Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11566 от 13.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57529/2023
Вид
Решение № 11566
Подписан
13.06.2024
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 11566 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110157529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от С. Д. Г., чрез пълномощника адв. П. Г., срещу „..“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на 13 684,47 лева поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, които вземания се събират принудително по изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“, за сумата от 12 635,17 лева, заедно със законна лихва от 16.10.2015г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване задължението, сумата от 918,02 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса за издаване на изпълнителен лист, вземанията по който са прехвърлени на „..“ ЕООД с договор за цесия от 08.08.2018г. и Приложение №1 към него, като погасени по давност.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е длъжник по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, образувано въз основана на издаден срещу нея изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по т.д. № .. г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в. Твърди, че на 17.10.2023 г. е получила имейл съобщение от работодателя й – „..“ ЕООД с информация, че в дружеството са 1 постъпили документи, представляващи запорно съобщение и покана за доброволно изпълнение. Сочи, че вземанията по издадения срещу нея изпълнителен лист, послужил като основание за образуване на процесното изпълнително дело, са погасени по давност. Поддържа, че взискателят по изпълнителното дело е подал молба за неговото образуване след близо седем години, считано от датата на издаване на изпълнителния лист. Отбелязва, че кредитор по изпълнителния лист е „.. .“ ЕООД, който е цедирал вземането си в полза на ответника в настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи изпълнение на вземанията по процесното изпълнително дело с оглед погасяването им по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Потвърждава, че е кредитор на вземанията по издадения изпълнителен лист, по силата на сключен договор за цесия от 08.08.2018 г. с цедента – „..“ ЕООД. Счита твърденията на ищцата относно изтекла погасителна давност по отношение на дължимите вземания за неоснователни. Сочи, че въз основа на процесния изпълнителен лист от 18.12.2015 г., на 09.03.2016 г., било образувано изпълнително дело № .. г. по описа на ЧСИ Р.А..

Излага твърдения за извършени действия, имащи за последица прекъсването на давността. Сочи, че след прекратяването на изпълнително дело № .. г. е изтеглил изпълнителния лист, въз основа на който на 04.10.2023 г. е било образувано изпълнително дело № 682/2023 г. по описа на ЧСИ Р.А.. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.

78, ал.

5

ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, издаден въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“, по които е образувано №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото 2 материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че срещу С. Д. Г. е бил издаден изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 3

903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е било отделено обстоятелството, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № 682/2023 г. по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по т.д. № .. г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в, вземанията по който са цедирани в полза на ответника. Ищецът не оспорва уведомяването си за извършената цесия, поради което и този въпрос не е необходимо да бъде допълнително изследван. За пълнота следва да се отбележи, че в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е прието, че връчването на уведомлението в хода на производството като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението е връчено на ищеца, заедно с препис от отговора на исковата молба от ответника.

В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по молба от 04.10.2023г., подадена от „..“ ЕООД с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“. С молбата е поискано ЧСИ да извърши справка за регистрирани трудови договори и пенсии на длъжника, наличие на банкови сметки и налагане на запор при установяване на такива, извършване на справка за наличие на недвижими имоти по партидата на длъжника, както и да пристъпи към изпълнение като насрочи опис на движими вещи на длъжника. На 05.10.2023г. ЧСИ е изпратило запорни съобщения до „.. .“ АД, до „..“ АД и „..“ АД. На 05.10.2023г. ЧСИ е разпоредил изпращане на запорно съобщение до установения работодател на длъжника С. Г. – „..“ ЕООД, както и до „... .“ ЕООД. На 19.10.2023г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от С. Г. на 19.10.2023г.

Установява се от приложеното към настоящото дело изпълнително дело .. на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, че същото е било образувано по молба от „.. .“ ЕООД от 09.03.2016г. въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по 4 описа на СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“. На 04.04.2016г. е наложена възбрана върху собствения на длъжника С. Г. недвижим имот, представляващ УПИ VI, планоснимачен номер 356, в квартал 37 по регулационния план на с. Габровница, одобрен със Заповед № 90 от 21.01.1991г., целият с площ от 920 кв.м., ведно с построена в него жилищна сграда и всички други подобрения. На 25.03.2016г. са изпратени запорни съобщения до 14 различни банки, като от „..“ АД се е върнало съобщение на 05.04.2016г., че длъжникът има открита банкова сметка и е наложен запор върху същата, който се явява втори по ред. На 15.01.2018г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „... .“ ЕООД. На 26.09.2018г. е подадена молба от „..“ ЕООД да бъде конституиран като взискател по делото с оглед сключения между него и „.. .“ ЕООД договор за прехвърляне на вземането, като изрично е поискано освен проучване на имуществото на дължника, ЧСИ да пристъпи към конкретна мярка за принудително изпълнение – да насрочи дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 28.05.2019г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „..“ АД. На 01.09.2021г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД. С постановление от 18.01.2022г. на ЧСИ изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и са отменени всички действия по изпълнение.

С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок.