Решение № 800 от 11.06.2024, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 213/2024
- Вид
- Решение № 800
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Рени Славкова, Соня Камарашка, Мария Ницова
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 84 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 800
Монтана, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
СОНЯ КАМАРАШКА
Членове:
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ СЛАВКОВА
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600213 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Р*** Ц*** П*** , в качеството и на управител на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, със седалище в село П*** , общ. Елин П*** , обл. София, жк „П*** “ 064041, ЕИК * , чрез процесуален представител адв. Л.А. ***, адрес на кантората гр. Монтана, бул. „Т*** м***“ № *, партер, офис *, против Решение от № 33 от 18.03.2024 г. по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2300135 от 02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, с което на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** , ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, като законосъобразно и същото е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С Наказателно постановление № 12-2300135 от 02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** е наложено административно наказание, затова че при извършена проверка на място на 05.07.2023 г. в обект „Преустройство сградата на ОУ „В*** Л*** “ в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „М*** *“, обект на дружеството, се установява, че строителната площадка, намираща се в непосредствена близост до детска градина не е оградена и сигнализирана, като по този начин не е изпълнено задължително предписание № 8 дадено с протокол № ПР2322878/16.06.2023 г.
Нарушението е описано в съставения Протокол № ПР2325992 от 20.07.2023 г., който е връчен лично на управителя на дружеството /л.16-17 от въззивното дело/.
За установеното административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ спрямо работодателя „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** от контролен орган е съставен АУАН № 12-2300135/22.08.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството – нарушител, тъй като след изпратена покана за съставянето изх. № 23069128/20.07.2023 г., получена лично от управителя Р*** П*** на 24.07.2023 г. /л. 13 от въззивното дело/, представител на администратинонаказаното дружество не се е явил в ДИТ – Монтана. АУАН е изпратен по пощата и получен лично от управителя на дружеството на 01.09.2023 г. /л. 11 от въззивното дело/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта с твърдение, че предписанието е изпълнено. Възражението е оставено без уважение и въз основа на така съставения АУАН АНО е издал, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, атакуваното НП № 12-2300135 от 02.10.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че при разглеждане на делото съдът неправилно е оценил фактическата обстановка, установена по делото, като по този начин е формирал неправилни изводи в мотивите на решението. Протокол № ПР 2322878/16.06.2023 г. не е връчен на представляващия дружеството или упълномощено от нея лице, поради което констатациите не са породили действие по отношение на г-жа П*** , като управител и съответно представляващ „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД. Същата била направила справка в информационния сайт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като в раздел „Съобщения по АПК“, не открила уведомление адресирано до дружеството. Касаторът счита, че въз основа на ненадлежно връчване на протокола с предписания на ДИТ за дружеството, представлявано от неговия управител, не е породено задължение за изпълнение на предписанието на контролен орган, за което не е информирано. Сроковете посочени в протокола с предписанието би следвало да са съобразени от надлежното уведомяване на задълженото лице. Твърди още, че не е налице съставомерност на деянието, за което се твърди, че е извършено. Приемайки противното PC – Лом е постановил неправилно решение. Развива съображения, че в АУАН и в НП не е посочено времето и датата, когато е извършено нарушението, описано в констативната част, което счита, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са от категорията на съществените по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Твърди, че при съставянето на АУАН е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, като в разрез с изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, г-жа П*** , в качеството си на управител на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, не е била надлежно уведомена за деня и часа на съставяне на акта, което е възпрепятствало предявяването на съдържанието му, както и надлежното му връчване. Счита, че от изложеното в констативния протокол, в АУАН не е доказано, че „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД като работодател е извършил от обективна страна административно нарушение по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. При анализ на цитираната норма може да се направи извод, че поставянето на временни плътни огради на строителните площадки в урбанизираните територии съгласно изискванията на съответната общинска администрация е поставено като задължително условие от законодателя, което не следва да бъде пренебрегвано, а е следвало да бъде отчетено от АНО. Счита, че в тази насока АНО не е проверил и изискал информация какви са били конкретните изисквания на Общинска администрация Лом за процесната ограда, което е залегнало като изискване в Наредбата и с които се твърди, че фирмата не се е съобразила. Сочи въпреки, че нарушението е квалифицирано като такова по чл. 415, ал. 1 от КТ, то поради факта, че предписанието не е надлежно връчено на управителя на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, не е породило действие спрямо него, то съдът дължи произнасяне и по посочените по-горе възражения, изложени във въззивната жалба, а не само да се ограничава до това дали е налице нарушение, изразяващо се в неспазване на задължителни предписания на ДИТ – Монтана, поради факта, че такива не са налице. Моли касационната инстанция да отмени Наказателно постановление № 12-2300135/02.10.2023 г. издадено от директор на дирекция „Инспекция но труда“ – гр. Монтана, като постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище процесуалният представител на касатора навежда възражения, аналогични с изложените в касационната жалба. Заявява, че не претендират разноски за настоящата инстанция.
