Акт от 06.08.2024, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260039/06.08.2024 г. гр. В., 06.08.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 10353 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива след обезсилване на решение № 260908/15.03.2020 г. по гр.д.№ 1955 по описа на Районен съд- В. за 2019 г. и връщане делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от А.А.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д.Г.К., ЕГН **********, срещу ЕТ „***“, ЕИК ***иск за заплащане на сумата от 5000 лева претендирана като обезщетение за претърпени и бъдещи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба- 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищцата Д.Г.К. излага, чрез адв. М.Т., че е майка на детето А.К.. На момичето било провеждано лечение за изправяне на зъбите с шина при д-р Г.-П., специалист ортодонт, която в тази връзка препоръчала млечните зъби на детето да бъдат поетапно извадени от д-р М.Р.действаща като ЕТ. Впоследствие последната извадила 84 и 85 зъб на 05.10.2017 г., а съобразно рентгенова снимка от 11.01.2018 г. също и 53 и 54 зъб на 01.02.2018 г., както и 63 и 64 зъб, по отношение на които в здравната книжка не е отбелязана дата на вадене. На 29.06.2018 г. следвало да бъдат извадени още два млечни зъба на детето - трети и четвърти, долу в ляво, за което били заплатени 40,00 лв. Преди манипулацията ответникът гледала рентгеновата снимка от 11.01.2018 г., въпреки че разполага с необходимото оборудване да направи нова. След като извадила четвърти млечен зъб на А., която била под упойка, ответникът започнала да вади трети. Той обаче не излизал и тя сменила клещите с по – големи, като обяснила на ищцата, че зъбът излиза трудно, защото се вади преждевременно.

След екстракцията майката видяла, че коренът на зъба е много голям, но ответникът продължавала да твърди, че зъбът е млечен. Твърди се, че венецът на детето получил голяма и болезнена рана от опитите за вадене, като била увредена и костта. Момичето изпитвало силни болки и страдания от екстракцията, плакало цяла нощ и не могло да спи. След няколко часа родителите установили, че всъщност във времето между датата на снимката от 11.01.2018 г. до деня на изваждането 29.06.2018 г. трети млечен зъб паднал без детето да разбере, а постоянният трети зъб израстнал и при липсата на актуална снимка д-р Р.приела, че е млечен и го извадила. В проведения телефонен разговор ответникът отричала грешката си, но признала на следващия ден, след като родителите ѝ изпратили чрез вайбър актуална снимка, на която ясно се виждала липсата на трети постоянен кучешки зъб, различим на снимката от 11.01.2018 г. На 03.09.2018 г. ответникът изпратила визитка на адвокат.

Поддържа се, че съгласно становище № 706-2/08.04.2019 г. на проверяващите от Комисията по професионална етика при Районна колегия на Български лекарски съюз ответникът е извадила постоянен зъб вместо млечен, без да спази правилата, предвидени в Кодекса за професионална етика и е нарушила правилата за добра медицинска практика. Твърди се също, че в писмо с изх. № ИАМН-96-00-276/10.06.2019 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е посочено, че в период, характеризиращ се с интензивна смяна на временното съзъбие при детето и въпреки, че са изминали повече от пет месеца от датата на снимката (11.01.2018 г.), без да направи нова снимка и да информира родителя, д-р Р.поставя анестезия и преминава към екстракция на четвърти и трети временен зъб долу в ляво. И в двете писма изрично било посочено, че ответникът е нарушила проведения диагностично лечебен процес на детето.

Сочи се, че на 29.06.2018г. ответникът не е упражнила задълженията си произтичащи от чл.2, ал.2 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина. Поддържа се, че неосъзнаването на допуснатата груба небрежност е довело до невъзможност от извършване на реинплантация на извадения зъб, което следвало да се извърши в срок от 24 часа след екстракцията. Ищцата сочи, че за процесното увреждане на детето А.К. ответникът е и наказателно-отговорна по чл.134, ал.1 от НК за нанесена средна телесна повреда, причинена поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие.

Родителите на детето били консултирани от различни специалисти, че при лечението, което следвало да се проведе на детето през годините до навършване на 21 г. възраст не може да се ползва шина, а само брекети. Ползването им се сочи да е свързано с много ограничения в хранителния режим, неудобства и дискомфорт за детето, което е балерина и навлиза в тийнейджърска възраст, когато външният вид е от особенно значение. Изложеното се сочи, да се отразява негативно на психоемоционалното състояние и поведение на детето, на неговото самочувствие и социални контакти с връстници, както и че му причинява стрес, който трудно превъзмогва. Твърди се, че момичето не се усмихва за да прикрие липсата на зъба, притеснява се да общува и е станало по-затворено.

Излага се, че доколкото ответникът по занятие изпълнява медицинска дейност е могла да предвиди, че е възможно видимият на рентгеновата снимка от 11.01.2018 г. млечен зъб междувременно да е паднал, съответно да направи нова снимка, още повече, че зъбът не поддавал и не се вадил лесно.

