Решение № 461 от 23.05.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Стара Загора, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530105286 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) - София, против К. К. Д., с правно основание чл.

415 и чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника дължимостта на вземането на ищеца за сумите от 1158,19лева главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****г., по описа на Старозагорския районен съд.

Ищецът твърди в исковата молба, че било предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основна на заявлението било образувано ч.гр.д № 2022553010**** г. по описа на II гр. състав на PC гр. Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу К. К. Д.. С Разпореждане № * от 12.10.2022 г., постановено по ч.гр.д № 2022553010**** г. по описа на II гр. състав на PC гр.

Стара Загора, съдът бил указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че връчването на издадената заповед за изпълнение било при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК.

Предвид горното, счита, че за Йеттел България ЕАД било налице правен интерес да сезира съда с положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането си в размер на 1158.19 лева от К. К. Д.. К. К. Д. бил сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017г., както и допълнително споразумение от 29.01.2020 г. и договор за лизинг от 29.01.2020г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green и договор за лизинг от 29.01.2020 г. за аксесоари. К. К. Д. бил сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018г. и договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver. Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 19.08.2020 г. (за договорите за лизинг - чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни услуги: т. 196 от Общите 1 условия). Предвид това, към 25.08.2020 година длъжникът бил имал задължения за преходни периоди в размер на 317.85 лв., както и дължими вноски за период 25.0724.08.2020 г. в общ размер на 388.00 лева, от които: 316.62 лева по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green; 43.02 лева по договор за лизинг от 29.01.2020г. за аксесоари; 28.36 лева по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г. в общ размер на 406.31 лева, формирани както следва: сума в размер на 124.98 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 281.33 лева за NOKIA 7.2 128GB Dual Green, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018 г. в общ размер на 46.03 лева, формирани както следва: сума в размер на 32.46 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 13.57 лева за MEIZU М6 16GB Dual Silver, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Процесиите клаузи, в които било заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договорите за мобилни, както и раздел IV от споразумението, сключени с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора. Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирала чрез кумулиране на две величини, които обезпечавали две различни престации на кредитора-по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилни услуги, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или било предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да било върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирана неустойката не противоречала на добрите нрави и не излизала извън обезщетителната си функция, поради което била действителна, породила била действие и обвързвала страните.

С прекратяване на договорите (19.08.2020 г.) всички дължими вноски по тях за лизинг ставали предсрочно изискуеми и били фактурирани с Фактура № 7308883011/25.08.2020 г. за клиентски номер ****. Длъжникът не бил върнал устройствата и не бил уведомил, че не желаел да придобие собствеността върху тях. Основанието за предсрочно изискуемост на дължимите вноски било обективирано в чл. 11 и чл. 12 от Общите условия към договорите за лизинг. Задълженията за предходен период в общ размер на 317.85 лв. били обединени във Фактура № 7303631011/25.04.2020 г., Фактура № **********/25.05.2020 г.,

Фактура

№

7306227734/25.06.2020 г.,

Фактура

№7307581078/25.07.2020 г., като във всяка фактура подробно било посочено как била формирана дължимата сума. Общо дължимата сума по цитираните фактури било в размер 2 на 317.85 лева и била формирана както следва: 99.54 лева, дължими за период 25.03 – 24.04.2020г., от които: 7.09 лева вноска по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver; 2.39 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за аксесоари; 17.59 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green; 9.49 лева вноска по застрахователна полица, активирана към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 12.99 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018 г.; 49.99 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 103.05 лева, дължими за период 25.0424.05.2020 г., от които: 7.09 лева вноска по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver; 2.39 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за аксесоари; 17.59 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green; 9.49 лева вноска по застрахователна полица, активирана към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 14.11 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018 г.; 52.38 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 99.56 лева, дължими за период 25.0524.06.2020 г., от които: 7.09 лева вноска по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver; 2.39 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020г. за аксесоари; 17.59 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green; 9.49 лева вноска по застрахователна полица, активирана към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 13.01 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018 г.; 49.99 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.; 15.70 лева, дължими за период 25.06-24.07.2020 г., от които: 7.09 лева вноска по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver; 2.39 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за аксесоари; .6.22 лева частично непогасена вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green. За пълнота на изложението, следвало да се има предвид, че при сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД обединявал всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на Теленор България ЕАД длъжникът К. К. Д. бил с клиентски номер ****.

Всички непогасени и изискуеми задължения на К. К. Д. в размер на 1158.19лева били обединени във Фактура № 7308883011/25.08.2020 със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника.

3

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. К. Д., дължи на Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) - гр.

София, с ЕИК 130460283, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг:

1158.19лв. (хиляда сто петдесет и осем лева и деветнадесет стотитнки), от които:

- 99.54 лева, дължими за период 25.03-24.04.2020 г., от които: 7.09 лева вноска по договор за лизинг от 21.12.2018 г. за MEIZU М6 16GB Dual Silver; 2.39 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за аксесоари; 17.59 лева вноска по договор за лизинг от 29.01.2020 г. за NOKIA 7.2 128GB Dual Green; 9.49 лева вноска по застрахователна полица, активирана към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 04.05.2017 г.;

12.99 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 21.12.2018 г.;