Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 619 от 13.02.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1486/2025
Вид
Решение № 619
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Десислава Кривиралчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 619

Пазарджик, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20257150701486 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Д. М. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 9, подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ 1745756/16.10.2025 г., издадена от Е. А. - младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че е приета за нарушена нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което било прието, че са налице основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, буква „м“. Не било обаче посочено по кой точно състав на нарушението по чл. 171, т. 2, буква „м“ във връзка с чл. 104Б, т. 1 и т. 2 от ЗДвП била наложена ПАМ. Моли се заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 509/20.01.2026 г., в която адв. М., като процесуален представител е взел становище по хода на делото. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата - Младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован, не се явява, не се представлява. Жалбата се оспорва с писмено становище вх. № 11760/03.12.2025 г. от ответника, чрез упълномощен процесуален представител юрк. К.. Изложено е становище за неоснователност на жалбата, както и за правилно приложение на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ 1745756/16.10.2025 г., издадена от Е. А. - младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 16.10.2025 г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. София (АССГ).

С Определение № 40408/03.12.2025 г., постановено по адм.д. № 11599/2025 г. съставът на АССГ е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик, с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. Административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ е представена по делото на АССГ.

Заповедта е издадена за това, че на 16.10.2025 г. около 02:10 часа в гр. София, по ул. „Стоян Михайловски“ с посока на движение бул. „Пейо Яворов“ към бул. „Симеоновско шосе“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил Т. С. рег. № [рег. номер]. Водачът бил спрян за проверка на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Никола Габровски“ за това, че водачът не ползва пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение, като умишлено рязко увеличава оборотите на двигателя и ускорява автомобила с цел гонка с друг автомобил. Посочено е, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Наложена му е принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена съгласно Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4249016 от същата дата, съставен с оглед осъществена проверка от органи на МВР.

По делото от страна на ответния орган са представени и справка за водач за жалбоподателя, данни за собственост на МПС Т. С. рег. № [рег. номер] и Заповед № 513з-6400 от 07.07.2023 г. за делегиране на правомощия от Директора на СДВР. Представена е и Заповед № 513з-9564 от 13.09.2024 г., от която се установява заеманата от ответния орган длъжност, по силата на която разполага с правомощия да налага ПАМ от вида на процесната.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

На първо място следва да се посочи, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е компетентен да налага ПАМ, видно от представените по делото Заповед № 513з-6400 от 07.07.2023 г. за делегиране на правомощия от Директора на СДВР и Заповед № 513з-9564 от 13.09.2024 г.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и е надлежно мотивирана. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, доколкото и оспорената ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН, който е цитиран в същата.

С оглед разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установява извършеното от жалбоподателя на 16.10.2025 г. нарушение. Поведението на водача очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение – за превоз на хора и товари.

Въпреки разпределената доказателствена тежест по делото, от страна на жалбоподателя не се установяват обстоятелства, не се и ангажират доказателства или доказателствени искания, които да опровергават възприетото като фактическа обстановка в АУАН и ЗППАМ. Въведените оплаквания в жалбата са изцяло от правен характер.

В тази връзка настоящият състав намира, че в случая се установява нарушение на чл. 104Б от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая, предвид описаното в АУАН и ЗППАМ нарушение, същото би могло да се подведе както под т. 1, така и под т. 2. Това обаче не влече незаконосъобразност на ЗППАМ, тъй като чл. 171, т. 2, буква „м“ предвижда, че ПАМ се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. При това положение правилно в този смисъл в ЗППАМ е посочено, че е нарушен чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Поради това и наложената ПАМ е издадена правилно на основание чл. 171, т. 2, буква „м“от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е посочено нарушението, мястото и часът на извършването му. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване на административно нарушение.

Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение и на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона. Целта на законодателя е да осигури безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. С процесната ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на фиксирания такъв по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, поради което е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това именно е разпоредено от административния орган с оспорената в настоящото производство заповед.

Предвид посоченото, следва да се приеме, че процесната ЗППАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.