Решение № 934 от 04.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000503084 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца А. Г. В., подадена срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав, постановено на 02.04.2019 г. по гр. дело № 12 998/2013 г., с което исковете му за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, предявени на осн. чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД са отхвърлени изцяло.

Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвени от процесуалния представител на жалбоподателя ищец, се излагат подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Подробно се цитират медицинските документи, представени по делото и заключенията на приетите експертизи. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност; че не се е произнесъл по всички искания на ищеца; че в нарушение на процесуалните правила и необосновано е кредитирал заключението на вещото лице д-р С., за когото са налице данни за необективност при изготвянето му, а не се е съобразил с експертизата на д-р Д.;

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд да уважи иска „както по основание, така и по размер“.

Въззиваемият ответник УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД – гр. София, оспорва 1 жалбата. В подадения срещу нея отговор процесуалният представител на този ответник излага съображения, че оплакванията са неоснователни. Поддържа, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. В отговора подробно се обсъждат заключенията на вещите лица, приети в първоинстанционното производство. Изразява се становище, че съдът е основал изводите си на приетото от експертите и обосновано е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на лекарите, провели лечението на ищеца в тази болница. Относно възражението за обвързаност на вещото лице доц. С. с болница „Св. Анна“ АД се излагат доводи, че същото е направено несвоевременно и освен това е неоснователно.

Иска се потвърждаване на решението на градския съд и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемият ответник УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД – гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор и допълнително представена писмена защита се излагат доводи, че при поставяне на диагнозата на ищеца в тази болница не са допуснати нарушения при извършване на медицинските изследвания и не е налице причинна връзка между претърпените от жалбоподателя болки и страдания и противоправно поведение от страна на служители на на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

Иска се потвърждаване на решението.

Третите лица, помагачи на ответника УМБАЛ „Св. Анна“ АД – проф. Р. Л. У., Ю. Р. В. и В. Р. В. /наследници на първоначално конституирания помагач Р.Й. В., починал на 05.10.2016 г. /, ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и ЗД „БУЛ ИНС“ АД не са подали отговор на въззивната жалба и не са изразили становище по нейната основателност.

Освен с жалбата на ищеца, въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от процесуалния представител на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, подадена срещу определението на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което на 15.01.2020 г. съдът е отказал да присъди като разноски адвокатско възнаграждение, заплатено от този ответник.

В частната жалба се твърди, че адвокатското възнаграждение е преведено в полза на адв.П.С. на 22.05.2014 г. по банков път и необосновано градският съд е отказал да го присъди. Иска се отмяна на определението и присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.

2

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба е подаден само от ищеца. В него се изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а освен това съдът следва да съобрази и направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ответните болници.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Ищецът А.В. е предявил срещу ответниците УМБАЛ „Св. Анна“ АД и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат от противоправно поведение на служители на болниците. Обстоятелствата, на които ищецът основава твърдението за причинено му непозволено увреждане, могат да бъдат обобщени както следва: неправилна диагноза на заболяването му, поставена и в двете болници, както и неправилно лечение, проведено в „УМБАЛ „Св. Анна“, в резултат от които челюстта му била тежко увредена и е претърпял болки и страдания, както и му е причинена трайна невъзможност да се храни и говори нормално.

Първоначално искът е предявен за сумата 30 000 лева – общо срещу двете болници.

Впоследствие – в съдебно заседание на 06.10.2014 г., ищецът е увеличил исковата си претенция на 70 000 лева, като е заявил, че претендира солидарното осъждане на двамата ответници. Съдът е допуснал увеличението. В следващо съдебно заседание /проведено на 28.09.2015 г./, ищецът отново е изменил иска си както следва: претенциите са заявени разделно – за 55 000 лева срещу УМБАЛ „Св. Анна“ АД и за 15 000 лева срещу УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Съдът е допуснал и това изменение на иска и последващи изменения не са допускани.

Поради това, въпреки че пред настоящата инстанция отново се претендира солидарното осъждане на двете ответни болници, с определение от 22.04.2021 г. въззивният съд е приел, че е недопустимо отново да се ангажира солидарна отговорност на ответниците. С определението са дадени указания на ищеца, да уточни, в какво точно се изразяват противоправните действия на лица от екипа на всяка една от болниците.

С молба от 01.06.2021 г. пълномощникът на ищеца е уточнил следното:

Че в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е извършено неправилно стадиране /определяне 3 на степента на тумора/ в извлечения биопсичен материал /парафинови блокчета/, в резултат от което е извършена неправилна диагностика на заболяването му, което е оказало влияние върху оперативните решения на другия ответник;

Че в УМБАЛ „Св. Анна“ АД са допуснати следните нарушения:

На първо място, че не е извършена корекция на диагнозата преди предприемане на оперативната интервенция през месец декември 2009 г., въпреки установената със скенер липса на туморно образувание в устната кухина на ищеца;

