Определение № 2112 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501580 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв.К.К. , АК-Пловдив против Определение № 6161/ 12.05.2025г. постановено по гр. д.№ 19336/2024г по описа на ПРС- ХII гр. с., с което е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта на разноските, с позоваване от съда на решението по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от СРС. Иска се неговата отмяна и уважаване молбата на процесуалния представител по чл.38, ал.1 ЗА на страната Р. Г. К..

Постъпил е отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690 , чрез проц.си представител юрк. М. З. , с който се оспорва частната жалба като неоснователна, като постановено в съответствие с цитираното решение на СЕС и практиката на ВКС, вкл. по определения по ч.т.д.№757/2023г., по ч. т. д.№ 961/2023г. и др.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С постановеното решение по първоинстанционното гражданско дело е определен размер на АВ за проц.представител адв.К.К. на ищеца К. в качеството на потребител на основание чл.38, ал.1 ЗА в размер на 250 лева. Посоченото възнаграждение е определено по ИМ с предявен един осъдителен иск с материален интерес от 862 лева по стандартна искова молба за обявяване недействителност на клауза за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2022г. между ищеца Р.Г.К. и праводателя на ответното дружество по договор за цесия – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и осъждане на ответника за заплащане на претендираната сума като недължимо платена без правно основание. Доказателствения процес е проведен чрез представяне на писмени доказателства, представляващи процесния 1 изследван договор с приложения, като е проведено едно съдебно заседание. Районният съд е отчел материалният интерес , който в минимален размер по Наредба №1/2009г. на ВАдвС е 400 лева, така извършените процесуални действия на проц.представител на ищеца чрез подаване на молби и липсата на необходимост от провеждане на док.искания по делото поради разпределената на док.тежест от съда, отделената безспорност поради признание на ответника относно получаването на сумата, проведеното едно с.з., е определил възнграждението от 250 лева, вкл. основавайки се на постановената практика на СЕС в тази насока.

Така мотивираното от районния съд е в съответствие с вида и обема на извършените от проц.представител на ищеца проц.действия по стандартна искова молба по казус с множество съдебна практика по идентични спорове за недействителност на клаузи в потребителски договори, вкл. за поръчителство, при неусложнен доказателствен процес чрез признание на ответника и действия на съда, наложило провеждането само на едно съдебно заседание. В тази насока основателно е възражението на ответника по частната жалба, че в практиката на СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали АВ под минималния размер, определен с НМРАВ / в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС, а съобразно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. се намира, че съдът дори е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебни разноски, когато установи, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на АВ и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочения член 101, пар.1.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение ще се потвърди.Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6161/ 12.05.2025г. постановено по гр. д.№ 19336/2024г по описа на ПРС- ХII гр. с., с което е оставено без уважение искането адв. К.К. , АК-Пловдив като пълномощник на Р. Г.К. от гр.Пловдив за допълване на решението в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3