Решение № 299 от 07.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3412/2021
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 15.11.2022
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 213а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20211000503412 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.02.22г. /с участието на секретаря Андреева/ въззивно гражданско дело № 3412/21г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. отхвърлени /частично/ искове на Б. Й. против Прокуратурата на РБ както следва: с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ – предявени за сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/;
2 000 лева /обезщетение за имуществени вреди/ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху посочените суми за периода след 13.06.19г. /досежно първата главница/ и за периода след 07.01.20г. /досежно втората главница/.
Решението на СГС се атакува от Б. Й. - в отхвърлителните му части: за сумата над 3 000 лева до 30 000 лева със съответната законна лихва /относно обезщетението за неимуществени вреди/ и за сумата 2 000 лева със съответната законна лихва /относно обезщетението за имуществени вреди/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производството пред СГС и пред САС/:
Събраните в процеса /пред СГС и пред САС/ доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/ установяват, че:
Срещу ищеца е водено наказателно производство /за престъпление по чл. 213а от НК/ и същото е приключило с оправдателна /влязла в сила на 13.06.19г./ присъда /постановена на 28.05.19г. от СРС по н.о.х.д. № 892/13г./.
Жалбата е частично основателна:
Досежно претенцията за неимуществени вреди:
Горното обстоятелство /надлежно доказан факт, който не е и спорен в процеса/ удостоверява пряко /само по себе си/ предпоставката на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ, която легитимира /директно/ ищеца /в материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ следствие от приключилото /с оправдателна присъда/ наказателно производство. С оглед това: първият иск /за неимуществени вреди/ следва да се 1 окачестви като – пряко /принципно/ доказан по основание. В тази насока /както и досежно доказаността на тази претенция по размер/ първоинстанционният съдия е изложил подробни /и конкретни/ съображения /мотиви/. Настоящият съдебен състав препраща към доводите на СГС /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
Релевантните /и относими/ за спора факти в случая /които следва да бъдат съобразени в рамките на преценката, касаеща размера на иска за неимуществени вреди/ са: вида и естеството на процесното наказателно производство /преценено като правна квалификация и наказание – по смисъла на чл. 213а от НК, съответно като продължителност на процеса във времето – около 10 г./; наличието на приведена в изпълнение спрямо обвиняемия – подсъдимия /ищеца/ мярка за процесуална принуда /ограничителна мярка/ „задържане под стража“ /съответно – конкретния период на действие на тази мярка – около 4 м./; негативната рефлекция на наказателното производство върху психическото и физическото /здравословно/ състояние на В. Й. /съобразно събраните в тази връзка гласни и експертни доказателства/; обстоятелството, че ищецът вече е получил /в рамките на производство по ЗСВ във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/ обезщетение в размер на сумата 3 100 лева; липсата /което обстоятелство не се оспорва от ответника/ на доказателства – ищецът да е бил привличан към наказателна отговорност за други деяния /съответно - да е бил осъждан/.
Всички тези /изброени/ обстоятелства /факти/ са надлежно /и конкретно/ установени по делото /със събраните в процеса: писмени, гласни и експертни доказателства - преценени в съвкупност/. Същите обстоятелства, преценени в контекста и на принципното съображение, че: в хипотеза като процесната – наличието на претърпени неимуществени вреди /психически притеснения, страдания/ следва /предвид репресивната, ограничителна, принудителна природа на всяко наказателно производство/ да се презумира /предполага/ обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата общо 6 000 лева /т.е. с настоящото решение в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 3 000 лева – към вече присъденото от СГС такова обезщетение в размер на 3 000 лева; заедно със законната лихва върху тази сума за периода след 13.06.19г. – когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/.
Досежно претенцията за имуществени вреди:
Представеното пред САС писмено доказателство /договор за правна помощ/ удостоверява, че: в рамките на процесното наказателно производство ищецът е сторил разход /до размера на сумата 2 000 лева/ за адвокатска защита. Този разход /доколкото е пряко следствие от съществуването на наказателния процес/ също се явява имуществена вреда за Б. Й. /подлежаща на обезщетяване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ; заедно със законната лихва върху това вземане - за периода след завеждане на делото/. Посочената сума /преценена по размер в контекста на вида, естеството и продължителността на наказателното производство/ не се явява прекомерна /завишена/ по смисъла на ТР № 1/18г. на ВКС /а по смисъла и на принципното правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК/. С оглед това – решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен и процесната сума следва да бъде присъдена изцяло в полза на ищеца.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. в частта, с която искът за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ на Б. Д. Й. против Прокуратурата на РБ е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до 6 000 лева и в частта, с която искът за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ на Б. Д. Й. против Прокуратурата на РБ е отхвърлен изцяло.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ /на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ/ да плати на Б. Д. Й. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева; обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева; законната лихва върху 2 първата сума за периода от 13.06.19г. до цялостното й изплащане; законната лихва върху втората сума за периода от 07.01.20г. до цялостното й изплащане и 5 лева – съдебни разноски за производството пред СГС /на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗОДОВ/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адв. М. 580 лева – адвокатски хонорар за производството пред СГС /на основание чл. 38 от ЗА във връзка с чл. 10, ал. 3, изр. 2-ро от ЗОДОВ; съразмерно на уважената част от исковете/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-8 състав от 01.09.21г. по г.д. № 141/20г. в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3