Решение № 4044 от 14.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4044 гр. ****, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110107358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Ж. В. И. с ЕГН ********** с адрес: общ.****, гр.****, ж.к.‘‘****“ бл.7, вх.Г. ап.22, субективно съединен иск против „****“ ЕООД със седалище и адресна управление гр. ****, район ****, жк „****“, ул. „****“ № 4-6, с ЕИК ****, представлявано от Управителя ****-Т.а, ЕГН **********и Ю. Е. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ****, ул.„**** III“ 1А, вх. „А“, ет. 3, ап. 6, за унищожаване по отношение на ищцата Ж. В. И. на сключения **** № РК****, между „****” ЕАД в качеството му на Кредитор и Ю. Е. Т. с ЕГН:**********, в качеството му на Кредитополучатели Ж. В. И. е ЕГН:**********, в качеството на съдлъжник, поради измама.

Обстоятелства от които произтича претендираното право .

Ищцата твърди, че през 2017 г. поддържала приятелски отношения с **** Г.а ****, която през този период живеела на съпружески начала с ответника Ю. Е. Т., който е длъжник- по същия договор, като е получил еднолично и изцяло сумата по кредита. Твърди, че те притежавали работеща фирма с магазин за авточасти. Ответникът бил управител на фирмата и живеел на широко, карал скъпа кола, демонстрирайки луксозен начин на живот. През лятото на същата година, при една от срещите им й обяснили, че 1 имат спешна нужда от пари за дейността си, като я помолили да дойде в банката и да се подпише като поръчител, за да могат да вземат кредит. Твърди, че предвид приятелските им отношения, тя не се усъмнила в почтеността им и мотивирана от тях в уречения ден отишли с Ю. в банката, където й бил даден за подписване дълъг договор за потребителски кредит, заедно с погасителен план. Въпреки, че договора не й бил даден предварително за да се запознае, а и служителката от банката бързала, ищцата твърди, че се подписала без да разбира точно смисъла и последствията на договора, доверявайки се изцяло на г-н Т.. Ищцата подписала договор за потребителски кредит № РК**** от 26.7.2017 г. със „****”АД. Твърди, че многократно била уверявана, че няма да има никакви проблем и и че той ще погаси кредита без задължения и усложнения за нея, дори предсрочно. Твърди, че дори не й бил даден екземпляр от договора.

Скоро след подписването и посещението в банката, отв. Т. прекратил всякакви контакти с нея и от тогава дори не го била виждала.

Твърди, че на 07.10.2022 г., по гр.д. № 12 991/22 г., й било връчено искане от страна на “****” за заплащане на неиздължена сума от 6128,50 лева по договор за потребителски кредит № РК**** от 26.7.2017 г. Установила, че по този договор е вписана като съдлъжник. Твърди се, че въз основа на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021 г. и приложенията към него между „****” АД, е ЕИК **** и „****” ЕООД, е ЕИК ****, задължението на Ю. Е. Т., в качеството му на Кредитополучател и Ж. В. И., в качеството на съдлъжник, произтичащи от **** № РК**** от ****г. е изкупено от „****” ЕООД.

Твърди, че след получаването на съобщението от съда се свързала с приятелката му ****, от която узнала, че той вече не живее с нея, тъй като са се разделили, а той е заминал за Германия. Тогава узнала, че освен този договор за потребителски кредит, по който е вписана като съдлъжник, преди това той е взел и други кредити, които не обслужвал, като с нея и като съдлъжници са се редували като длъжник и поръчител, а сумите от кредитите не са вложени в бизнеса, а с част от тях са рефинансирани други кредити и то частично. Т. изоставил бизнеса, тъй като дяловете на фирмата били запорирани и от години не бил заплащал вноските по процесния кредит според уговорката ни. Твърди, че в процес на разговорите узнала, че 2 умишлено е въведена в заблуждение, като й е представена невярна информация от ответника за целта на кредита, че е премълчана истината за другите му кредити и невъзможността му да ги изплаща. Твърди, че ответникът дори не я е уведомил, че е спрял плащането по кредита и съществува опасност за предсрочната му изискуемост. Твърди, че успях да се свърже с отв.Т. по телефона и той заявил, че има споразумение с колекторската фирма “****” и заплаща вноските от 150 лева за които са се договорили, а тя няма от какво да се притеснявам.

Твърди, че не е получила никаква част от сумата, вписана в договора за кредит, която се-претендира от ищеца по първоначалния иск. Твърди, че в нарушение на уговорките име вписана като съдлъжник, прикривайки фактическото поръчителство, тъй като отв.Т. не е отговарял на изискванията за получаване на кредит с поръчител. Твърди, че в резултат на това й е вменена по-тежка отговорност, като същевременно е лишена от правата и възможностите, с които разполага поръчителя. Твърди, че по отношение на нея умишлено е създадена невярна представа, както за нейната роля в договора, така и за последствията от него, поради което счита, че горепосочената сделка е опорочена с измама, поради умишлено създадена представа у нея за предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните поледици на сделката. Твърди, че ако е била информирана за действителното положение, касаещо финансовото състояние на ответника и предмета на договора, никога не би го подписала и не би се задължила при такива условия.

По същество моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответниците „****“ ЕООД и Ю. Е. Т. са получили исковата молба и приложенията към нея. В законовия едномесечен срок ответниците не депозират отговор на исковата молба и не изразяват становище по нея.

В проведено о.с.з. ищцата, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции на посочените основания.

