Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 16.05.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 104/2025
Вид
Решение № 64
Подписан
16.05.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Теодора Матева Нейчева, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разград, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Теодора М. Нейчева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря С.на Л. Илиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600104 по описа за 2025 година

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 73 от 12.12.2024г., постановена по НОХД № 427 по описа за 2024г., на Разградския районен съд, подсъдимият Н. Н. М., роден на ***. в гр.Исперих, обл. Разград, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с постоянен адрес гр.Завет, ул.***, ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на 08.02.2023г. в гр.

Разград, обл. Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С. Р. и секретар П. М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр.Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр.Кубрат, на ул.***, към момента на подаване на Заявление-декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр.Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. ***...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр.Кубрат.“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ. С посочената присъда, РРС е постановил писмените доказателства : Заявление декларация с вх. № ЗСП/Д-ЗЗ-К-3184/2022г.; уведомление от 02.11.2022г, социален доклад, заповед за отказ от подпомагане, лист за извършен предварителен контрол, опис, протокол за извършен оглед по настоящ адрес от 30.11.22г., след влизане в сила на присъдата, да бъдат 1 върнати на Агенция за социално подпомагане - ДСП гр. Кубрат.

Против присъдата е подадена въззивна жалба, ведно с допълнителни съображения от адвокат А. С. – защитник на подс. Н. Н. М., ведно с допълнителни съображения.

Оплакването е, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд. Няма искане за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и подсъдим Н. Н. М. не се явява, като по делото са налице данни, че същият в проведен с него телефонен разговор е уведомил служител в наказателно деловодство на съда, че е уведомен за днешното съдебно заседание, няма да се яви, тъй като е в София, не дължи на лично участие в процеса и, че адвокатът му ще го защитава.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия релевира оплаквания, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/ , което е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно. Искането е да бъде изключено като годен доказателствен източник - постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г., като в тази връзка счита, че въззивния съд следва да обсъди това оплакване предвид задължението му да проверява изцяло правилността на атакуваната присъда.

Сочат се и други възражения - не е направен от РРС в мотивите на атакувания съдебен акт анализ на доказателствените източници и съдът не е изпълнил и задълженията си да даде отговор на всички направени от защитата възражения, което води до нарушаване на правата на страна в процеса, включително и по отношение на обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на И. Х. Х., който е подал заявление – декларация до ДСП – Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление, цитира се и практика, която според защитата е относима към настоящия случай.

Преписи от жалбата и от допълнителните съображения са връчени своевременно на Районна прокуратура – Разград и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Разград пледира да бъде потвърдена изцяло обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. В този аспект счита, че направените от защитата на подсъдимия възражения, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 2

08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/ , което е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно и да бъде изключено това постановление като годен доказателствен източник, следва да бъдат отхвърлени като недопустими. Това е така, според представителя на прокуратурата, тъй като към настоящия момент не може да се направи такова възражение с оглед наличието на изрична забрана в тази насока чл. 248, ал. 3 НПК, в която е посочено, че не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуални правила по ал.1 т.3, ако същите не са били направени в разпоредителното заседание, а защитата на подсъдимия ги прави за първи път едва сега при разглеждане на делото пред въззивния съд. От друга страна в подкрепа на предходното изразява становище, че с обвинителния акт внесен в РС-Разград срещу подс. Н. М. е посочена правилната дата, на която е осъществен състава на престъплението,тоест подсъдимият е имал е възможност своевременно да ангажира защитата си, което е и сторил с наемане на защитник и явяване пред съда, поради което не му е нарушено правото да научи в какво е обвинен, както и да може пълноценно да се защитава срещу това обвинение.

