Определение № 216 от 23.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000199 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 255 и сл. от ГПК.

Образувано по повод молбата на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище град В. и адрес на управление п.к. 9000, район П.“, представлявано от управителя С.Н.К., съдържаща искане да бъде определен подходящ срок за издаване на предвиденото в чл. 717з, ал. 1 от ТЗ постановление за възлагане на имотите, продадени по реда на чл. 717 от цитирания нормативен акт. Отправено е също така искане да бъде определен подходящ срок за обявяване на обстоятелствата по чл. 22, ал. 2 в случай, че съдия Диляна Йорданова не приеме отвода по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Молителят твърди в молбата, сложила началото на настоящото производство, че по образуваното дело за несъстоятелност на ЕТ „О.“ за купувач на имоти от масата на несъстоятелност бил определен „Е. предложил цена в размер на 455 700.70 лева. Същият внесъл своевременно дължимата сума на 17.12.2024 година, както и държавната такса за възлагане на имотите. Това сочело, че са налице предпоставките на чл. 717з, ал. 1 от ТЗ за възлагане с постановление от страна на съда на вещта - в случая недвижими имоти, като това следвало да бъде сторено в деня, следващ деня на плащането. Тази разпоредба била императивна, но до настоящия момент съдът не бил издал постановление за възлагане на имотите.

Липсвали обективни пречки, които да обясняват това забавяне. Вместо да извърши предвиденото от закона, съдът с определение от 18.12.2024 година указал на синдика да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението доклад във връзка с необходимостта да извърши преценка дали правото на собственост върху посочените недвижими имоти принадлежи на длъжника към момента на издаване на постановлението за възлагане, в който да се съдържа справка относно посочените обстоятелства, счетени за релевантни във връзка с извършената продажба на имотите и свързаните с нея последващи действия. Постановил със същото, освен това, препис от молбата на синдика, съдържаща искане за издаване на постановление за възлагане да се връчи на длъжника и кредиторите с приети вземания за становище в указания срок; към кредитора Р.Я. били дадени нарочни, 1 касаещи него указания.

Поддържа се от молителя, че предвид императивния характер на чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, безпричинната забава на съда да възложи имотите с постановление на платилия цената им купувач, както и ненужно дадените с посочения по-горе акт указания до синдика, длъжника и кредиторите, както и проявеното специално отношение към кредитора Р.Я. налагали извода, че към този момент са налице обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията-докладчик по несъстоятелността по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Причинената забава вследствие неспазването на срока по чл. 717з, ал. 1 от ТЗ се явявала поредното забавяне на производството, тъй като неоправдана такава вече била причинена с проточилото се с повече от три месеца обявяване в търговския регистър на сметката за разпределение по чл. 717д, ал. 2 от ТЗ и за произнасяне по нейното одобряване.

Индиция за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК се откривали и в липсата на посочване на законовите разпоредби, въз основа които било постановено определение от 18.12.2024 година. Заявено е искане за отвод на съдия Диляна Йорданова.

Нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 от ГПК, които се прилагали в производството по всички видове граждански дела, не допускали съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото, включително и в универсалното производство по несъстоятелност. Поради това било недопустимо и на това основание някой от кредиторите да бъде толериран. На още по-голямо основание било недопустимо да се предоставят от съда права на лица, извън кръга на лицата, легитимирани на обжалват постановлението за възлагане, издадено по реда на чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, от който законодателят бил изключил третите лица, твърдящи самостоятелни права върху имуществото, без да са участвали в осребряването и без да са длъжници.

Съдията, на когото е разпределено делото като докладчик, е дал своето становище съгласно чл. 255, ал. 2 от ГПК, в което е изложено, че в производството по чл. 717з от ТЗ съдът дължи проверка дали недвижимите имоти принадлежат на длъжника към датата на издаване на постановлението за възлагане. Посочил е също така, че извършените от него действия по изискване на подробен доклад от синдика във връзка с това обстоятелство и становище от кредиторите с приети вземания са продиктувани от допуснатите нарушения на предходния, вече освободен синдик, както и съдържащите се данни по делото за извършени злоупотреби в несъстоятелността, изразяващи се в осребряването на чуждо имущество, което не попада в масата на несъстоятелността.

