Решение № 505 от 19.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Пазарджик, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220101685 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С. В. С., чрез пълномощника си адвокат С. е предявил против ответника Х. В. Х., ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, ул. „****** искове за съществуване на вземания за стойността на ползваните ВиК услуги по партида с абонатен номер № 111400230 за обект, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „******, както следва: главница в размер на 594,17 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 29.08.2022 г. и мораторна лихва в размер на 23,96 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3123/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик до окончателното изплащане. Претендира разноските в исковото и заповедното производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. В. Х. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител намира исковата молба за неоснователна и оспорва същата по основание и размер. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихва за периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че за периода от 01.08.2021 г. до 08.02.2021 г. в карнета е отразено, че имотът е необитаем и липсват отразени показания, 1 а за периода от 08.02.2021 г. до 06.12.2022 г. – че е бил без водомер, като показанията са различни за отделните месеци. Оспорва предоставянето на ВиК услуги на ответника, като сочи различния номер на водомера в карнета и в исковата молба. Представя справка от имотния регистър, съгласно която ответникът не е собственик на процесния имот и съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия ответникът няма качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва съдържанието на представените карнети, тъй като липсва подпис на ответника или на негов представител, а показанията са служебно начислени и не отразяват реалното потребление. Оспорва водомерът в обекта да е бил неизправен или да е нямало такъв, което да е наложило служебно начисляване. Твърди, че не е изпълнена процедурата по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за даване на предписание за отстраняване на повредата, след което да се извършва служебно начисляване. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Ангажира писмени доказателства.

С молба от 19.02.2024 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Г. е направил частичен отказ от иска за главница в размер на 18,05 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 15.02.2021 г. и от иска за мораторна лихва в размер на 1,89 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 15.02.2021 г., като е заявил, че поддържа иска за главница за сумата от 576,12 лв., дължима за периода от 25.03.2021 г. до 29.08.2022 г., и иска за мораторна лихва в размер на 22,07 лв., дължима за периода от 25.03.2021 г. до 29.08.2022 г.

С протоколно определение от 19.02.2024 г. съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на иска за главница в размер на 18,05 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 15.02.2021 г. и по отношение на иска за мораторна лихва в размер на 1,89 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 15.02.2021 г.

С писмено становище от 08.04.2024 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Г. излага твърдения, че бащата на ответника е бил собственик на водоснабдения имот, а при смяна на партидата, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото на ползване.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Ищецът е доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги при публично известни общи условия.

Водоснабденият имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „******, а съгласно данните в КККР – ап. 46. За отчитане на показанията на водомера в обекта са съставяни карнети.

Съгласно справка от Служба по вписванията Пазарджик на 21.09.2017 г.

2 имотът е продаден от В. Х. Х., ЕГН ********** и С. Т. Х.а, ЕГН ********** на К. А. С., ЕГН **********.

Купувачът е декларирал имота в Община Пазарджик с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 216/16.01.2019 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставени водоснабдителни и канализационни услуги и на лихвата за забава. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период ответникът е бил потребител на ВиК услуги, в т.ч. е притежавал право на собственост или право на ползване върху водоснабдения имот, както и че до обекта са доставяни ВиК услуги през същия период.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребител на ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху водоснабден имот.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява ответникът да е бил собственик или да е притежавал вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Напротив ангажираните от страните писмени доказателства установяват, че процесният имот е бил собственост първоначално на В. Х. Х. и С. Т. Х.а, а от 21.09.2017 г. – на К. А. С..

Последната е била собственик на имота по време на исковия период, уточнен от ищеца с молба от 19.02.2024 г., а именно: от 25.03.2021 г. до 29.08.2022 г.

След като ответникът не притежава и не е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот, същият няма качеството на потребител на ВиК услуги, не се намира с водоснабдителното дружество в 3 облигационно правоотношение по доставка и отвеждане на питейна вода и не дължи заплащане на такава.

Несъстоятелни са доводите на ищеца, че ответникът дължи заплащане на ползваните ВиК услуги поради обстоятелството, че имотът е бил собственост на баща му и при смяна на партидата дължимите суми могат да се търсят от предишния собственик до датата на откриване на партида на новия собственик. Тези твърдения на първо място са преклудирани, тъй като за първи път са въведени в процеса с молба, подадена преди последното съдебно заседание, като ищецът не твърди сочените обстоятелства да са нововъзникнали или да не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно. По същество липсват каквито и да е било доказателства, които да установяват родствената връзка между ответника и предишния собственик на имота В. Х. Х., както и евентуалната смърт на последния, в който случай единствено неговите задължения към ищеца биха могли да преминат в патримониума на ответника.

По делото не е установено също така през исковия период до процесния обект да са доставяни ВиК услуги, нито тяхното количество и стойност.

Представените от ищеца доказателства за това, а именно карнети за отчитане на потреблението представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях обстоятелства, и при направеното от особения представител на ответника оспорване тези обстоятелства следва да бъдат установени с други доказателствени средства, а такива не са ангажирани от ответника.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на твърдените от него правнорелевантни факти, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Особеният представител на ответника е направил възражение по чл.

111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване на претендираните вземания по давност, но същото не следва да бъде разглеждано по съществото с оглед недължимостта на заявените от ищеца искови претенции.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответника, но няма данни същият да е направил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ***, представлявано от управителя С. В. С., против Х. В. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** искове за съществуване на вземане в размер на 576,12 лв., представляващо стойността 4 на доставените ВиК услуги за периода от 25.03.2021 г. до 29.08.2022 г., и вземане в размер на 22,07 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 25.03.2021 г. до 29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3123/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5