Относно другите възражения на защитата, касаещи оплаквания за допуснати нарушения при изготвяне на присъда и мотивите, представителят на прокуратурата счита че първоинстанционният съд правилно е установил предмета на доказване, рамките на който е бил поставен с обвинителния акт, като са събрани необходимите доказателства в тази насока. В този аспект изразява становище, че обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на лицето е от съществено значение при определяне на помощите от Закона за социално подпомагане, тъй като същият е от значение за конкретността на общинската администрация, която се ангажира за провеждане на процедура, за отпускане на такава помощ, определящ е по отношение на това обстоятелство и е от съществено значение, къде е посочено, че живее лицето, на което да бъде отпусната социална помощ. Това е обуславящо за започване на самата процедура. Ето защо, участващият по делото прокурор намира, че първоинстанционния съд правилно е обсъдил доказателствата по делото, като ги е оценил поотделно в тяхната съвкупност и правилно е признал подсъдимия за виновен, в извършване на престъпление, за което е предаден на съд. Относно наложеното от районния съд по отношение на подсъдимия наказание, представителят на обвинението, счита, че то е съобразено със смекчаващи отговорността вината обстоятелства и е справедливо като съдът правилно е отложил изтърпяването по реда на чл. 66 НК.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, чл. 371, т. 1 НПК, при което подсъдимият и защитникът му са се съгласили да не се провежда 3 разпит на по-голямата част от свидетелите, поради което разпити на съответните свидетели не са извършвани, а съдът е прочел протоколите за тези разпити по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК. В съдебното заседание са разпитани свидетелите за които такова съгласие не е било налице.

Установено е по делото, че подсъдимият Н. Н. М. е живеел в град Завет и е работел като юрисконсулт при Община Завет. През лятото на 2022г. подсъдимият е сключил граждански брак с Н. Х., дъщеря на свидетеля И. Х. и В. Х.. Роден е на *** г. в гр.Исперих, живее в гр. Завет. Същият е с висше образование, женен, неосъждан.

През месец октомври 2022г. година свидетелят И. Х. е имал адресна регистрация и постоянен адрес в гр. Кубрат, на ул. ***. На този адрес той е имал наследствен имот, от който притежавал дял, но не живеел в имота. Имотът представлявал къща с дворно място.

Още през 1986г. св. И. Х. е напуснал посочения адрес, както и гр. Кубрат и е отишъл да живее в гр.София, където не е бил адресно регистриран. Години наред той е работел като строителен работник и живял на квартира в гр. София, като в някои периоди работел в Р Гърция и Р Турция. По време на неговото отсъствие за известно време, къщата е била обитавана от възрастна жена - А. И. М.ова, която на 27.11.2021г. е починала.

През 2020г. здравословното състояние на св.И. Х. се е влошило и той се е прибрал в България, за да се лекува. Завръщайки се той се е настанил при по - голямата си дъщеря в гр.

София, заедно със съпругата си. Къщата в гр. Кубрат, на ул. ***, е била полуразрушена и не е била годна да бъде обитавана. От гр.София до обл. Разград, И. Х. се предвижвал с л.а.

“Фолксваген голф“ с ДК№ ***, който бил регистриран от 05.08.2021г. на името на съпругата му - св.В. Х.. Последното се установява и от показанията на св.И. Х. /по досъдебното производство/, и от приложена справка относно движението на л.а.“Фолксваген голф“ с ДК№ ***, който бил ползван от И. Х. и неговата съпруга когато пътували от гр. София.

Видно от маршрута на автомобила за периода от 01.06.22г. до 28.10.22г. той само е преминавал през град Кубрат, без да се задържа там, като обичайното движение на лекия автомобил през област Разград е било по маршрута от гр. Русе - гр. Кубрат - гр. Исперих и обратно.

С оглед длъжността, която е заемал, подсъдимият Н. М. е бил наясно с изискуемите правни предпоставки за предоставяне на социални помощи за отопление на живущите на територията на община Завет, съгласно Наредба РД - 075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Той предложил на своя тъст - И. Х. да се възползва от тях и да подаде заявление за такава помощ. Съгласно чл. 4 от Наредба РД-075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, гражданите е следвало да подават заявление - декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции "Социално подпомагане". В заявление - декларацията задължително се е заявявало видът на ползваното отопление, както и адреса на лицето.

Първоначално св. И. Х. се е опитал да подаде заявление - декларация в ДСП гр.

София, където живеел при по - голямата си дъщеря, но от там му отказали, тъй като имал 4 адресна регистрация с постоянен адрес в гр. Кубрат на ул. *** и това заявление следвало да бъде подадено в социалната служба на гр. Кубрат. И. Х. решил да подаде такова заявление в социалната служба в гр. Кубрат, въпреки, че не живеел там. Той попълнил заявление декларация и го предал на подсъдимия Н. М., който чрез куриерската служба на „Еконт“ го е изпратил в ДСП гр. Кубрат. На 27.10.22г. заявлението на св.И. Х. постъпило в ДСП гр.