Бургаският апелативен съд, като прецени изложеното в молбата, съобарзи приложимите законови разпоредби и предприетите от окръжния съд процесуални действия, намира следното:

На 17.12.2024 година синдикът на ЕТ „О.“, ЕИК *, е депозирал пред съда на несъстоятелността молба с искане на основание чл. 717з, ал. 1 от ТЗ да бъде издадено 2 постановление за възлагане на описаните в същата недвижими имоти, представляващи един поземлен имот и две сгради на наддавача, обявен за купувач, а именно Е.“ ООД, представлявано от И.Д.Р. за цена на всички имоти в размер на 455 700.70 лева. Към молбата са представени от него копие от операционна бележка за плащане на сумата от 443 508.54 лева от страна на посоченото дружество с ограничена отговорност по сметката на несъстоятелния длъжник, както и такава за сумата от 3 000 лева, внесена по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща държавна такса по чл. 50 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. С нарочна молба Е.“ ООД също е представил тези две операционни бележки.

Бургаският окръжен съд във връзка с тази молба е постановил определение № 260492 от 18.12.2024 година, с което е дал съответни указания на синдика, свързани с проверка правото на собственост на продадените имоти в патримониума на длъжника, както и е постановил изпращането на препис от същата на посочените лица за изразяване на становище по нея в посочения в този съдебен акт срок.

При съобразяване на горното, апелативният съд намира, че извършените от съда по несъстоятелността към настоящия момент действия са съответни на приложимите законови норми. В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че както към молбата на синдика, така и към тази на Е.“ ООД липсват представени актуални удостоверения за данъчни оценки и доказателства за възмездно придобиване на имуществото, предмет на извършената продажба по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ. Това е от изключително значение и абсолютно необходимо, тъй като дължимият местен данък следва да е предварително внесен, като за удостоверяване на това обстоятелства е необходимо да бъдат представени съответни доказателства, каквито в случая липсват.

На следващо място съдът намира, че изложеното в определението на Бургаския окръжен съд от 18.12.2024 година относно необходимостта да бъде извършена проверка на правото на собственост по отношение на имуществото, което се иска да бъде възложено следва да бъде споделено. Безспорно съдът по несъстоятелността, който именно издава постановлението за възлагане дължи проверка в горната насока, защото по същество същият е натоварен и изпълнява нотариални функции. Постановлението за възлагане по чл. 717з от ТЗ е съдебен акт, с който се слага край на процедурата по осребряване на имущество на длъжника в несъстоятелност чрез извършване на публична продан. По отношение на него, освен това, законодателят е предвидил и инстанционен контрол за законосъобразност. По тези причини, при издаването на постановление за възлагане, съдът следва да осъществи проверка и контрол върху цялостното осъществяване на процедурата по проданта до обявяване на купувач и спазването на правилата на чл. 716 - чл. 717н от ТЗ. В този смисъл е и съдебната практика - определение № 245 от 09.06.2016 година по частно търг. дело №776/2016 година по описа на ВКС, I т. о.

Необходимо е, също така, да бъде извършена проверка включително и относно това дали е вписана постановената обща възбрана в Службата по вписванията по местонахождението на имота. Това следва да бъде извършено от синдика, като в конкретния 3 случай към молбата на същия, с която е сезирал съда с искане за издаване на постановление за възлагане липсват представени такива.

Не на последно по важност място трябва да се отбележи и това, че е ноторно известно обстоятелството за предприето обновяване от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и преминаването към електронна платформа на системата за проверка в кадастъра и имотния регистър на актуалното състояние на имотите и вписванията по партидите им, което изключително много затруднява проверката по електронен път в разглеждания по-горе аспект.

Всичко това сочи, че като е извършил съответните действия, съдът не е допуснал неоправдано забавяне и поради което отправеното искане за определяне на подходящ срок за издаване на постановление за възлагане се явява неоснователно.

Неоснователно е и второто заявено искане. Съдията-докладчик с определение № 260496 от 20.12.2024 година е взел становище по искането на молителя за отвода му, основан на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като го е оставил без уважение. При това положение, след като изрично е посочено, че не са налице основанията по цитираната правна норма, т. е. такива обстоятелства не съществуват и съответно след като не се констатира наличието на такива, които да подлежат на обявяване, то и поради това, няма защо да бъде определян срок в тази насока, а именно за обявяването на обстоятелства от вида на посочените в разглежданата правна норма.

По горните съображения, съдът намира, че молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо и на основание чл. 255 във връзка с чл. 257, ал. 1 от ГПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, с ъ с седалище град В. и адрес на управление п.к. 9000, район П.“, представлявано от управителя С.Н.К. за определяне на подходящ срок за издаване на предвиденото в чл. 717з, ал. 1 от Търговския закон постановление за възлагане на имотите, продадени по реда на чл. 717 от цитирания нормативен акт, както и за определяне на подходящ срок за обявяване на обстоятелствата по чл. 22, ал. 2 от ГПК в случай, че съдия Диляна Йорданова не приеме отвода по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Бургас: _______________________

4