Решение № 3116 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14567 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26639/2022г. по описа на СРС, 35 състав, са отхвърлени предявените от В. Д.

С., ЕГН **********, срещу „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че В. Д. С. не дължи на „Ф. И.“ ЕАД, сумата от 590 лева, представляваща главница по договор за кредит от 03.02.2006г., сключен между ищеца и „Банка ДСК” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ответника с договор за цесия, както и сумата от 734.57 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2010г. до 17.05.2022г., за които е издаден изпълнителен лист от 01.03.2010г. по ч.гр. д.

№ 8337/2010г. на СРС, 77 с-в, като неоснователни и недоказани.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата В. Д. С., като са изложени доводи за неговата неправилност. Въззивницата счита, че давностният срок за погасяване на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, както и срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК започват да текат от датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие. Изложени са съображения, че след като изпълнителното дело бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, кредиторът губи качеството си на взискател, а съдебният изпълнител – правомощието си да извършва поисканите изпълнителни действия. Липсвала правна норма, която да предвижда, че подадената молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело възобновява висящността на производството, както и че извършените действия по така подадена молба следва да се считат за предприети по новообразувано изпълнително дело. Освен това, липсвала идентичност между 1 молбата за посочване на изпълнителни способи по чл.426, ал.2 от ГПК и молбата за образуване на изпълнително дело по чл.426, ал.1 от ГПК, тъй като двете били насочени към пораждане на различни правни последици. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ф. И.” ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 101017/20.05.2022г. на ищцата В. Д. С., с която е поискала от съда на основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК да признае за установено, че не дължи на ответника „Ф. И.” ЕАД поради погасяване по давност сумата от 590 лева – главница, както и сумата от 734,57 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2010г. до 17.05.2022г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.03.2010г. по ч.гр.дело № 8337/2010г. по описа на СРС, 77 състав. Ищцата твърди, че в полза на „ОТП Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 01.03.2010г., като с молба от 18.11.2014г. кредиторът образувал изпълнително дело № 3222/2014г. по описа на ЧСИ С.

Я., рег. № 844. Съдебният изпълнител изпратил на ищцата покана за доброволно изпълнение на 24.11.2014г., а на 16.02.2015г. наложил запор върху притежаваното от нея МПС. В хода на изпълнителното дело постъпила и молба от 21.03.2017г., с която ответникът „Ф. И.” ЕАД поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело в качеството му на цесионер. Други действия по принудително изпълнение не били извършвани.

Счита, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от дата 16.02.2017г., след като са изтекли 2 години от 16.02.2017г., когато е наложен запор върху МПС. В този период от две години взискателят не поискал извършването на други изпълнителни действия. След прекратяването на делото, извършените действия били непротивопоставими на ищцата. Освен това, вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, която изтекла на 16.02.2020г. по отношение на главницата и на 16.02.2018г. по отношение на лихвите.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф. И.” ЕАД, с който е оспорил основателността на предявения иск. Посочил е, че между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 03.02.2006г., като с договор за цесия банката прехвърлила вземанията си на „ОТП Ф.“ ЕАД. Последното дружество от своя страна прехвърлило вземанията си в полза на „Ф. И.” ЕАД. Били издадени заповед за изпълнение от 01.03.2010г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.г.д. № 8337/2010г. по описа на СРС, като въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 3222/2014г. по описа на ЧСИ С. Я.. В хода на изпълнителното дело били извършени редица изпълнителни действия, които многократно прекъснали погасителната давност. В тази връзка ответникът счита, че давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие, като от прекъсването започва да тече нова давност, която е 5 години. Допълнил е, че независимо дали има, или няма настъпила перемпция, новото искане от страна на взискателя за предприемане на изпълни действия, направено преди да е изтекла погасителната давност, във 2 всички случаи задължава съдебния изпълнител да ги предприеме и прекъсва давността.

По делото е приет изпълнителен лист от 01.03.2010г. по ч.гр.дело № 8337/2010г. по описа на СРС, 77 с-в, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 01.03.2010г., с който В. Д. С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 590 лева, сумата от 303,30 лева – лихва от 05.03.2007г. до 18.02.2010г., ведно със законната лихва от 2010г. /без посочени ден и месец/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 145 лева – разноски.

Приет е неоспорен от страните препис от изпълнително дело № 20148440403222 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, като от него е видно, че производството по принудително изпълнение срещу В. Д. С. е образувано въз основа на издадения на 01.03.2010г. изпълнителен лист и по молба с вх. № 50413/19.11.2014г. на взискателя „ОТП Ф. България“ ЕАД. Последното дружество е придобило вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор за цесия от 06.03.2012г. от „Банка ДСК“ ЕАД, като препис от договора е представен към молбата за образуване на изпълнителното дело. С молбата е направено искане за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на В. С., както и за извършване на справка за притежавани МПС, като при откриване на движими вещи е поискано същите да бъдат запорирани. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 60569/24.11.2014г., връчена по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление. С постановление от 24.01.2015г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/2 идеална част от нива, собственост на длъжника.

С постановление от 13.02.2015г. е наложен запор върху МПС – л.а. „Фиат Пунто“, рег. № ********. На 21.03.2017г. е постъпила молба от „Ф. И.“ ЕАД за конституирането му като взискател на мястото на „ОТП Ф. България“ ЕАД поради настъпило частно правоприемство въз основа на договор за цесия от 15.12.2016г., като е помолил да бъдат извършени справки за наличие на трудови договори, движими и недвижими вещи и при наличието на такива е поискал да бъдат предприети действия за обезпечаване на вземанията.

Възложил е на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ. На 21.08.2018г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, както и да бъдат наложени запори върху банковите сметки.

Изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 13.05.2022г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че обжалваното решение на Софийски районен съд е правилно, поради следните съображения:

3

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване на недължимост като погасени по давност на суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.03.2010г. по ч.гр.дело № 8337/2010г. по описа на СРС, 77 състав и заповед за изпълнение на задължение от 01.03.2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148440403222 по описа на ЧСИ С. Я., рег.

№ 844. В тежест на ищцата В. Д. С. е да проведе пълно и главно доказване на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност, а ответникът следва да установи осъществяването на юридически факти, водещи до спиране и прекъсване на давността.

Съдът счита, че по отношение на давността относно вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД и давността е всякога пет години. По този въпрос е налице установена практика на ВКС, с която настоящият състав следва да се съобрази при постановяване на решението си, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /така решение № 3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО, Решение № 118 от 7.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК/.

Посочи се по-горе, че изпълнително дело № 20148440403222 е образувано въз основа на молба от 18.11.2014г., поради което следва да се съобрази, че погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителният процес, доколкото изпълнителното дело е образувано преди приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

За вземанията, предмет на принудително събиране по дела, образувани преди посочената дата, погасителната давност започва да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. /така ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, решение № 21 от 11.01.2024г. по гр.д. № 439/2023г., г.к., I I I г.о. на ВКС/. Следователно от образуване на изпълнителното дело до тази дата давност не е текла, като от 26.06.2015г. е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която би изтекла на 26.06.2020г., ако не настъпят обстоятелства, водещи до нейното прекъсване.

Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ . Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитори, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването 4 на публичната продан и следващите действия до постъпването на суми от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /Решение № 21 от 11.01.2024г. по гр.д. № 439/2023г., г.к., III г.о. на ВКС/.