Решение № 98 от 02.12.2020, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Раднево , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Росица Д. Динева

Асен Ц. Цветанов като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело № 20205520100512 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К. П. Т. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 18/09.07.2012 г. на длъжност „технически сътрудник”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 26.03.2020 г., за което била издадена заповед № 39/26.03.2020 г. Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО не били платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв., които принципно се дължали месечно, но не били платени. Твърди, че в заповедта за прекратяване на ТПО било посочено, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 8 работни дни неползван платен годишен отпуск, което било в брутен размер от 235 лв.

Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати сумите за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в 1 брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер на 235 лв. за 8 работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва. Претендира разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, в който взема становище, че не оспорва исковете и предлага сключване на спогодба.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 24.11.2020 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 18/09.07.2012 г. на длъжност „технически сътрудник”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 26.03.2020 г., за което била издадена заповед № 39/26.03.2020 г., както и че на ищцата не са платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер на 235 лв. за 8 работни дни неползван платен годишен отпуск.

Ищцата е поискала произнасяне с решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, но съдът констатира, че в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че „не оспорва предявените искове“, което не е равнозначно на признанието на иска съгласно чл. 237 ГПК. Неоспорването на иска не е равнозначно на признанието на иска, за което се изисква изрично изявление в тази насока /виж чл. 78, ал. 2 ГПК, чл. 237 ГПК/. Затова в случая би могло да е налице съдебно признание на факти /чл. 175 ГПК/, но не и заявено признание на исковете от ответника по смисъла на чл. 237 ГПК, поради което съдът дължи произнасяне с решение по чл. 235 ГПК.

2

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът не са налице обстоятелства, които следва ищецът да доказва.

По делото са приети като писмени доказателства трудовия договор и допълнителното споразумение към него, заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и издадена справка от ответника за начислени и неплатени трудови възнаграждения на ищцата и фишове за работна заплата за процесните месеци /представлява извънсъдебно признание на факти/. Всички тези писмени доказателства напълно съответстват на съдебното признание на изложените в исковата молба факти, поради което са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Поради това съдът приема, че се установява по делото, че ответното дружество дължи на ищцата начислени и неплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв.

Ответното дружество не представя доказателства за заплащане на дължимите трудови възнаграждения, поради което ще следва да се уважат исковете.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Както се посочи по-горе установи се трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 26.03.2020 г. /виж заповедта за прекратяване на трудовия договор на л.3/.

От приетата по делото заповед № 39/26.03.2020 г. /л.3/ е видно, че е посочено от работодателя, че ищцата има към датата на прекратяване на ТПО 8 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се изплати 3 обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Този факт е отделен и като признат от ответника и безспорен и ненуждаещ се от доказване такъв. Поради това и съдът ще приеме за установено признатото от ответното дружество обстоятелство, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата има 8 дни неизползван платен годишен отпуск, за които е и претенцията на ищцата. Няма спор между страните и че брутният размер на това обезщетение е сумата от 235 лв.

Ответното дружество не представя доказателства за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, поради което ще следва да се уважи искът.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в размер н а 100 лв. /2 уважени иска по чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за всеки от които се дължи минимална държавна такса от 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 415 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 16.09.2020 г. на л.9/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК 123545288, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на К. П. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ****, - на основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. частично в брутен размер на 344,49 лв. /триста четиридесет и четири лева и 49 ст./, за декември 2019 г. в брутен размер на 4

644,96 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и 96 ст./, месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. /шестстотин седемдесет и осем лева и 32 ст./ и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв. /шестстотин и тринадесет лева и 87 ст./;

- обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни в брутен размер от 235,00 лв. /двеста тридесет и пет лева/, - ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 17.09.2020 г. до окончателно им изплащане,

- както и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 415,00 лв. /четиристотин и петнадесет лева/.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК 123545288, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5