Решение № 13 от 03.11.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Г. Т., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20253220200074 по описа за 2025 година за да се произнесе взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на М. С. М. с ЕГН – ********** ***********, срещу Наказателно постановление № ******* от ********г., издадено от ВПД Началник РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д..

С атакуваното Наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал1, т.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева; за извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 50 лева; за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 10 лева.

В жалбата и в молба с вх. №2663/03.10.2025г. се оспорва единствено пункт първи в процесното наказателно постановление, а именно нарушението по чл. 150 във вр. с 157, ал.4 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят представите са редовно призовани, не се явяват.

1 и неговия процесуален

Въззиваемата страна е редовно призована, не се представлява, депозирано е становище според, което жалбата е неоснователна, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Акта за установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно постановление са съставени за това, че на 30.05.2025г. в 11:45 часа в общ. Г. Т., на път втори клас № 29, като водач на товарен автомобил „М.

С.“ с peг. № *********, собственост на „Н.“ - В. ООД, ЕИК:*********, като при извършена проверка на около 100м. след табелата за край на гр. Г. Т. е установено, че МПС е технически неизправно не свети десен фар на къса светлина. Водачът не носи СУМПС. При извършена допълнителна проверка е установено, че към дата 30.05.2025г. статуса в АНД на СУМПС № ******* е „невалидно“ поради изчерпан брой контролни точки, т.е. водачът М. управлява МПС след като е загубил правоспособността по реда на чл.157, ал.

4 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл.157, ал. 4 от ЗДвП - „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност..“.

На жалбоподателят по влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП № ********, вл. в сила на 05.01.2022г. са отнети 6 контролни точки, НП № ********* вл. в сила на 10.12.2022г. са отнети 6 контролни точки, НП № ******** вл. в сила на 04.05.2023г. са отнети 10 контролни точки, НП № ********* вл. в сила на 21.11.2024г. са отнети 8 контролни точки, като общият брой отнети контролни точки е 30.

Според Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение:

2

„(1) Максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39.

(2) При първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

(3) След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

(4) Стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП.“ Съобразно приложените и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК Справка за нарушител/водач /л.7-8/ и Удостоверение № ****** на ОД на МВР – В., М. притежава СУМПС издадено на 24.07.2020г., т.е. към момента на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което са му отнети контролни точки, а именно НП № ********* вл. в сила от 21.11.2024г. и отнети 8 контролни точки, жалбоподателят е бил със стаж като водач повече от двадесет и четири месеца, от което следва логичното заключение, че максималният брой контролни точки, които му се следват е 39. Към момента на издаване на констатиране на процесните нарушения и издаване на АУАН и последвалото го наказателно постановление на М. са отнети 30 наказателни точки и налични 9 такива, което се потвърждава от Удостоверение № ****** на ОД на МВР – В..

Всички тези обстоятелства водят до извода, че в хода на съдебното следствие не се доказва жалбоподателя М. да е осъществил нарушението по чл. 150 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за това нарушение, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В този смисъл съдът намира атакуваното НП в тази му част за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Що се касае до нарушенията по пункт 2 и 3 от Наказателното постановление, квалификацията на нарушенията е правилна, жалбоподателя не възразява срещу тях, поради което съдът намира, че процесното наказателно постановление в тази си част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

3

Настоящата инстанция счита, че изключая наказанието по пункт 1 от наказателното постановление, така наложените административни наказания „Глоба” са справедливи и отговорят на тежестта на нарушението. Съдът намира, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна единствено досежно наложеното наказание по пункт първи от обжалваното наказателно постановление, а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил доказателства за сторените разноски по обжалване на наказателното постановление - договор за правна защита и съдействие.

Възнаграждението е уговорено в размер на 480лв., като е посочено, че е изплатено в брой при подписване на договора, следователно служи за разписка за извършеното плащане, в който смисъл е тълкувателната практика на ВКС. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от въззиваемата страна в полза на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно в т. 1 от него и затова следва да бъде отменено, а в останалата част да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № ******* от ********г., 4 издадено от ВПД Началник РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д. в частта по пункт , в който на М. С. М. с ЕГН – ********** ***********, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал1, т.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Наказателно постановление № ******* от ********г., издадено от ВПД Началник РУ – Г. Т. при ОД на МВР Д., с което на М. С. М. с ЕГН – ********** ***********, за извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 50 лева; за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 10 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Д. да заплати на М. С. М. с ЕГН – ********** *********** сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________ 5