Решение № 4545 от 09.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110147225 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от СВ АД против Г. П. П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 4455,94 лв. стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от 11.11.2019 г. - 01.11.2020 г., ведно със сумата от 10,91 лв. мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 12.12.2019 г. - 01.11.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на В и К услуги до имота при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника тези В и К услуги, като последният не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Взема становище за неоснователност на исковете, като твърди, че не е потребител на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва методиката за определяне на изразходваното количество вода и отведени отпадъчни води като незаконоъобразни. Оспорва иска за мораторна лихва, тъй като ищцовото дружество не било издало фактура и не било уведомило ответника за дължимите суми, поради което последният не бил изпаднал в забава.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не 1 изпраща представител. Ответникът не се явява, изпраща представител, поддържа исканията си.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното количество.

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството на потребител на ответника е доказано.

Ищецът твърди, че процесният имот, за който е извършвал водоснабдняване не фигурира по партидата на ответника в Имотния регистър.

С оглед на това ищецът е направил искане за извършване на справка в СО район „Триадица“ относно това кое е данъчно задълженото лице за имота за исковия период. Настоящият състав намира, че установяването на това обстоятелство няма да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството на „потребител“ на ответнка. Съгласно чл. 18 ЗЗД прехвърлянето на собственост или на вещно право на ползване се осъществява с нотариален акт и това е доказателството, което би установило качеството „потребител“ на ответника. Доколкото по делото липсват доказателства за извънсъдебно признание на този факт от ответника, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да го счете за невъзникнал. Поради гореизложеното счита, че качеството потребител на ответника е недоказано, а искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските, такива се дължат единствено на ответника, като съгласно задължителната тълкувателна практика, се дължи произнасяне и за разноските в заповедното производство. От ответника са доказани разноски както следва: 150 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 400 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СВ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.............. III“ № .., ет. 3, ....................

.............. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..................“ .............. за признаване на установено, че ответникът му дължи сумата от 4455,94 лв. за доставена и потребена вода за периода 11.11.2019 г. – 01.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 2

25.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 12.12.2019 г. – 01.11.2020 г. като неоснователен.

ОС Ъ Ж Д А „СВ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.............. III“ № .., ет. 3, .................... .............. да заплати на Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..................“ .............. сумата от 550 леа, от които 150 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното произвдство, и 400 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3