Определение № 250 от 11.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Шумен, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500125 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю. чрез юрисконсулт Н.Г.П.А. срещу разпореждане № 186/27.02.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100110 на РС – Велики Преслав, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Ю. Е. с ЕГН ********** за сумата от 350.82 лева – представляваща вземане за допълнителни услуги, 72.78 лева - договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023г. и за сумата от 55.84 лева – лихва за забава за периода от 06.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като съдът погрешно е приел, че в процесния договор за кредит, липсва информация за ГПР, тъй като същата била посочена в приложения към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, видно от който ГПР е в размер на 48.90 %, с което е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага, че в чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемателя само при изразено негово писменно искане с попълване на формуляр – искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На основание попълнен и подписан от заемателя формуляр - искане за сключване на договор за допълнителни услуги и след сключването на договора за допълнителни услуги, „Микро Кредит“ АД се е задължило да предостави на длъжника пакет от допълнителни услуги описани, подробно в Приложение № 1 към договора. Същите не са действия свързани 1 с управлението на кредита и с претенцията по тях не се увеличава ГПР по договора за кредит, доколкото договорът за допълнителни услуги не е част от основния договор за кредит. Позовавайки се на изложеното, моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20243610100110 на РС – Велики Преслав е образувано по, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“....“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю. чрез юрисконсулт И.Н.Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Ю. Е. с ЕГН ********** за заплащане на следните суми:

600.00 лева – главница; 72.78 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023 г.; 350.82 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023г.; 55.84 лева – лихва за забава, начислена за периода от 06.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit №903200138395 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00138395, сключени между „МикроКредит“ АД и Н. Ю. Е. с ЕГН ********** на 05.04.2023г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на приложение № 01/17.08.2023г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г.

С обжалваното разпореждане № 186/27.02.2024 г., по ч.гр.д. № 20243610100110 на РС – Велики Преслав, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва:

72.78 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023 г.; 350.82 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023г. и 55.84 лева – лихва за забава, начислена за периода от 06.05.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ГПР по кредита. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 600.00 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.02.2024г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75.00 лева, като е отхвърлил искането за претендираните лихви. По отношението 2 на вземането за сумата в размер на 350.82 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023г. е приел, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявал реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което налагало извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Уговореното в договора възнаграждение за дължимост на такъв вид такси за допълнителни услуги, по естеството си представлява скрита лихва над определената в договора и с него размерът на ГПР излизал извън рамките на петкратния размер на законната лихва. Приел е, че независимо, че договореното възнаграждение за допълнителните услуги е с отделен договор, същият не можел да съществува без договора за кредит и не можел да се разглежда отделно от него. С договора за допълнителни услуги страните са предвидили възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е забранено с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон била нищожна.

Настоящият въззивен състав, намира разпореждането за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, 3 използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР и твърдението на жалбоподателя, че информацията относно размера на ГПР, който е задължителен реквизит на договора, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит Стандартен европейски формуляр, не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните. Ето защо, като е отхвърлил, заявлението в обжалваните му части за претендираните лихви, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя, извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.

Правилно е отхвърлено заявлението и в частта за претендираната сума от 350.82 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 05.05.2023г. до 05.10.2023г.. По силата на сключения договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00138395 от 05.04.2023г. потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги сума в размер на 58.47лева месечно за срок от 6 месеца, който пакет включва: 1) Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2) Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3) Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4) Разглеждане до минути; 5) Преференциално обслужване и 6) Право за участие в специални промоции.

Част от посочените услуги в пакета са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което в случая намира приложение забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита и същите не са допълнителни. По отношение на останалите описани услуги в пакета е налице нееквивалентност на двете насрещни престации – тази на кредитора и тази на заемателя, което е значително и то в ущърб на последния. Искането за заплащането на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги, не касае реално предоставяни услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то се дължи независимо дали някоя от тези услуги ще бъде използвана някога по 4 време на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава, като размерът и действието за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради което настоящата инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в тази му част е отхвърлено от първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/640e8640-50a6-4fd0-94cb-1b0678abcaa8