Отв. „****“ ЕООД не се представлява. В писмено становище оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Отв. Ю. Е. Т. се явява лично в о.с.з. като заявява, че има желание и 3 частично погасява задължението си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: три броя разписки за плащания към ****, договор за потребителски кредит от **** г., приложение към договор за потребителски кредит методика за изчисляване на референтен лихвен процент, **** № РК****/****г., Приложение към **** методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „****" ЕАД за кредити на физически лица; Погасителен план към **** № РК****/****г.; Искане за издаване/промяна на револвираща кредитна карта; Декларация-съгласие; Искане за потребителски кредит;

Декларация-съгласие; Договор за учредяване на залог върху вземания от ****г., Условия на **** за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, преписи от влезлите в сила съдебни актове по ч.гр.д.

№7966/2021 г., ч.гр.д. № 4683/2021 г., ч.гр.д. № 2358/2021 г. всички по описа на ВРС, влезли в сила заповеди за изпълнение.

На осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът обявява за безспорно по делото, че ищцата и отв.Ю. Е. Т. са вписани като кредитополучатели и съдлъжници по договор за потребителски кредит № РК**** от 26.7.2017 г. със „****”АД , както и, че въз основа на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021г. и приложенията към него между „****” АД, е ЕИК **** и „****” ЕООД, е ЕИК ****, задължението на Ю. Е. Т., в качеството му на Кредитополучател и Ж. В. И., в качеството на съдлъжник, произтичащи от **** № РК**** от ****г. е изкупено от „****” ЕООД.

По искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля **** Г.а ****/без родство и дела със страните, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК/.

В показанията си св.**** заявява, че е приятелка на ****, а с ответника имали отношения. Помолили ищцата да дойде и да им стане поръчител на кредит, тъй като на тях /по-скоро на отв.Т./ не им отпускали и **** се съгласила. **** била тяхна приятелка, без нея нямало да могат да вземат кредит. Заявява, че й обяснили, че имат нужда от поръчител, тъй като нямало да им отпуснат кредит и тя се съгласила. Това го обяснили те двамата на нея и 4 тя се съгласила и това било, но тя пари не е вземала от този кредит. Кредита си бил в полза на отв.Т. и свидетелката. Заявява, че не е присъствала при сключването на договора за кредит. Не й казали, че може да е съдлъжник.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съобразява близките отношения на свидетелката с ищцата и обстоятелството, че не е присъствала при полагане на подписи от ищцата в банката, при сключване на кредита.

В проведено о.с.з. отв.Т. заявява, че дори когато с ищцата били в банката и там не им обяснили, че тя е съдлъжник, а твърдели, че е поръчител. Заявява, че той прочел неговия договор за кредитоискател, но не бил чел договора на ищцата, в качеството й на поръчител. След това подписал договора си и ищцата също подписала. Никой не им бил казал, че тя е съдлъжник. На уточняващ въпрос на съда и след предявяване на препис от процесния договор заявява, че не помни вече много добре, но това е договора, който са подписали.

Потвърждава, че той е подписал за длъжник, а за съдлъжник подписа е положен от Ж., като в договора пише, че е съдлъжник.

Съдът приема, че с показанията си св.**** и отв.Т. се опитват да подкрепят позицията на ищцата.

В проведено о.с.з. ищцата заявява, че е положила подпис, но документите не й били дадени предварително, за да се запознае с тях предварително, тъй като са много обемисти. Заявява, че е ходила веднъж в банката и й били дадени всички документи на куп да ги разписва. Заявява, че искането за потребителски кредит е с друга по - ранна дата, а самия потребителски кредит е с по - късна дата, а на нея всичко й било дадено на куп, на веднъж, като дори кредитния инспектор, за да стане по - бързо била дописала имената им в искането за кредит.

На въпрос на съда, дали в банката е поискала да прочете предварително договора, преди да го подпише, ищцата заявява, че не помни, тъй като всичко станало много бързо в обедната почивка. Служителката й показала къде да се подпише, били повече от 2 - 3 подписа, сигурно 5 подписа била положила.

Заявява, че в последствие видяла какво пише там, където полага подписа си.

На въпрос на съда, дали твърди, че е положила 12 подписа на съдлъжник без да прочетете, че е в качество съдлъжник, ищцата отговоря, че ги е положила без да види, къде ги е положила.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки 5 становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Според чл. 29, ал. 1 ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено единствено и само под действието на неверни представи, които другата страна е възбудила или поддържала умишлено у своя съконтрагент. Резултатът от измамливото въздействие следва да формира невярната представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят изобщо или от договора ще настъпят други последици, т.е. страната ще получи нещо различно или нещо допълнително, именно вследствие на възникналата облигационна връзка (така и Определение №1070/14.08.2009г. на ВКС, по чл.288 ГПК вр. чл.280 ГПК, по гр.д. №720/2009 г., IV г.о.; Решение от 22.06.2015г. по в.гр.д. №455/2015г. на ВОС и други).

Според съдебната практика по приложението на посочената разпоредба фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на сделка, е сложен и включва следните елементи (юридически факти), а именно: 1.) сключването на сделката; 2.) заблуждение на едната (измамена) страна по тази сделка; 3.) умишлено предизвикване, създаване или поддържане на това заблуждение от другата страна, както и 4.) сключването на сделката от измамената страна поради (вследствие) на заблуждението. Последното се определя като невярна представа относно определени обстоятелства, които може да касаят както вида, характера и съдържанието на сделката (вкл. съществено съдържание или модалитети), така и нейните правни последици.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6413068e-d3f3-4394-86f7-c9db26c6f7c1