Определение № 4533 от 02.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4533 гр. София, 02.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110145443 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. против ... с искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в непроизнасяне по искане от 28.06.2022 г. за сезиране на Върховния касационен съд за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО, с което ищецът е лишен от ефективно правно на защита, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на държавна такса по делото, обосновано с довод, че от 24.11.2013 г. същият е безработно лице и се намира в затвора, не получава доходи и живее под линията на бедността в страната.

За доказване на тези твърдения към допълнително депозирана по делото молба с вх. № 200716/27.09.2022 г. ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние от 15.09.2022 г. и втора такава от 19.09.2022 г. към молба от 29.09.2022 г.

В депозираната по делото декларация от 27.09.2022 г., под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищецът Е. Д. М. е удостоверил с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, има сключен граждански брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма никакви парични средства. Посочва още, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 20 лева месечно.

Притежава един автомобил – „Форд Скорпио“, произведен през 1992 г.

Въз основа на служебно изискана информация по делото е постъпило писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ с вх. № 247994/15.11.2022 г., с приложена към същото справка от централна база данни на АИС КАТ, от която се установява, че Е. Д. М. е регистриран като собственик на МПС - лек автомобил „Форд Скорпио“ с рег. № ............., който е със служебно прекратена регистрация. Направена и приобщена по делото е справка от Регистъра на трудовите договори, от която няма данни за съществуващо трудово правоотношение, страна по което да е ищецът.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ, от внасянето на държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от 1 съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.

В настоящия случай, от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните, следващи от служебно изисканите справки, съдът намира, че заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на исковата молба, макар в размер от 10 лева (съгласно наведените в исковата молба твърдения, определящи характера на исковата претенция и установения размер на държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), с оглед факта, че молителят е безработно лице, лишен от свобода, притежава единствено МПС без актуална регистрация, както и предвид липсата на данни за каквито и да е източници на средства за издръжка, би създало за нея финансово затруднение.

Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя и ищец от внасяне на държавна такса по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: ********** от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2