Решение № 5251 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5251 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507228 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №134 от 05.01.2023г., постановено по гр.дело №5422/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, са отхвърлени предявените от Б. Л. К., с ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА район "Красно село", с код по Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА със заповед №РКС21-РД15/61/02.12.2021г., издадена от Кмета на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район "Красно село"; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "заместник-кмет"; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 13824.00 лв. за периода от 03.12.2021г. до 03.01.2022г.; по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2304.00 лв. за периода 03.12.2021г. до 03.01.2022г. и с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неиздаване на необходими документи, удостоверяващи факта на прекратено трудово правоотношение, от които 2304.00 лв., имуществени вреди и 3900 лв., неимуществени вреди. С решението е осъдена Б. Л. К., с ЕГН **********, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район "Красно село" , с код по Булстат *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1864.63 лв. с ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Б. Л. К., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение №134 от 05.01.2023г., постановено по гр.дело №5422/2022г.

1 по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 от КТ. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилна е решаващата преценка на районния съд по тълкуването и приложението на нормата на чл.39, ал.5 ЗМСМА, като твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за законност на извършеното уволнение на ищцата от заеманата от нея длъжност - "заместник-кмет на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район "Красно село". Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил релевираното възражение, че с издаването на оспорената заповед за уволнение е налице злоупотреба с право от работодателя, който е използвал предвидената в закона възможност - чл.39, ал.5 ЗМСМА, с оглед постигане на превратна цел – санкция и репресия за ищцата поради това, че се явява свързано лице с лице, подало сигнал срещу него в КПКОНПИ и е била извършена от комисията в СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/ район "Красно село" проверка за злоупотреби на Кмета по програми "топъл обяд" и "патронажна грижа". В тази връзка се твърди, че с издадената заповед за уволнение се накърняване гарантирани права на ищцата, свързани със защита на лицата, които подават сигнали и спомагат за разкриване на нарушения на хора, изпълняващи изборни публични длъжности. Твърди се още, че в разглеждания случай няма основания за издаване на обжалваната заповед за уволнение, които да се свързани с престирания от ищцата труд и полагани от нея усилия във връзка с реализиране на програмата, с която е бил избран Кмета, същата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения, което е допълнителен аргумент да се обоснове извода за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2304.00 лв. за периода 03.12.2021г. до 03.01.2022г. се поддържа, че неправилно първостепенният съд е приел, че същият е неоснователен, без да вземе предвид факта, че при възникване на трудовото правоотношение в сключения между страните трудов договор №РД15/47/18.11.2019г. е договорено при прекратяване на трудовото правоотношение срокът на предизвестието да е един месец, което е основание за уважаване на така предявения иск. На следващо място се поддържа още, че първостепенният съд е разгледал непредявен иск по чл.226, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка. Сочи се, че нито в исковата молба, нито в подадени допълнителни молби-уточнения ищцата е изложила твърдения, че работодателят незаконно е задържал трудовата й книжка. Поддържа се, че в случая е предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.226, ал.1, т.1 КТ за обезщетение з а причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат о т противоправното поведение на работодателя, изразяващо се в неиздаване на необходими документи, удостоверяващи факта на прекратено трудово правоотношение, както и от несвоевременно оформяне на трудовата й книжка. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Въззиваемата страна - СО район "Красно село", с код по Булстат *******, чрез процесуален представител адв.И. М., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че крайният извод на първоинстанционния 2 съд за неоснователност на предявените исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ е правилен, обоснован е при спазване на материалния закон. Поддържа се, че основанието за уволнение на ищцата по чл.39, ал.5 ЗМСМА е специално и не е свързано с други основания за уволнение, предвидени в КТ и в тази хипотеза при издаването на заповедта за уволнение работодателят не следва да излага мотиви доколкото същите са по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА съдът следва да провери единствено дали ищцата е била назначена на длъжност "заместник-кмет" и дали оспорената заповед за уволнение е издадена от компетентен орган – Кмета на общината, съответно Кмета на района. Сочи се, че в конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което обжалваната заповед за уволнение се явява законосъобразна, издадена в съответствие с нормативните изисквания и обоснования в този смисъл извод на първостепенния съд е правилен и законосъобразен. Излага се още, че в хода на съдебното производство е останало недоказано твърдението на ищцата за допусната от страна на работодателя злоупотреба с право при издаването на заповедта за уволнение. Поддържа се, че презумпцията за добросъвестност по чл.8 от КТ не се опровергава от събраните по делото доказателства. Напротив – от анализа на събраните доказателства се установява, че работодателят е действал правомерно, като е преследвал легитимна цел, позволена и изрично регламентирана в закона. Относно евентуалния иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ са изложени съображения, че ищцата няма право на обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като процесното уволнение е осъществено на основание, при което предизвестие не се дължи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените предявените исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Предявени са от Б. Л. К., с ЕГН **********, срещу СО район "Красно село", с код по Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.226, ал., ал.1, т.1 КТ.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ.

С влязло в сила определение, постановено в съдебно заседание на 18.04.2024г., е прекратено производството по настоящото въззивно дело в частта относно подадената частна жалба вх.№100793/11.04.2023г. от СО район "Красно село" срещу определение №9975 от 15.03.2023г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решение №134 от 05.01.2023г., постановено по гр.дело №5422/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3729.27 лв. с ДДС.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на 3 чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства - трудов договор №РД-15/47/18.11.2019г. и допълнително споразумение към него №РД-15/17.06.2020г., се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание чл.68, ал.1, т.5 от КТ във вр. с чл.39, ал.1 ЗМСМА, по силата на което ищцата - Б. Л. К. е заемала длъжността "заместник-кмет", с място на работа СО район "Красно село", считано от 19.11.2019г., за срок до изтичане на мандата на Кмета на СО район "Красно село".

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед №РКС21РД15/61/02.12.2021г., поправена със заповед №РКС21-РД-15-1/23.12.2021г., издадени от Кмета на СО район "Красно село" , е прекратено трудовото правоотношение на ищцата - Б. Л. К., изпълнявала длъжността "заместник-кмет", с място на работа СО район "Красно село", на основание чл.46, ал.1, т.4 / допусната е в заповед №РКС21РД15/61/02.12.2021г. очевидна фактическа грешка относно посоченото основание, която е поправена със заповед №РКС21-РД-15-1/23.12.2021г., в която е посочено, че в заповед №РКС21-РД15/61/02.12.2021г. като основание вместо изписаната правна норма – чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА да се чете чл.46, ал.1, т.4 ЗМСМА/ във вр. с чл.39, ал.5 ЗМСМА.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С ъ гл а с н о чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС).