Решение № 1403 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110202931 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „****“ ООД, с ЕКИК против Наказателно постановление № 38-9/15.01.2025 г., издадено от Председателя на ДАНС, с което, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за липса на компетентност на административнонаказващия орган (АНО), за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се наличието на повторност. Отправено е искане до съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Председател на ДАНС, редовно уведомен, се представлява от от юрк. В.. Отправя искане до съда за потвърждаване на НП и претенция за юрисконуслтско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 03.12.2024 г., въз основа на Заповед № ФР-9-61/20.05.2024 г., издадена от Директора на дирекция „Финансово разузнаване при ДАНС извършил проверка на санкционираното дружество по чл. 108, ал. 3 от ЗМИП. В хода на проверката било установено, че на 22.01.2023 г., дружеството-жалбоподател открило акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес www.***.com, чрез която организирало игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, на лицето М.Г.М., ЕГН **********. В периода от 22.01.2023 г. до 22.05.2024г. същият депозирал сума в размер на 15522 лева в посочената платформа.

Като организатор на хазартни игри, дружеството се явявало задължен субект по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП. С оглед на това, проверяващите служители констатирали, че при установяване на делови взаимоотношения с лицето М.М., за дружеството е възникнало задължение да приложи мярка за комплексна проверка на клиента си, по смисъла на чл. 10, т. 4 от ЗМИП и да изясни произхода на средствата му към момента на открИ.е на неговия акаунт в платформата www.sp*****.***

На 31.05.2024 г., проверяващите служители изпратили до дружеството писмо, в което било формулиране искане за предоставяне на досиетата на нови клиенти за периода от 01.11.2022 г. до 28.05.2024 г. Същите били предоставени на ДАНС, като сред тях било и досието на М.М.. При проверката на досието му било установено, че в него липсват документи и информация за произхода на средствата му. Проверяващите служители отправили ново писмо до дружеството с искане за предоставяне на писмени разяснения или документи, от които да е видно по какъв начин е бил проверен произхода на средствата на М.. От дружеството предоставили на ДАНС писмено становище, в което били цитирани разпоредби от Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, без да посочат никаква допълнителна информация и документи. Предвид това проверяващите служители достигнали до извод, че санкционираното дружество не е приложило нито един от посочените в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово взаимоотношение с М..

Констатациите от проверката били описани подробно в Констативен протокол за проверка на място по Закона за мерките срещу изпирането на пари per. № ФР-10-11122/03.12.2024 г.

Като взел предвид установените обстоятелства в хода на проверката, И. Т., заемащ длъжност „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ към дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС съставил против дружествотожалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-10-11126/03.12.2024 г., в който констатирал като нарушени разпоредбите 2 на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП. Препис от акта бил връчен срещу подпис на упълномощен представител на санкционираното дружество, като при предявяването му в него не били вписани възражения.

Писмени възражения са постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, компетентният АНО – председател на ДАНС издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свид. И. Т., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свид. И. Т., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.

От представените писмени документи несъмнено се установява, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на организатор на хазартни игри, получил лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта и в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 21 от ЗМИП, не е изяснило произхода на средствата по начина, посочен в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, при установяване на делово взаимоотношение с клиента М.Г.М. с открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес www.***.com и даване на възможност на клиента да участва в игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си 3 правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.

НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

И двата основни за производството процесуални акта – АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Актосъставителят е имал компетентност за съставяне на АУАН по силата на Заповед № 3-500/26.02.2024 г., издадена от Председателя на ДАНС, а АНО притежава компетентност по силата на закона, произтичаща от разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, поради което наведените в жалбата твърдения във връзка с липса на компетентност за абсолютно неоснователни.

С оглед на това, съдът намира, че АУАН и НП са законосъобразни от гледна точка на процесуалния закон, поради което наведените в жалбата твърдения за процесуална незаконосъобразност също се явяват неоснователни.

От гледна точка на материалната законосъобразност, съдът намира следното:

Материалноправната разпоредба на чл. 66, ал. 1 , т. 1 от ЗМИП предвижда, че произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:

1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;

2. събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;

3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;

4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;

5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП регламентира, че лицата по чл.

4 от ЗМИП прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при 4 установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при открИ.е на сметка, когато с открИ.ето на сметката се установяват делови взаимоотношения. От доказателствата по делото се установява, че именно такъв е и процесният случай и като такъв същият попада в предметния обхват на тази разпоредба.

Елемент на тази комплексна проверка е и проверката за произход на средствата чрез способите посочени в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че санкционираното дружество има качество на лице по чл. 4, като организатор на хазартни игри с издаден лиценз за тази дейност.

От представените в хода на проверката документи от страна на дружеството, не се установи прилагане на поне два от способите, посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, поради което настоящият съдебен състав формира еднопосочен и категоричен извод, че санкционираното дружество не е извършило проверка на средствата на М.М., с когото са били в делови отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и от гледна точка на материалния закон, а възражението направено с жалбата – неоснователно.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен, безвиновен характер, обсъждане на субективна страна е безпредметно.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност, с оглед на това, че констатираното нарушение се явява от категорията на формалните нарушения и като такова се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Именно поради тази причина преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци в сферата на сделките с недвижими имоти – съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което и с оглед сумата по процесния договор, която не би могла да бъде разглеждана, като незначителна, следва да се приеме, че обществената 5 опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.