Определение № 784 от 23.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Варна, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000559 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от името на Б. П. А., чрез адв. К., срещу определение №1342/14.10.24 г., постановено по електронно дело 20243100900391(ТД 391/2024г. по описа на ОС – Варна), с което е отказано освобождаване на молителя – ищец от задължение за внасяне на такса до размер от 7100лв. и евентуалните разноски за разглеждането на предявена от него искова претенция за присъждане на дадена престация в изпълнение на нищожен, евентуално унищожаем, договор за валутен кредит в размер на 207 378.01 шв. франка, като сбор от внесени от потребител части от главница, възнаградителни лихви и такси.

Жалбоподателят се оплаква за неправилно приложени критерии за оценка на имущественото му състояние, като сочи, че съдът превратно е изтълкувал декларираното от него фактическо съжителство като източник на финансови възможности, без да признае и разходи за взаимна издръжка и наред с собствените му имоти е коментирал и притежанията на съжителката К., без обаче да се отчете, че върху жилището й в гр. Каварна, дарители са запазили право на ползване, а притежавания употребяван автомобил на ниска стойност не може да носи доходи. Сочи, единствения източник на доход от собственост е наема, който той лично добросъвестно е декларирал, наред с възнагражденията му от труд. Позовава се на неправилна съпоставка на декларираното действително имуществено състояние на молителя с несъмнено високия размер на дължимата такса, определена от съда в размер на 17 312.66лв., като сочи че дори да се сборуват общите доходи на домакинството на двамата съжители достигащи годишно до 43 000лв, те не могат да покрият текуща издръжка на двамата в размер на поне 28 000лв. годишно, след приспадане и на разходите по обслужване на процесния кредит в размер от 2000лв месечно или общо 24 000лв. годишно, за да се формира 1 някакъв свободен остатък., който да послужи за плащане на такса без затруднения. Отделно от това молителят се оплаква и за неправилно преценен интерес от предварително освобождаване и от задължения за разноски, като сочи че дори и действието на поисканото освобождаване разрешение да може да се прояви при възникване на разноските, молбата е своевременна доколкото се основава на същата липса на финансови възможности и общото разглеждане е съответно на принципа на процесуалната икономия.

Частната жалба е подадена от надлежно овластен пълномощник на молителя срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(т.12 от ТРОСГТК 6/2012 и т.1 от ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Спазен е едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК, отчитан от съобщаването на постановения акт. Внесена е такса за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл.

275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. До произнасяне на акта на съда книжа не се разменяни, поради което и пред настоящата инстанция производството продължава да е едностранно.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Относими към дължимата от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК са общото материално състояние на страната и други обстоятелства (възраст, семейно положение, здравословно състояние, възможност за разпореждане с ликвидно имущество, др.под.), които, съпоставени с размера на дължимата държавната такса, са от значение за възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за нейното предварително внасяне. По повод на разглеждане на молбата по чл. 83 ал.2 ГПК съдът е обявил, че приема да е сезиран с осъдителен иск за връщане на платени по недействителен договор суми, въпреки изрично посочена в началното искане защита за установяване на валидност на сделка на евентуални основания за недействителността й и допълнително поддържаното, включително и след изрично уточнение, несамостоятелно искане за „постановяване“ на реституция. Съответно и определената от съда такса от 17 312.66лв. определена по приет за разглеждане иск за присъждане на сборна сума от 207 378.01 щв.ф. надхвърля изрично посочената от ищеца в молба от 29.08.2024г. цена от само 87 997 евро на установителна претенция, без да е надлежно увеличена по реда на чл. 70 ал.2 ГПК. Каквото и да е правото, предявено за защита обаче, цената му не би била по ниска от стойността на договора за кредит, възприета поне като размер на предоставена валутна главница 145 368.40 щв.франка, съответно таксата не би била по- ниска от 12 135лв., респективно и от обжалваната горница от 7100лв, която приблизително съвпада и с таксата, определена по посочената от ищеца цена(6 884лв). Затова и въззивният съд преценява, че точния размер на таксата по така предявените искове не е от значение за провеждане на въззивния контрол по същество.

В случая ищецът е поискал защита срещу имуществените последици на недействителна сделка по която е поел лично задължение и затова предмет на делото са само лично неговите права и затова при разглеждане на молба за освобождаване от такси и разноски следва да се оценят индивидуалните му възможности за заплащане на поне 7100лв. (с оглед вече постановено освобождаване от горницата до определения от съда дължим размер), както и 2 дали тези възможности изключват или не и затруднения по поемането и на евентуално възникнали в хода на процеса допълнителни разноски за събиране на доказателства.

Молителят А., първоначално чрез пълномощника си, а в последствие и с лична декларация по чл.83, ал.2 ГПК е обявил като единствено свое притежание закупено с процесния кредит жилище с гараж и траен източник на доходите си наем от част от този имот (гараж) в размер на 319.50лв месечно, както и възнаграждение за периодично предоставени услуги на търговско дружество. Представени са и доказателства за липса на трудова заетост и деклариран осигурителен доход. Видно от данъчната декларация за 2023г. върху декларираните годишни доходи от наем 4213.20лв и друга стопанска дейност в размер на 9400лв годишно е събран данък от 1084.19лв., определен след приспадане на присъщи за доходоносната дейност разходи до облагаема основа от нетния доход 10841.88лв. за цялата 2023г.

