Решение № 1214 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503833 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3809 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9817/2016 г. по описа на СГС, съдът е признал за установено, на основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. Г. М., ЕГН ********** и Н. К. К., ЕГН ********** дължат солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, непогасени суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012, както следва: 153 682,22 евро - главница по кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 18.11.2015 г.; 16 709,87 евро - договорната лихва, дължима за периода 15.05.2013 г. - 13.10.2015 г.; 748,89 евро - дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; както и 96 лева - дължими такси по кредита за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г., за които вземания на 18.01.2016 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по гр.д. № 70770/2015 г., по описа на СРС, 57 състав като е 1 отхвърлил предявените искове за задължения, произтичащи от горепосочения договор за кредит и допълнителните споразумения към него за разликата над 153 682,22 евро до претендираните 183 532,12 евро, представляваща главница, както и за претендираните договорни лихви - за разликата над 16 709,87 евро до претендираните 43 094,95 евро и за периода 14.10.2015 г. – 18.11.2015 г. С оглед изхода на правния спор, съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 7332,22 лв. разноски за исковото производство и 13 201,84 лв. за заповедното, като в полза на П. Г. М. и Н. К. К. е присъдил сумите от по 2 438,06 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а на последния е присъдил и 37,09 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Недоволни от съдебното решение в неговата осъдителна част са останали ответниците П. Г. М. И Н. К. К., които в законоустановения срок са подали настоящата въззивна жалба. В нея излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подписаният договор за встъпване в дълг е действителен, тъй като не е съобразил останалите посочени от тях доводи за неговата нищожност. В тази връзка навеждат, че същият е сключен при допусната от Н. К. грешка, поради което се явява нищожен. На следващо място оспорват правилността на изводите на първоинстанционния със досежно надлежното упражняване на правото на банката да обяви процесния договор за кредит за предсрочно изискуем. Поддържат, че не са налице обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, евентуално сочат, че не е налице редовно връчване на уведомлението на банката по реда на чл. 47 ГПК. Намират за неправилно заключението на съда за валидност на клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл. 13, ал.1, чл. 18, чл. 19 и чл. 27 от договора за кредит и поддържат, че същите са нищожни като неравноправни. Излагат подробно становище в подкрепа на твърденията си в тази насока като съответно оспорват присъдените размери на вземанията. Евентуално оспорват правилността на изводите на съда по отношение на направеното от тях възражение за погасяване на вземанията по давност. В тази връзка поддържат, че действително между тях и банката е подписано споразумение от 30.11.2012 г. както правилно е посочил и съда, но то не е следвало да бъде кредитирано от последния като признание на дълга, тъй като е нищожно поради наличие на клаузи за анатоцизъм. Евентуално сочат, че то е нищожно поради грешка в предмета- тъй като в тях са признати вземания в размер по –висок от предмета 2 на процесния договор т.е. над сумата от 157 300 евро за главница.

С оглед изложеното искат от настоящия съд да отмени решението в неговата осъдителна част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално като погасени по давност. Претендират разноски за производството.

Недоволен от съдебното решение е останал и ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба срещу отхвърлителната част от същото. Оспорва изводите на съда досежно размера на присъдената главница и възнаградителни лихви. Намира, че изводите на съда за нищожност на клаузите от допълнителните споразумения, с които към главницата по процесния договор за кредит са капитализирани възнаградителни лихви са неправилни и излага подробно доводи в подкрепа на това твърдение. Заявява и че съдът неправилно е приел, че договорните лихви се дължат само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като в тази връзка принципно посочва, че това важи да възнаградителните лихви, но в случай вземаните обхваща и санкционни такива.

При така изложеното моли настоящия съд да отмени решението в неговата отхвърлителна част и да уважи предявените искове изцяло.

Претендира разноски за въззивното производство.