От ответника по касационната жалба Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана, са постъпили Писмени възражения, с които моли касационната инстанция да остави в сила Решение № 33 на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 517/2023 г. по описа съда, като остави без уважение подадената касационна жалба. Изложени са съображения, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 22.08.2023 г. Административнонаказващият орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 23069128/20.07.2023 г., като е поканил управителя да се яви в ДИТ - Монтана на 21.08.2023 г. в 11,00 часа за съставяне на АУАН. Поканата за съставяне на АУАН е получена лично от управителя, а именно г-жа Р*** П*** на 24.07.2023 г. (видно от известието за доставяне). На 21.08.2023 г. представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. З от КТ и АУАН е изпратен по пощата с обратна разписка, като е получен лично от управителя на дружеството г-жа Р*** П*** на 01.09.2023 г. (видно от известието за доставяне). Твърди, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в седем дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и да приложи доказателства, ако има такива. Сочи, че има подадени писмени възражения по така съставения АУАН, но не са представени никакви писмени доказателства, които да доказват твърденията му. Постъпилите възражения са обсъдени от административнонаказващия орган, като същият ги е приел за неоснователни. Твърди, че не е нарушено правото на защита на административнонаказаното дружество. Правата на наказания субект не са накърнени в такива случаи, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото НП пред съда и в едно такова производство да излага отново доводите си в своя защита, а съдът първо като въззивна инстанция ще преценява по същество тези доводи. Твърди, че видно от представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства е, че лично г-жа П*** в качеството си на управител на дружеството е получила и двата протокола от извършена проверка, а именно Протокол от извършена проверка с № ПР2322878/16.06.2023 г., с което е дадена принудителната административна мярка, както и Протокол от извършена проверка № ПР2325992/20.07.2023 г., т.е. дружеството е узнало за констатираните нарушения и е следвало същите да бъдат изпълнени в дадените от контролния орган срок. Налице са доказателства, че във връзка с проверка по изпълнение на дадени предписанията от 05.07.2023 г., в обект „Преустройство сградата на ОУ В*** Л*** в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „М*** брод“, собственост на „Ел Зет 60“ ЕООД - с. П*** , не е изпълнено предписание № 8, касаещо ограждане с плътна ограда от всички страни и сигнализация на строителната площадка, намираща се в непосредствена близост до детска градина, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Срокът за изпълнение е бил 20.06.2023 г. Ответникът счита, че по несъмнен начин жалбоподателят, в качеството си на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма, както и правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законово установените граници - 1500 до 15 000 лв. Наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., който е минималният установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая твърди, че е по-висока тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, в частта здравословни и безопасни условия на труд, като се създават и предпоставки за настъпването на инциденти, които могат да застрашат живота и здравето на хората. Нарушението е формално, тоест за осъществяването на фактическия състав не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти и не може да се приеме за маловажно. Сочи, че даденото предписание с протокол от извършена проверка с № ПР23222878/16.06.2023 г., не е обжалвано по реда и условията на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Твърди, че няма и данни в ДИТ - Монтана да е постъпвало искане от страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание. Моли касационната инстанция да остави в сила Решение № 33 от 18.03.2023 г. по АНД № 517/2023 по описа на Районен съд – Лом, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че бъде уважена касационната жалба, моли съда да вземете в предвид Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и формираната практика на Върховен административен съд по административно дело № 9545/2023 г., като съдът е приел, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващият материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения счита, че делото не е с фактическа и правна сложност и се е приключило в едно съдебно заседание, които обстоятелства обуславят редуцирането на адвокатското възнаграждение в размер под установения в наредбата минимум. В с.з., ответникът се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва касационната жалбата по основания изложени в писмения отговор.
Разпечатката съдържа 18 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6411a3cf-147c-40cb-866a-c95fa2667255