Решение № 370 от 16.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120105053 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес:

.............................................., чрез Еднолично адвокатско дружество Е. И., против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление ........................................ , представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с която се иска да се приеме за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ................../29.04.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ................../29.04.2024г., с който от ответното дружество е била предоставена сума в размер на 4000 лева, при ГПР от 49.66%, със срок на погасяване на кредита – 18 месеца. Съгласно условията на договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” / Мултитюд Банк (Малта) в полза на ответното дружество. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и методиката на формирането му. Заявено е, че не е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата за възнаграждение за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР. Твърди се още, че в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент от 23.33 % и върху каква стойност се начислява, което е препятствало информирания избор на потребителя.

Изложени са подробни съображения за неравноправност на договора, нарушаване на правата на протребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за назначаване на СИЕ.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило иска. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително 1 условие за отпускане на кредита, а същият е можело да бъде обезпечен по различни начини, като ищецът е избрал именно този начин на обезпечение. Излага също, че договорът за гаранция е сключен с Мултитуюд Банк, което е самостоятелно юридическо лице, лицензирано в Малта. Посочва се, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. На следващо място е заявено, че договорът за гаранция е незадължителна услуга, договореността е с различно от ответника юридическо лице и доколкото е уговорено възмездно поръчителство, то този разход по него не следва да се включва в ГПР на договора за кредит. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.

22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява от представените писмени доказателства, че между "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и ищецът е бил сключен процесният договор за предоставяне на потребителски кредит № ................../29.04.2024г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 4000 лв. при годишен лихвен процент от 23.33 % и годишен процент на разходите в размер на 49,66%. Уговорено е връщане на сумата на 18 броя погасителна вноска ведно с възнаградителна лихва в размер на 1400 лв., или обща сума за плащане 5400 лв. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на заемодателя.

Безспорно е между страните, че са сключили процесния договор за кредит, както и че кредитът е усвоен изцяло. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Спорен по делото е въпросът за действителността на договора за кредит, като от ищеца се иска установяване на неговата нищожност.

С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за предоставяне на финансови услуги е посочен ГПР от 49,66 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и формално отговаря и на изискането на чл.19, ал.4 ЗПК. В случая, обаче, така посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което следва да е включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като същият е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит, което се потвърждава и от обстоятелството, че се касае за гарант, предложен от кредитора.

Не може да бъде споделен доводът, че възнаграждението за гаранта или поръчителя не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 2

1.1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита и е предоставена от трето за кредитното правоотношение лице.

На първо място, по делото не е представена преддоговорна информация, от която да се направи извод за предоставен действителен избор на потребителя при сключване на договора, относно неговото обезпечение. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита, тъй като възнаграждението на поръчителя представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и който е известен на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да бъде отчетен като "общи разходи по кредита" и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Сключването на договора за кредит е обусловено от сключването на отделен договор за поръчителство между заемополучателя и поръчителя, с което се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48.

Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Още повече, че съгласно приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, при включване на този разход в ГПР същият се изчислява на 269.33 %. Ето защо, следва да се приеме, че доколкото определеният в процесния договор за кредит ГПР не отразява всички общи разходи по кредита, това лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на дължимото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което съдът определя в размер на 480лв. с ДДС, равняващи се на 245,42евро. Същото се явява съобразено с ниската правна и фактическа сложност на делото, както и с установените възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност. Също така, в тежест на ответната страна следва да бъде възложено и заплащането на дължимата държавна такса от 110,44 евро и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 102,26 евро, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор договор за предоставяне на потребителски кредит № ................../29.04.2024г. сключен между Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес:

.............................................. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление ........................................, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление ........................................, да заплати на адв. Е. И., с адрес на упражняване на дейността .................................., сумата от 245.42 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление ........................................, да заплати в полза на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от общо 212.70 евро – държавни такси и разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4