сме помагали на жена му всеки ден, да го вдига, да го води на тоалетна, да го изправя, къпане, всичко. А. не можеше да ходи с патерици, защото е по-едър и го беше страх, че може да залитне, да падне. В началото травмите на ръката и натъртванията в гръдния кош,също му пречеха и той не можеше да ползва патерици. Може би на третия, четвъртия месец започна с проходилка да се изправи. А. към момента постоянно се оплаква от болки в крака. Каза, че му предстоят още операции.

Адв. П. – Поддържам искането за комплексна съдебномедицинска експертиза, дотолкова доколкото има данни за навлизане на елементи от купето към тялото на ищеца, смятам че изобщо колана не би могъл да го предпази от настъпване на травмата, но въпреки това считам, че това възражение трябва да се обори, след като е направено от отсрещната страна и считам, че най-добрия начин е с комплексна експертиза. Имаме и едни общи задачи, който сме поставили допълнително. Нямам нищо против да не се слуша САТЕ по установяване механизма на произшествието и вината, съответно за неговото настъпване. Искаме само въпросите по допълнителната искова молба, а медика да отговори на всички други въпроси.