Служебната проверка в публичните регистри, предприета от първата инстанция не довела до данни, оповергаващи тези декларирани обстоятелства.

Напротив, справката, представена от НАП сочи, че тези източници на доходи са трайни за това лице, като за целия период от 2020 до 2024г. това за източниците за издръжка на молителя, като първоначалното по-значително постъпление от наеми (6808.80лв. за 2020г.) е намаляло почти на половина, но е компенсирано с доходите от предоставените по гражданските договори услуги, сключвани периодично с търговец, които е и наемателя на гаража. При тези данни не може да се приеме, че поемането на еднократен разход от 7000лв. не би поставил това лице в значително финансово затруднение, тъй като би го лишило от повече от половината от чистия му доход. Според данните по банкови извлечения за обслужване на кредит и за текущите разходи, отчитани при ползване на банкови карти от молителя допълнително се установява, че от отпускането на кредита, ползван за придобиване на обитаването от молителя жилище с гараж, периодично вноски от около 2000лв месечно са извършвани периодично преимуществено от друг вносител Н. К., която е и вносител на суми за покритие на кредит, ползван за текущи покупки с кредитна карата и заемодател, а според допълнително декларираните от молителя данни, тя е и лицето, с което той съжителства в общо домакинство в собственото му жилище и същевременно, чрез управлявано от нея търговско дружество, ползва гаража му и осигурява текущия му доход от друга стопанска дейност. Декларацията за финансовите възможности на К. сочи като единствен източник на нейния доход дивидентите, които тя като едноличен собственик получава от това дружество, възлизащ на 30 400лв за 2023г, но чиято регулярност не е постоянна. Съответно не е доколкото именно от този доход са били извършвани и значителните по размер плащания за обслужване на ипотечния кредит за жилището, което двамата обитават на семейни начала, не може да се предполага че и занапред К. ще подпомага финансово молителя за извънредни разходи над обичайната издръжка на общото домакинство, осигурена чрез преимущественото й участие в покриване на текущите разходи с вноски по кредитната карта и възлагане на услугите, генериращи постоянния доход на молителя.

При това положeние, въззивният съд намира оплакванията на молителя за надценяване на обичайните му лични финансови възможности за 3 основателно. Съответно и възможностите на общото домакинство като основано на общите доходи на двамата обитатели на обременено с ипотека жилище не могат да се предпоставят, а следва да се съобразят с отпадналия непосредствен риск от претенция на ипотекарния кредитор върху жилището им след позоваване пред съд на недействителност на основанието на обезпечения дълг. Затова принципното изключване от текущите разходи на вноските за обслужване на този вече спорен кредит е правилно, но същевременно по същите причини не следва да се отчитат като разполагаеми за домакинството на ищеца всички доходи на съжителката и особено тези, които тя би могла да реализира с личното си имущество. Затова въззивният съд не намира за доказан разполагаем остатък от дохода на молителя А. (чието реализиране и за в бъдеще изисква несъмнено съдействието на К.), с който да може да бъде изплатено значителното по размер плащане на таксата по всеки от исковете, предявени от този ищец. При съхраняване на размера на нетния доход от предходната година, молителят би разполагал със собствени средства не повече от 900лв месечно, а това не е достатъчно за да осигури нужната за двучленно домакинство квота в общите разходи в размер от 856 лв( както са приети от първата инстанция въз основа на статистически данни на КНСБ), респективно нетния доход 10841.88лв. за цялата 2023г.

Допълнително въззивният съд отчита и общодостъпните за потребителски средностатистическите разходи, публикувани на сайта на НСИ, според които така установения годишен доходът на молителя за изминалата 2023г е съпоставим с годишния паричен разход за едно лице (9986лв), а към момента на отправяне на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, статистиката сочи на номинално повишаване на стойностите в сравнение със същия период на предходната година (общо 2 588.02лв само за потребителски парични разходи за цялото трето тримесечие на 2024г. или 862лв месечно). Явно е, че изискването на плащане от този молител на каквато и да е сума за разход от извънреден характер ще затрудни текущата му издръжка.

Същевременно, свободното упражняване на правото на достъп до съд и защита на права и законни интереси, не може да причинява на страната понасяне на съществени неблагоприятни последици, каквито неминуемо биха възникнали, ако съжителстващата с молителя К. престане да го подпомага при внасяне на необходимите за пълно погасяване на кредита вноски в размери от по 2000 лева месечно. При вече заявен пред съда спор с кредитора, не може да се изисква от нея не само да продължи да се лишава от повече от половината от очакваните собствени лични годишни доходи, но и да съдейства на А. и за покриване на значителната съдебна такса, без този извънреден за домакинството на двамата еднократен разход да засегне финансите им прекомерно, като застраши текущото поддържане на базисен, социално приемлив живот. Изцяло ирелевантно в случая е притежанието на други имущества от К., доколкото дори и да може да извлича доходи от тях, те не могат да се считат да средства, предназначени за общото домакинство, обитаващо ипотекирането жилище, още повече че притежател на дохода от жилището в Каварна е друг ползвател, а автомобилът несъмнено вече се ползва от домакинството като генерира личния приход от наем на гаража.