Решение № 14576 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14576 гр. ....... 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............... при участието на секретаря ................ като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110167644 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ................., седалище и адрес на управление: ................., срещу Н. Л. В., ЕГН: **********, адрес: ............... (лично и като наследник по закон на починалата в хода на процеса ответница Ц. И. В., ЕГН: **********, починала на ............... г.) и М.

А. М., ЕГН: **********, настоящ адрес: .............., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) за осъждане на ответника Н. Л. В. да заплати на ищеца следните суми: 1271,98 лв. – представляваща ½ част от стойността на доставена в апартамент № .............. топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 188,76 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.; 17,58 лв. – представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 4,00 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г.; 2) за осъждане на ответницата М.

А. М. да заплати на ищеца следните суми: 1271,98 лв. – представляваща ½ част от стойността на доставена в апартамент № .............. топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 188,76 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.;

17,59 лв. – представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 4,00 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Н. Л. В. и М. А. М., като наследници на починалия А. В. К., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ................. на потребители в гр. ....... приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ................. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № .............. през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ............ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. А. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.Твърди, че през процесния период не е живяла в имота, като настоящият й адрес бил в друго населено място.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Л. В. е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител – адв. С. П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията.

2

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

В настоящия случай между страните по делото не е спорно, че в рамките на исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. апартамент № .............. е бил топлоснабден. От приетото като писмено доказателство копие от договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд на Министерството на народната отбрана, сключен на 24.06.1982 г. между Министерството на народната отбрана, представлявано от министъра на народната отбрана, от една страна, и А. В. К. и ............, от друга страна, се установява, че А. В. К. и ............ са придобили правото на собственост върху апартамент № ..................

Идентичността на този имот с процесния се установява от приложеното по делото удостоверение от .................. г., съгласно което стар адрес .............. е идентичен с настоящ адрес ........... Съгласно чл. 13 СК от 1968 (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, но доколкото в конкретния случай няма данни към датата на сключване на договора купувачите да са били в граждански брак, то следва да се приеме, че между тях е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове (½ ид. ч. за всеки) – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.

По делото служебно са изгответни справки за А. В. К., ........... А. В. и Ц. И.

В.. Съгласно справката относно А. В. К., същият е починал на 23.07.2005 г., 3 като ............ К.а е негова съпруга (починала), ........... А. В. – син (починал) и М. А. М. – дъщеря. Съгласно справката относно ........... А. В., същият е починал на 27.10.2014 г. и е оставил наследници по закон своята съпруга Ц. И.

В. и своя син Н. Л. В., като А. В. К. е негов баща (починал), ............ К.а – майка (починала) и М. А. М. – сестра. Съгласно справката относно Ц. И. В., същата е починала на ............... г., като е оставила единствен наследник по закон сина си Н. Л. В., като ........... А. В. е негов съпруг (починал). По делото липсва справка относно ............ К.а. Съдът, като взе предвид от една страна, че М. А. М. е сестра на ........... А. В., без изрично да е отбелязано в справката, че е негова еднокръвна сестра, т.е. единствено с общ баща – А. В. К., а от друга страна, че ............ К.а е майка на ........... А. В., намира, че следва логичния извод, че ........... А. В. и М. А. М. са пълнокръвни брат и сестра, респ. последната е наследник по закон и на ............ К.а. При това полжение, след смъртта на А. В. К. и ............ К.а (доколкото по делото не се установяват други нейни наследници по закон) е възникнала обикновена съсобственост между ........... А. В. и М. А. М. при равни дялове от по ½ ид.ч. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. А след смъртта на ........... А. В. е възникнала обикновена съсобственост между неговите наследници по закон, а именно Ц. И. В. – съпруга и Н. Л. В. – син, и ответницата М. А. М., при следните дялове: ¼ ид.ч. за първите двама и ½ ид.ч за последната. След смъртта на Ц. И. В. на ............... г. същата се наследява от ответника Н. Л. В. – чл. 5, ал. 1 ЗН.

Следователно, с оглед посочените норми от ЗЕ, се налага извод, че през исковия период 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. между „--------------- и Ц. И. В., Н.

Л. В. и М. А. М. е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за същите е възникнало задължение да заплащат в полза на ищеца стойността на доставената в имота топлинна енергия, което правоотношение е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо съгласие от страна на ответника. След смъртта на Ц.

И. В. ответникът Н. Л. В. е придобил по наследяване нейната ¼ ид.ч. от имота, поради което на основание чл. 60 ЗН отговаря за наследствени задължения за цена на потребена от Ц. И. В. топлинна енергия приживе като страна по договор за доставка на топлинна енергия. В обобщение, всеки от ответниците има задължение за заплащане на ½ част от стойността на потребената през исковия период топлинна енергия. Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоребите на Закона за енергетиката задължени за плащане на стойността на реално доставената топлинна енергия са собсвениците или вещните ползватели, като обстоятелството дали същите или трети лица са обитавали имота реално, респ. ползвали топлинната енергия, е ирелевантно, ако между третите лице и „............ няма сключен индивидуален договор. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Доколкото по делото няма данни, а и твърдения, между страните да е било сключено писмено допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то 4 към договорното отношение между тях се прилагат публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците.

А ответниците, в качеството им на купувачи, са се задължили да заплащат реално доставената им топлинна енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия. Стойността на реално доставената през исковия период в имота на ответниците топлинна енергия се установява от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компететно. Съгласно заключението за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по прогнозни данни е начислена топлинна енергия на стойност 2183,09 лв. За отоплителния период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. след извършено изравняване от фирмата за дялово разпределние е налице сума за доплащане от потребителя в размер на (+) 47,80 лв., а за отоплителния период м.05.2019 г.