Поддържа, че в „***” ЕООД е констатирана екстракционна рана в областта на засегнатия зъб. Бил изготвен план за спешно ортодонтско лечение, тъй като детето се намира във фаза на смесено съзъбие и липсата на зъба би довела до трайни челюстни деформации, които биха се отразили на постоянното съзъбие. Налагало се лечение с фиксирана техника на горна и долна челюст с цел осигуряване на място за поставяне на интраосален имплант на мястото на липсващия зъб, когато детето навърши 21 години. Сочи, че цената на това лечение, система Damon Q, е 5000,00 лв., а прогнозната цена за поставяне на имплант и прилежащата към него корона след навършване на 21 г,- 2400,00 лв. Ищцата излага, че до момента са платени 4000,00 лв. за ортодонтско лечение с фиксирана техника. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищцата да е плащала за поправяне на пряко причинени от ответника вреди, като сочи че представените касови ордери не касаят манипулацията извършена от нея, а ортодонтски услуги за лечение на диагноза получена по рождение или придобита в резултат на вредни навици в ранна възраст. Ответникът сочи, че ищцата и детето посетили спешно кабинета на 29.06.2018 г., тъй като на 30.06.2018 г., се налагало ортодонтско лечение при д-р Г. на диагноза „Двучелюстна компресия", представляваща стеснение на двете челюсти на детето. Поддържа, че при предходни посещения по повод на ортодонтското лечение с поставяне на брекети и по поредписание на ортодонта е извадила шест от осемте млечни зъба на А., а на 29.06.2018 г. останали за изваждане трети и четвърти млечен зъб.

Ответникът сочи на следващо място, че от Комисията по професионална етика при Районната колегия на Български зъболекарски съюз, Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Регионална Здравноосигурителна каса са му наложени наказателни мерки за допуснати нарушения във връзка с процесния случай. В тази връзка сочи, че към момента не е влязло в сила единствено НП № 1/10.06 2019 г на Председателя на УС на PC на БЗС, което е обжалвано пред АС-В..

На следващо сочи, че при вадене на млечен или постоянен зъб няма задължение да прави рентгенография, като се ползват предходни изследвания, или екстракцията се извършва по преценка на лекаря. Поддържа, че формата, цвета и ваденето на постоянен зъб не се различава много от това на млечен зъб, както и че смяната на клещите не е нещо необичайно при екстракция.

Поддържа, че грешката при ваденето е съпричинена в голяма степен от небрежното поведение на ищцата, която не е заявила промените в състоянието на млечните зъби от последното посещение при ответника, както и от консулта с ортодонт. Освен това майката настоявала за бързо изваждане на двата зъба, защото детето имало урок по балет, а на следващия ден имали час при ортодонта.

Оспорва наличието на нарушение по чл. 88, ал.1 от Закона за здравето свързан с получаване на информирано съгласие. Такова не било необходимо, тъй като не се касаело за болен зъб, който да се нуждае от лечение. Излага, че диагнозата на пациента била ясна и единствено следвало да се извади млечен зъб, по подобие на предходните шест. Твърди, че се касае за една и съща продължаваща във времето манипулация, поради което родителят не следвало да се информира отново при ваденето на всеки зъб. Излага, че визуално картината в устата на детето, при вече израснал зъб била същата от снимката от януари 2018 г. Наред с това лекарят не би могъл да предположи, че родителите на детето няма да забележат или разберат от него, нито че разположения на видно място трети зъб вече е паднал, нито бавния растеж на новия зъб. В тази връзка излага, че с оглед проблемите на детето и решението за поставяне на брекети родителят е следвало да полага по-големи грижи от обикновените.

Сочи, че веднага след втората снимка, която потвърдила изваждането на постоянен зъб, ответникът заявил готовност да заплати разходите за поставяне на имплант по средни пазарни цени, вариращи от 500,00 лв. до 1500,00 лв. Ищцата отказала и поискала сума близка до исковата, която включва цялостното ортодонско лечение на детето по фиксация на челюстите с брекети, което обаче се сочи да не стои в причинно-следствена връзка с индидента, а с поставената диагнозата.

Оспорва носенето на брекети да причинява болки и страдания, наред с което родителят и детето са били подготвени за това предвид поставената диагноза.

Оспорва носенето на брекети да налага спазването на хранителен режим, детето тежко да е преживяло ваденето на зъба, тъй като два месеца преди това нито то, нито родителите са забелязали липсата на млечния зъб. Твърди, че видът на устата и общото състояние на детето преди и след изваждането на постоянния зъб били еднакви. Наред с това в епикризата, от 25.02.2019 г. при определяне на екстраоратен статус (външен вид на устата , като цяло), е записано - „без особености“.

Определя като неоснователни обвинението, че стоматологът не е предприел мерки за реимплатиране на извадения зъб са неоснователни, тъй като към момента на вадене ответникът не е предполагал, че е екстрахиран постоянен зъб, наред с което реимплантирането е несигурен и нетраен метод.

Поддържа, че в исковата молба за пръв път ищцата твърди, че детето е щяло да бъде лекувано с шина, тъй като ортодонтът бил предписал лечение с брекети. В тази връзка сочи, че шина се поставя до 10 годишна възраст, а при продължително лечение след тази възраст се слагат брекети. Сочи, че дори и за временно поставяне на шина не е необходимо да се вадят млечни зъби. Последните се екстрахират само при слагане на брекети, които се поставят само на постоянни зъби. Сочи, че към момента не може да се сложи имплант на мястото на извадения по грешка зъб с оглед диагнозата на детето, поради което и към момента ищцата не е претърпяла имуществени вреди за заплащането им. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища по спора.

Доразвиват доводите си в писмени защити.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпечатката съдържа 30 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6414ea23-8939-478a-b11c-bb646134e767