Решение № 339 от 11.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20201000502681 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2869 от 08.05.2020 год., постановено по гр.д.№ 12701/2016 год. по описа на СГС, ГО, 20 състав, е отхвърлен предявеният от „Графит 04” ЕООД против Д.Х.Х.dash; Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на Апартамент № 24, находящ се в ***, район „***“, ул. „***” № **, на 5-ти етаж в сградата, изградена в дворното място, съставляващо УПИ IV-1040, кв. 29, по рег. план на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, който апартамент № 24 е с площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, две бани с тоалетни и две тераси, при съседи: стълбище, коридор, апартамент № 23 и двор, заедно с мазе № 11 в сутерена, с площ от 2.39 кв.м. при съседи: мазе № 12, коридор, мазе № 10, както и 4,86% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворно място; и на 9.09 % идеални части от правото на собственост върху подземния паркинг, целият с обща площ 340,86 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при съседи: абонатна станция, мазе № 23, мазе № 22, мазе № 21, мазе № 24, мазе № 25, коридор, мазе № 26, мазе № 18, мазе № 17, мазе № 16, мазе № 15, мазе № 14 и двор, при разпределено ползване на Място за паркиране № 1, с площ на разпределено ползване 12,50 кв.м., при съседи на разпределеното ползване: място за паркиране № 10, подземна улица и двор, заедно със съответно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място.

1

Решението е обжалвано от ищеца „Графити 04” ЕООД, като се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт и извършени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане и кредитиране на събрани по делото доказателства. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че правото на строеж за построяване на недвижимите имоти, предмет на делото не е било погасено по давност, при наличие на влязло в сила съдебно решение, констатиращо погасяване правото на строеж за цялата сграда. Счита, че правото се е погасило за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което предявеният установителен иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемият Д.Х.Х.dash; Т. депозира отговор с който оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от „Графити 04” ЕООД против Д.Х.Х.dash; Т., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищеца е собственик на Апартамент № 24, находящ се в ***, район „***“, ул. „***” № **, на 5-ти етаж в сградата, изградена в дворното място, съставляващо УПИ IV-1040, кв. 29, по рег. план на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, който апартамент № 24 е с площ от 100.35 кв.м., заедно с мазе № 11 в сутерена, с площ от 2.39 кв.м, както и 4,86% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворно място; и на 9.09 % идеални части от правото на собственост върху подземния паркинг, целият с обща площ 340,86 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при разпределено ползване на Място за паркиране № 1, с площ на разпределено ползване 12,50 кв.м., заедно със съответно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място. Правото си на собственост извлича от следните факти: учредено право на строеж в полза на „Комстрой94” ЕООД за построяване на жилищна сграда, в която се намират и процесните имоти, което право на строеж е било погасено по давност, установено по гр.д.1881/13 год. по описа на СГС. По силата на приращението собственици на построеното станали собствениците на земята М. Г. М. и Й. В. Г., които внесли като непарична вноска описания УПИ IV-1040 в капитала на „М.И.Пропъртис” ООД, който пък от своя страна апартирал имота в капитала на ищеца.

Ответницата оспорва исковата претенция, като твърди, че по отношение на нея влязлото в 2 сила решение с което е установено погасяване правото на строеж няма правно действие.

Правото на строеж не е погасено по давност, тъй като сградата е реализирана в степен на завършеност „груб строеж” преди изтичане на 5 годишния давностен срок и то се е трансформирало в право на собственост.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали правото на строеж е било погасено по давност и въз основа на това в чии патримониум се намират имотите, съдът намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори между страните, че на 07.11.2007 год. М. М. и Й. Г., като собственици на дворно място, находящо се в гр. София, на ул. „Чавдар Мутафов”, съставляващо УПИ ІV-1040 в кв.

29 по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, са учредили в полза на „Комстрой 94” ЕООД, безсрочно право на строеж върху имота за построяване на „Жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина“, съгласно Разрешение за строеж № 372/09.10.2006 г., състояща се от сутерен, пет етажа, подпокривен етаж и. Учредителите са запазили за себе си правото на строеж върху част от обектите в бъдещата сграда, а именно: апартамент № 1, апартамент № 2, апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, магазин № 1, паркомясто № 11, паркомясто № 7, паркомясто № 8, паркомясто № 10, мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3, мазе № 4, мазе № 5 и мазе № 6.

На 20.12.2007 год. К. Н. Х.е придобира въз основа на договор за замяна, скючен с „Комстрой 94” ЕООД правото на строеж за апартамент № 24, находящ се на пети етаж, със застроена площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, две бани и тоалетни и две тераси, заедно с 4.83% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с мазе № 11, находящо се на сутерен, с площ от 2.39 кв.м. и 0.03% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и за паркомясто № 1, находящо се на сутерен, със застроена площ от 12.50 кв.м. и 9.09% идеални части от общите части на сутерена на сградата и от правото на строеж върху мястото, които обекти ще бъдат изградени в сградата, находяща се в имота на ул. „Чавдар Мутафов” № 12, гр. София.