На второ място – че е извършена операция за отстраняване на карцином, съответстваща по обем на резекционните дейности на отстранения от ищеца биологичен материял на базата на стадирането, извършено в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – въпреки липсата на данни от скенера и въпреки становището на консултиращия патоанатом за липса на карциномно образувание при хоспитализацията на ищеца при този ответник. Освен това се твърди, че в тази болница ищецът е бил лишен от възможността да се довери на второто лекарско мнение /на патоанатома/ и на данните от скенера, не е бил информиран от лекарския екип какво ще бъде изрязано и отстранено при операцията, както и какви последици за битието му ще бъдат предпоставени от това;

На трето място – че изрязаната част от челюстната кост не е била укрепена с костен цимент или по друг подходящ начин, с което да бъде компенсирано оперативното изтъняване на челюстта, което се създало предпоставка за счупването й;

На четвърто място – че при втората операция, извършена при същия ответник на 04.02.2010 г., счупената кост е била фиксирана с тел, а не с метална планка, както е редно и както е пожелал ищецът преди анестезията, като отново не е била запълнена изрязаната при операцията костна структура. Освен това не е било изпълнено и предписанието на производителя на поставения имплант – преди имплантирането да бъде поставена подложка;

На пето място – че при третата операция, извършена на 03.06.2010 г. също не са предприети действия за запълване на костния дефект на долната челюст;

На шесто място – че при престоя на ищеца в „Св. Анна“ ЕАД му е била причинена вътреболнична инфекция – гнойна секретираща фистула от оперативната рана и тъканите около нея, както и остеомиелит;

В първоинстанционното производство представителите на ответните болници са оспорили твърдените нарушения и са представили доказателства в подкрепа на становищата си.

4

Също в молбата от 01.06.2021 г. като нарушения и на двете ответни болници са посочени липсата на информация относно диагнозата, разумните алтернативи, очаквани резултати и прогнози за лечението, за рисковете и последиците за здравето, поради което ищецът е бил лишен от възможността да формира адекватно мнение и поведение.

Срещу последните нарушения, сочещи на непредоставена информация е възразено от пълномощниците на ответниците, че същите се релевират за пръв път пред въззивния съд, поради което са преклудирани;

Обобщено, тезата на ищеца е, че в болница „Св. Георги“ му е поставена неправилна диагноза, сочеща на злокачествено заболяване на долната челюст. В резултат от тази невярна диагноза в болница „Св. Анна“ му е била изрязана част от костта на долната челюст, без това да е било необходимо. И освен това операциите в болница „Св. Анна“ са били извършени некачествено, което е довело до усложнения, болки и страдания. За тези неимуществени вреди се претендира обезщетение в посочените по-горе размери.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че ищецът е претърпял през процесния период четири оперативни интервенции – една в УМБАЛ „Св. Георги“ и три в УМБАЛ „Св. Анна“.

Видно от епикриза, издадена на 19.11.2009 г. от Клиника по лицевочелюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – град Пловдив, през периода 17.11.19.11.2009 г. на ищеца А.В. е била извършена оперативна интервенция „ексцизио про биопсия“. Хистологичният резултат от биопсията е означен като „ниско диференциран плоскоклетъчен карцином“ /34392-395/27.11.2009 г./, а поставената диагноза е „карцинома регио ретромоларис мандибуле ет букце синистра Т2 N1 Мх“.

Единствената препоръка, която е отбелязана в епикризата, е адресирана до личния стоматолог на пациента – „да осъществи панорамна ренгенова снимка и да насочи пациента за лечение“.

От епикриза /без дата/, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ – град София, е видно, че А.В. е бил приет на 14.12.2009 г. и е изписан на 28.12.2009 г. В епикризата е цитиран хистологичният резултат, получен след биопсията, извършена в Пловдив. Операцията е извършена на 15.12.2009 г.

Отбелязан е и резултатът от извършеното хистологично изследване в „Св. Анна“ – 5

„тежкостепенни /ІІІ ст./ левкоплакични промени при наличие на дисплазия ІІІ ст. на плоския епител, участък около биопсирания бластом“.

Описана е извършената оперативна интервенция – ексцизиране на Ту формация ретромоларно и парафарингеално в ляво; резекция на долната челюст вляво дистално на 32 зъб; екстрахиране на 36 зъб. Дадени са препоръки за спазване на хигиеннодиетичен режим и е назначено медикаментозно лечение след изписването.

В епикриза /също без дата/, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ – град София, е записано, че А.В. е бил приет отново на 03.02.2010 г. и е изписан на 10.02.2010 г. Приемането се е наложило поради настъпило след първата операция усложнение – подутина в областта на резекцията и установена чрез рентген патологична фрактура в ъгъла на долната челюст.

Хистологичният резултат е описан като „Обилно представители на неспецифични възпалителни, гигантски клетки тип „чуждо тяло“. Посочено е, че този резултат е получен на базата на цитологично изследване, гефрир и траен гефрир.

Оперативната интервенция е описана като извършване на кожен разрез, отпрепариране на тъканите и достигане до двата фрагмента, тяхното репориране, направа на два отвора във всеки фрагмент и фиксирането им с телен костен шев. След зашиване на раната са поставени стандартни надзъбни шини и е осъществена интермаксиларна фиксация.