В срок и двете страни са подали отговори на въззивните жалби, с които обосновават становище за неоснователност на възраженията на насрещната страна

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с 3 искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимост на неизплатени суми по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012. След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл. 13, ал.1, чл. 18, чл. 19 и чл. 27 от договора за кредит са действителни, както и сключените допълнителни споразумения, с изключение на договорките за капитализиране на възнаградителна лихва и такси към главницата, съобразил е данните за последна изплатена анюитетна вноска и е заключил, че е налице обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е приел, че това е станало на 13.10.2015 г., когато на длъжниците е връчено уведомлението в тази насока по реда на чл. 47 ГПК. Съответно, съобразявайки и заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи е уважил частично предявените искове, включително срещу длъжника Н. К. К. като е приел, че договорът за встъпване в дълг е валиден и го обвързва.

При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира за неоснователно направеното от въззивника Н. К. К. твърдение за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при преценка на наведеното от него с отговора на исковата молба възражение досежно действителността на договор за встъпване в дълг от 02.03.2010 г. В тази връзка въззивникът е посочил, че съдът не е разгледал всички обстоятелства, които той е посочил и обосноваващи нищожност, в това число, че договорът е сключен поради грешка. От събраните по делото доказателства настоящият съд установи, че в подадения отговор на искова молба и допълнителен отговор, въззивникът е направил възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг като е основал същото на твърдението, че той не е вписан в Служба по вписванията към учредената по кредита ипотека. Други възражения в тази връзка не са направени, предвид което първоинстанционният съд е мотивирал неоснователност само на това възражение. В подадената въззивна жалба посоченото възражение не се поддържа, но се навежда ново, а именно, че договорът за встъпване в дълг е „нищожен“ поради грешка. По същество това възражение е изцяло ново и не съставлява искане за установяване на нищожност на договор, а е възражение за неговата унищожаемост по реда на чл. 27 ЗЗД, предвид което се явява 4 преклудирано и не подлежи на разглеждане от въззивния съд.

При съобразяване на изложеното, включително и на приетото с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, приложения по делото договор за встъпване в дълг обвързва страните и въззивникът Н. К. К. носи солидарна отговорност за поетите с процесния договор за кредит задължения на основание чл. 101 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Въззивният съд намира за неоснователни направените от въззивниците П. Г. М. и Н. К. К. възражения досежно изводите на първоинстанционния съд за редовно връчване на уведомленията на банката за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. В тази връзка от доказателствата е видно, че нотариалните покани са изпратени до адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.**.

В разписките към тях е посочено, че адресът е посетен на 18.08.2015 г., на 29.08.2015 (събота) и на 17.09.2015 г., но до него няма достъп, тъй като вратата е заключена, а звънците на работят. С печат и подпис нотариус В. Б. е удостоверила, че на 23.09.2015 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК и никой не се е явил в периода до 13.10.2015 г. да получи книжата. В тази връзка следва да се има предвид, че с отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че нотариалните покани са връчени по постоянния адрес на двамата длъжници, като това обстоятелство се установява и от приложената в кориците на ч.гр.д. № 70770/2015 г. по описа на СРС справка, от която е видно и че адресът е регистриран, и като постоянен, и като настоящ и за двамата, считано от 27.07.2008 г. до 24.11.2015 г.

При съобразяване на гореизложеното следва изводът, че първоинстанционният правилно е приел, че нотариалните покани, с които банката е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем, са връчени редовно по реда на чл. 47 ГПК и съответно на 13.10.2015 г. са настъпили правните последици от изявлението.

По делото е представен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37010 от 17.06.2008 г., сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ( предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и П. Г. М., от който е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 157 300 евро за закупуването на недвижим имот и други разходи с краен срок на издължаване от 348 месеца. В чл.3, ал.1 от договора е уредено, 5 че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата. Към момента на подписване на договора БЛП на банката е в размер на 6,7 %. Съобразно ал.5 на същата клауза, размерът на БЛП не подлежи на договаряне и промените в нето стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява за тях кредитополучателя чрез обявяването на видно място в банковите салони.

Чл.6, ал.1 от договора предвижда, че кредитът се връща на равни анюитетни вноски в размер на по 1026,06 евро на месец. Ал.3 на същата клауза предвижда, че в случай, че банката промени БЛП по време на действие на договора, размерът на погасителната вноска се променя автоматично съответно на настъпилата промяна, за което кредитополучателят дава своето съгласие.

Чл.12 от договора предвижда, че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от компетентните органи и са задължителни за страните по договора.