Решение № 6 от 31.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Св. В. К. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за възобновяване № 20213000600363 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице В. Д. Н. чрез адв.И.Ю. от САК, в качеството му на процесуален представител, за възобновяване на производството по ВЧНД № 237/2020г. на Окръжен съд Варна, и ЧНД № 282/2021г. на Районен съд Варна. В искането са наведени доводи за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В тази връзка се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК).

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане.

Служебният защитник на осъденото лице, адв.Л.П. поддържа доводите за възобновяване, подробно изложени в искането.

Искателят Н. редовно уведомен, не се явява. Със собственоръчно подадено от него заявление (л.32 от НДВ) за оттегляне на пълномощията си 1 от адв.Ю., заявява, че поддържа искането на посочените в него основания.

Варненски апелативен съд, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК - решението на ОС Варна, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на постановяването му – 27.04.2021г., а искането е подадено на 28.07.2021г.

Разгледано

Съображения: по същество, искането се явява неоснователно.

В.Н. бил осъждан петкратно. По отношение на осъжданията му били извършени постановени следните съдебни актове:

1/С определение по ЧНД 888/2007г. ОС - Варна групирал наказанията на осъдения по НОХД 502/2005г. и НОХД 61/1995г. като определил общо наказание от 12 години лишаване от свобода. Отказал да групира наказанието по НОХД 1987/2007г. – „доживотен затвор“, тъй като деянието по него (26.04.2004г.-25.06.2004г.) било извършено след влязлата на 23.01.1995г. присъда по НОХД 61/1995г. Отказал да включи в това групиране наказанието по НОХД 282/1989г., на ВВОС. Определението било потвърдено с акт на ВАпС по ВЧНД 262/2007г., потвърден с решение на ВКС по НД 608/2007г. – именно в последното е посочено, че групиране на наказанието по НОХД 282/1989г., на ВВОС не може да се извърши поради това, че присъдата по него е влязла в сила на 11.06.1991г., т.е. преди извършване на деянието по НОХД 61/1995г., извършено на 29.07.1994г.

2/С определение на РС - Варна по ЧНД 3641/2017г. съдът прекратил призовдството пред себе си с мотивите, че липсват нови обстоятелства, които да налагатат ново произнасяне по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК. В обстоятелствената част съдът коемнтирал последното осъждане на Н. ( това по НОХД 7489/2011г.), констатирайки, че то не отговаря на изискванията по чл.23 от НК, тъй деянието е било извършено на 24.04.2011г., т.е. след като вече са били влезли в сила другите осъждания на Н.. Коментирано било и влязлото в сила определение по ЧНД 888/2007г. на ОС - Варна. Заради изложеното образуваното съдебно производство било прекратено, след което 2 атакувано и потвърдено с решение на ОС - Варна от 12.03.2018г.

Ново искане за групиране (аналогично с искането, предмет на ЧНД 888/2007г. на ОС - Варна) било направено от осъдения Н., по което на 03.02.2021г. образуваното по ЧНД 282/2021г. производството било прекратено. Обжалването пред ОС - Варна довело до потвърждаване на разпореждането на РС - Варна.

В искането за възобновяване се сочи, че молителят не бил правилно разбран и че той не желаел включване в съвкупността по чл.25 вр. чл.23 от НК на наказанието си по НОХД 7489/2011г. на РС - Варна, тъй като е наясно, че деянието по него не е в реална или идеална съвкупност с нито едно от тези, по останалите му осъждания. Коментира се, че искането е по отношение на деянията по НОХД 502/2005г. НОХД 282/1989г., НОХД 61/1995г. и НОХД 1987/2004г.

Както горе вече се посочи – аналогично искане за такова групиране е било на вниманието на съда още в далечната 2007г., който постановил влязлото в сила определение 888/2007г. по описа на ОС - Варна, където е било извършено групиране на част от наказанията и постановен отказ за други, като е обсъден най-благоприятния за осъдения вариант. В решението си ВКС по НД 608/2007г. изрично е коментирал, че групиране на наказанието по НОХД 282/1989г., на ВВОС не може да се извърши поради това, че присъдата по него е влязла в сила на 11.06.1991г., т.е. преди извършване на деянието по НОХД 61/1995г., извършено на 29.07.1994г. Поради наличието на произнасяне с влязло в сила определение по напълно идентична молба на осъдения (проверено по реда на инстанционния контрол и от ВКС), то настоящото искане като неоснователно следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице В.Д.

Николаев за възобновяване на производството по ВЧНД № 237/2021г. на Окръжен съд - Варна, с което е било потвърдено разпореждането по ЧНД № 282/2021г. на Районен съд Варна.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4