Решение № 154 от 21.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500279 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Д. С. – държавен инспектор в ТД - Варна, против решение № 399/16.04.2026 г. по гр. д. № 987/2024 г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Х. М. А., ЕГН **********, и Б.

Н. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1/. ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „*******“ № **, представляващ апартамент № 32 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, ведно с прилежащото му избено помещение и ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ ***, придобит с нот. акт № 157, том ІІІ, рег. № 11639, д. № 447/2019 г. и 2/. Лек автомобил Фолксваген Туран, рег. № * **** **, придобит с договор за покупко-продажба от 01.05.2021 г., като Комисията е осъдена да заплати и следващите се по делото разноски.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата, при допуснати процесуални нарушения. С подробни правни доводи се оспорва извода на първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на 1 стойност над 150 000 лева /76 693.78 евро/. Сочи се, че този извод е направен при неправилно тълкуване на дадените с ТР № 4/2022 г. на ОСГК на ВКС разяснения, в противоречие с материалния закон /неправилна интерпретация за легално определени термини и недопустимо разширително тълкуване/ и на цитирана съдебна практика на Върховния касационен съд. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствения материал, възраженията и доводите на страните. Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от доказателствата несъответствие в размер на 160 792.26 лева и доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемите Х. А. и Б. С., чрез процесуален представител, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни аргументи по приложението на материалния закон и за неоснователността на предявените срещу тях искове.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, страните поддържат подадените съответно въззивна жалба и отговор.

За да се произнесе съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против Х. М. А. и Б. Н. С. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-421-2/13.03.2023 г. на ОП – Варна за привличането на Х. А. като обвиняем по ДП № 266/2021 г. по описа на ОД на МВР, пр. пр. № 4594/2022 г. на ОП – Варна, за извършено от него престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл.

108, ал. 1, т. 3 ЗОНПИ, с протокол № ТД 04ВА/УВ-3738/15.03.2023 г. е образувана проверка, обхващаща периода 15.03.2013 г. – 15.03.2023 г.

Наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, съгласно което Х. А. е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му е наложено съответно наказание. В хода на извършената от Комисията проверка е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, неговата съпруга – въззиваемата Б. Н. С. и техни непълнолетни низходящи, при която се твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото по см. на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито от двамата въззиваеми имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен 2 икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум се иска отнемане на имуществото, подробно описано в исковата молба и диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност. Считат, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на тримесечния срок по чл. 153 ЗОНПИ, по нередовна искова молба и при липса на доказателства за представителната власт на подписА.я я като председател на КОНПИ. Изложени са подробни доводи за допуснати нарушения в т. нар.

„административна фаза“ на производството по ЗОНПИ, както и за липсата на изискуемите се материални предпоставки за възникване на правото на държавата за отнемане на процесното имущество - несъответствие в изискуемия се от закона размер и незаконно придобито имущество. Оспорва се претендираното за отнемане имущество да е придобито със средства от престъпната дейност, за която Х. А. е осъден. Оспорва се и извършения от Комисията икономически анализ с правни доводи по приложението на закона и фактически твърдения по конкретно включени суми като разход, респ. имущество, за неправилно непризнати приходи/доходи, както и по приетите цени по сделките за придобиване и отчуждаване на имущество.

Обжалваното решение е вА.дно и допустимо, постановено по надлежно предявена искова молба. Срокът по чл. 153 ЗОНПИ не е преклузивен и няма за последица погасяване правото на иск.

По съществото на правния спор:

Липсва спор относно наличието на първата от изискуемите се материални предпоставки, обуславящи правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество – повдигнато обвинение за извършено престъпление от изброените в чл. 108 ЗОНПИ състави.

Видно от ангажираните по делото доказателства, проверката по чл. 107 ЗОНПИ срещу въззиваемия Х. М. А. е била образувана с протокол № ТД 04ВА/УВ-3738/15.03.2023 г. на директора на ТД – Варна въз основа на постъпило уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-421-2/13.03.2023 г. на ОП – Варна за повдигнато по ДП № 266/2021 г. срещу Х. А. обвинение за извършено от него престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК /отвличане/. С одобрено от ОС – Варна споразумение въззиваемият е бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за шест месеца, отложено с тригодишен изпитателен срок.

Посоченото престъпление попада в приложното поле на чл. 108, ал.1, т.

3 ЗОНПИ, а определеният в протокола за отпочване на проверката срок /15.03.203 г. – 15.03.2013 г./ е съответен на установения в чл. 112, ал.3 ЗОНПИ.

Въззиваемата Б. С. е съпруга на въззиваемия Х. А., поради което имущественото й състояние, както и това на непълнолетните им деца, също е било предмет на изследване за проверявания период, на основание чл. 142, ал.

2 ЗОНПИ.

3

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 165/12.02.2024 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 136 ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са по останА.те предпоставки, в частност налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ЗОНПИ, как следва да бъден направен изводът за това и дА. същият предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева /76 693.78 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото/. Отговорите по тези оплаквания безспорно са свързани с тълкуването на релевантните правни норми на ЗОНПИ.

Към настоящия момент е налице висящо т. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, което по задължителен за съда начин следва да отговори на относимите и към настоящия казус въпроси – 1/ Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? 2/ При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? 3/ Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество. До произнасянето на касационната инстанция по посоченото тълкувателно дело обаче настоящият състав поддържа даваното от него до настоящия момент разрешение, изведено от разрешенията на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и преобладаващата съдебна практика на ВКС, постановена след него /напр. решение № 140/30.10.2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г., ІІІ г. о.; решение № 203/06.12.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г., ІV г. о.; решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г., ІV г.о.; решение № 50116/03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г., ІV г.о.; решение № 522/07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о.; решение № 732/12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., ІІІ г.о. и др., както и определения за недопускане по чл.288 ГПК/.

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата 4 на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Следователно легалната дефиниция по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ въвежда изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл. 142, ал. 2 ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с цитирания тълкувателен акт разрешения, и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева /76 693.78 евро/, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР № 4/2021г. това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, следователно липсва имущество, което да подлежи на отнемане.