Видно е от събраните пред първоинстанционният съд доказателства, че на 10.10.2008 год. е съставен констативен протокол изх. № АБ94М/151/10.11.2008 г. на СО, район „Лозенец“,издаден на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. С него се удостоверява, че на 10.10.2008 год. е извършена проверка на място и по документи на сградата на ул. „Чавдар Мутафов” № 12 и е установено, че тя е изпълнена в груб строеж, частично е монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел. инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, изпълнени са вътрешни мазилки, но не и външни мазилки. Така на 01.03.2009 год. проектантът, строителят и правоспособното физическо лице към лицето, упражняващо 3 строителен надзор са съставили акт за приемане на конструкцията със съдържанието съгласно приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 /Образец 14/ от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като са удостоверили, че са прегледали изпълнението на конструкцията на строежа, както и всички документи по изпълнението ѝ и са установили, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените архитектурни проекти, няма недостатъци и пропуски при изпълнението по нива на елементите, уреждащи сигурността на изпълнената конструкция, а отклоненията от проектните размери и положения са в рамките на допустимите.

На 07.01.2013 год. М. М. и Й. Г., като съдружници в „М.И.Пропъртис” ЕООД са подписали дружествен договор, с който са внесли като непарична вноска в капитала на дружеството недвижими имоти, сред които и имота в гр. София, на ул. „Чавдар Мутафов” № 12, като заедно с поземления имот са апортирани и обекти, построени до степен „груб строеж” в сградата, измежду които обаче не фигурират апартамент № 24 и паркомясто № 1. В дружествения договор са посочени актовете, на които учредителите на дружеството основават правата си, а под № 46 от тях е констативния протокол от 10.10.2008 г., съставен на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ. На 12.08.2014 год. е вписано в ТР „Графит 04” ЕООД, в чиито капитал е апортирано процесното дворно място в гр.София, ул. „Чавдар Мутафов” № 12. При извършване на оценката на непаричната вноска в капитала на ищцовото дружество, вещите лица, назначени с акт № 20140721121051/22.07.2014 год. са приспаднали стойността на реализираното право на строеж, за да остойностят дворното място, което ще се внесе в капитала.

С решение от 24.01.2014 г. по гр.д. № 1881/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав съдът, по предявен от М. М. и Й. Г. иск е признал за установено, че право на строеж на жилищна сграда в имота на ул. „Чавдар Мутафов” № 12 в гр. София, учредено на „Комстрой 94” ЕООД с договор от 07.11.2007 год., не съществува, тъй като е погасено по давност.

На 30.08.2014 год. е съставен втори акт за приемане на конструкцията, като този акт е със съдържание, идентично с това на акт обр. № 14 от 01.03.2009 г. и е подписан от същите лица, които са подписали акта от 2009 год. На 10.09.2014 год. е издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, с което е удостоверено, че сградата е изпълнена в груб строеж, изпълнявани са довършителни работи, но няма издадено разрешение за ползване, а на 26.04.2016 г. сградата е въведена в експлоатация, като в удостоверението е посочено, че строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на гр. София, съгласно удостоверение № ДСК 70-00-6567/08.12.2008 г. на дирекция „Софийски кадастър“ – СО.

На 28.09.2016 г., Х. К. Х. са дарили на ответницата правото на собственост върху апартамент № 24 и паркомясто № 1.

Събрани са по делото пред първоинстанционният съд гласно доказателства, както и 4 съдебно-техническа експертиза, досежно момента в който сградата е била построена в груб строеж.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното, досежно основния спорен въпрос по делото - дали правото на строеж за построяване на сградата, в която се намира процесния имот, е било реализирано в петгодишен срок от учредяването му.

Съгласно указанията, дадени с т.1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезите, при които правото на строеж е учредено с единен договор, то е упражнено, когато е изграден грубият строеж на сградата. Това се отнася и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, доколкото приобретателият на ограниченото вещно право не може да бъде поставен в поблагоприятно положение от праводателя си. Безспорно срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен и започва да тече от момента, в който договорът за учредяването породи действие, а това е моментът, в който е сключен или друг посочен в него момент.

Легалната дефиниция на понятието „груб строеж” се съдържа в параграф 5, т.46 от ДР на ЗУТ и съгласно който „груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Установяването на едно фактическо състояние, каквото е завършеност на сградата в „груб строеж” по смисъла на закона, се установява по предвидения в чл.181, ал.2 от ЗУТ, вр.чл.159, ал.2 от ЗУТ ред - с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции.