Решение № 117 от 10.02.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...........................................2022г., гр.Варна В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание втори февруари 2022г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

С участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2209/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Д.Я.К.,

ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-2499-1/12.07.2021г., мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 682.10 лв., ведно с лихви за просрочие – 164.01 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 1 261.88 лв., ведно с лихви 303.39 лв., за недвижим имот офис-магазин, находящ се в гр.Варна, бул.“***“ № **, за периода 2017г. - 2020г.

В жалбата и в последваща депозирана във връзка с дадени указания от съда уточняваща молба, се поддържа, че акта е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се в конкретика, че същият е неоснователен, поради факта, че за процесният имот има подадени декларации, описани в уточняващата молба, в които е определен ползвателят, а именно „Имо-Рент“ ЕООД и задълженията за ДНИ и ТБО за процения период от 2006г. – 2020г., са заплащани регулярно. По тези декларации органът е счел, че няма нередности за отстраняване, приел ги е и е определил като ползвател това дружество, като сключения между него и собственика договор е с нотариална заверка на подписите. На изложените основания, развити подробно в жалбата и в уточняващата молба се моли отмяна на акта.

В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят К. поддържа и моли съда да я уважи. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност навежда и обстоятелството, че в нот.акт, с който заедно със съпругата си са прехвърлили правото на собственост на дъщеря си Ж. Казакона, е посочено, че не само те, а и дъщеря им ще ползва имота. Счита, че в този случай е следвало задълженията да се разделят на тримата, като се издадат три акта.

Ответникът

– Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к.Х., оспорва жалбата. В приложения с преписката отговор на жалбата и в допълнително депозиран такъв на 25.10.2021г., както и в съдебно заседание излага, че за процесния имот е подадена декларация през 2021г., в която се посочва, че собственик на имота е Ж.К, а Д.К. и съпругата му – Д.К са със запазено право на ползване. До момента на подаване на декларацията ползвателите не са били декларирани като такива и не им е бил начисляван ДНИ и ТБО за процесния имот. Фирма „Имо-Рент“ ЕООД е подала декларация 2010г., но представеният договор не е в изискуемата форма, поради което данъчната партида на дружеството за имота е закрита 2015г., а платените задължения са установени като надвнесени и подлежат на възстановяване или прихващане. Предвид изложеното моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Предмет на съдебното оспорване е АУЗД № МД-АУ-2499-1/12.07.2021г., мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна. По аргумент от чл.144 ал.1 и ал.2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл.4 ал.1 от ЗМДТ вр. чл.107 ал.4 от ДОПК вр. чл.156 ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок. От изложеното следва, че жалбата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С процесния АУЗД № МД-АУ-2499-1/12.07.2021г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, са установени задължения на жалбоподателя Д.Я.К. за данък върху недвижимите имоти и ТБО, обхващащи периода 2017г.-2020 за имот, представляващ офис-магазин, находящ се в гр.Варна, бул.“***“ № **, за притежаваната от него ½ идеална част в качеството му на ползвател.

Като основание за издаването му е послужила подадена за същия имот коригираща декларация с вх. № **********/18.06.2021г. с приложен нотариален акт *****., в който е посочено, че собственик на имота е Ж.Д.К, а Д.Я.К. и Д.М.К, които са я надарили си запазват правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.

С декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. № **********/09.03.2006г. /л.11-12 от адм. преписка/ жалбоподателят, като управител на „Имо-Рент“ ЕООД е декларирал в качеството на ползвател процесния недвижим имот, като е приложил и договор за предоставяне за ползване и управление на недвижими имоти от 06.03.2006г. с нотариална заверка на подписите от нотариус, рег.№ ***.

С административната преписка е представена и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.

№**********/22.06.2010г., подадена от „Имо-Рент“ ЕООД, в която като собственик на имота е посочена Ж.Д.К, а като ползвател „Имо-Рент“ ЕООД съгласно приложен договор за предоставяне на ползване и управление на недвижим имот от 06.03.2006г., заверен от нотариус Ж К /л.15-16 от адм. преписка/.

В хода на съдебното производство от ответника беше представена и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 7425-3628/03.04.2000г. за първоначално деклариране на имота по нотариален акт ****., в която е посочено, че собственик на имота е Ж.Д.К, а учредено право на ползване няма.

Процесният

АУЗД е бил оспорен от жалбоподателя по административен ред на 14.06.2021г. С писмо рег.№ МД-Т21007941ВН_001ВН от 09.08.2021г. същия е уведомен, че в резултат на извършената проверка, в която е установено че е ползвател на имота, задълженията за ДНИ и ТБО са коректно изчислени и се дължат, ведно със законната лихва до датата на плащането им.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбите на глава четиринадесета от ДОПК за установяването на задължения за данъци и задължителните осигурителни вноски, в т.ч. местните данъци и такси, вкл. такса битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.9 от ЗМДТ, чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ и чл.144, ал.1 от ДОПК, са приложими два способа: или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол. В случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящ орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община според чл.4 ал.5 предл. второ от ЗМДТ, а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината според чл.4 ал.5, предл. първо от ЗМДТ. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване по арг. от чл.156 ал.1, 2 и 3 от ДОПК, като ответник в производството пред съда е решаващият орган - чл. 159 ал. 2 от ДОПК.

В настоящия случай, оспореният АУЗД е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от собственика на имота и по инициатива на органа по приходите поради неплатени задължения за ДНИ и ТБО.

Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК, размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107 ал.3 от ДОПК актът следва да е издаден от орган по приходите, който по аргумент от разпоредбите на чл.9б вр. чл.4 ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.

При извършване на служебна проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган по силата на разпоредбата на чл.9б вр. чл.4 ал.4 от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК и Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от Кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед №-056/19.09.2019г. на Кмета на Община Варна.

Оспореният

АУЗД е издаден в предвидената по закон писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно фактически и правни основания за неговото издаване. В АУЗД изрично е посочено, че се издава на основание чл.107 ал.3 от ДОПК. При извършената проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения АУЗД е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В настоящото производство жалбоподателят оспорва акта по неговото основание, като в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва правилното изчисляване на данъка.

Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а според ал.3 от същия член при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съответно в чл.62 от ЗМДТ в приложимата редакция е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. По аргумент от разпоредбата на чл.64 ал.1 в приложимата редакция вр. чл.11 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижим имот, респективно ползвател при учредено право на ползване.

Задълженията за ДНИ и за ТБО имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, респективно учредено право на ползване - т.е задълженията възникват и съществуват за лицето - титуляр на правото на собственост върху имота или на правото на ползване. Следователно възникването и съществуването на качеството субект на задълженията по чл.10 и чл.62 от ЗМДТ, е обусловеното от придобиването и принадлежността на собственост върху недвижим имот или учредено право на ползване върху същия.

Съгласно чл.14 ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция към момента на придобиване на правото на ползване, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота или на правото на ползване настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок – чл.14 ал.2 от ЗМДТ в приложимата редакция.

Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64116954-bc2d-49df-b93d-b6d22b081295