Определение № 27 от 05.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. София, 05.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. К. като разгледа докладваното от Ч. АЛ. К. Частно наказателно дело № 20221110204119 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията НЧД 4119 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е във връз к а с постъпила жалба от адвокат Б. Х. от в качеството му на процесуален представител на К. М. М. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 24.02.2022 г., с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11217/2021 г. по описа на СРТП –ОР- СДВР, пр. пр. № 18724/2021 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В жалбата от адв. Б. Х. от Адвокатско дружество „Х., Ив. и П.“ в качеството му на процесуален представител на пострадалия К. М. М. се изразява несъгласие с обжалваното постановление на СРП като се сочи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което и се иска съдът да отмени същото.

В тази насока и на първо място в жалбата се сочи, че в обжалваното постановление са налице редица противоречия засягащи правата на пострадалото лице, че се твърди в постановлението, че по образуваното досъдебно производство Ал. Г. П. при управление на собственото си МПС по непредпазливост е причинил телесна повреда на К. М. М., чийто медико – биологични признаци са в процес на изясняване, както и че се посочва, че 1 след извършени прегледи на К. М. в медицинско заведение, същият е бил освободен за домашно лечение с диагноза – увредени шийни прешлени, но не е посочено в постановлението къде е прегледан М., нито са цитирани съответните медицински документи издаден от медицинското заведение.

Завява се също така в жалбата, че в атакуваното постановление е посочено като се цитира: В хода на разследването е установено, че от пътното произшествие К. М. М. е получил следните увреждания на здравето си, а именно: навяхване на шията, които отговарят да са получени при ПТП, които увреждания по медико – биологичния си признак реализирали - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С оглед на изложеното и по – нататък в жалбата от К. М. депозирана чрез адв. Б. Х. се подържа, че още при първия си контакт с медицинско лице К. М. е съобщил за силни болки във врата, а след като е изпратен за домашно лечение е бил имобилизиран с шийна яка, която да носи около месец, което и сторил, като видно и от заключението на допълнителната Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 161/2021 г. е че към 28.06.2021 г. т.е. близо два месеца К. М. все още е със силни болки в областта на шията/врата, носещ все още яка, поради което му е направен ЯМР като се цитира посоченото в експертизата, а именно че М. „се оплаква от болки в шията, затруднени движения, получени след ПТП с давност от 2 месеца, болките не утихват въпреки лечението с НСПВС и носенето на шийна яка…, движенията са болезнени, с ирадиация на болката към дясното ухо…“. В този смисъл и в жалбата се твърди, че К. М. и бил имобилизиран с шийна яка малко над три месеца, като през този период от време е бил в невъзможност да се обслужва изцяло, не е могъл дори да си завързва обувките, за да иде да се снабди с необходимите продукти за преживяване като се посочва и в какво се изразява трайното задрудняване на крайниците съгласно ППВС № 3/1979 г. на Пленума на ВКС.

В жалбата от адв. Б. Х. се навеждат също така и доводи, че когато се касае за трайно затруднение на движението на крайниците, врата или снагата се има предвид, че то е за 30 и повече дни, като се твърди, че не е посочена в обжалваното постановление продължителността на увреждането на Кр. М. на счупения пръст и на увреждането на шията/врата, а такива данни има в допълнителната Съдебномедицинска експертиза. Заявява се още, че в постановлението е посочено, че деянието за което е водено наказателното 2 производство не е съставомерно, без да е извършено обективно, всестранно и пълно разследване по делото, като не са налице мотиви за трайното затруднение на движенията на врата/ шията не е квалифицирано като следна телесна повреда, каквито категорични и неоспорими данни са налице по досъдебното производство, а се сочи че е налице лека телесна повреда.

Предвид всичко изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото и да върне същото за доразследване с конкретни указания на прокурора.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване постановление, поради което и същата е допустима,

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е извършено пълно всеобхватно и обективно разследване, от събраните доказателства дали са изведени верни фактически изводи, т.е дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, дали не са игнорирани част от тях или не са обсъдени противоречия между определени доказателства.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, намери следното:

Досъдебно производство № 11217/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 18724/2021 г. по описа на СРП е образувано на 14.07.2021 г. при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че на 05.05.2021 г. в гр. София, около 09.30 часа на ул. „Шипка“ с посока на движение от ул. „Сан Стефано“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № СА 0070 ВС, нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, не бил внимателен и предпазлив към пешеходец, преминаващ по пътното платно на посочената улица, като по непредпазливост причинил телесна повреда на К. М. М., чийто медико – биолични признаци са в процес на изясняване – Престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследване по делото в качеството на свидетели са разпитани 3

К. М. – сочен за пострадал от деянието, Ал. П., М. М.а, назначена и изготвена е Съдебномедицинска експретиза за причинените телесни увреждания на К.

М., назначена и изготвена е допълнетелна Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 161/21 г. за телесните увреждания на К. М., приложена е медицинска документация на същия и др., като в хода на разследване по делото липсва привличане и разпит на конкретно лице в качеството на обвиняем.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, представителят на СРП е приел следната фактическа обстановка, а именно: На 05.05.2021 г. около 09.00 - 09.30 часа, в гр. София, по ул. „Шипка“ на маркирана (напречно положена на пътното платно ) пешеходна пътека, на кръстовището образувано с ул. „Васил Априлов“ свид. К. М. М. предприел пресичане с посока от ул. „Васил Априлов“ през пътното платно на ул.

„Шипка„ в посока ул. „Велико Търново“. В това време видимостта била нормална за светлата част на денонощието, при слънчево време, движението не било натоварено, в прав участък от пътя, предвиден за еднопосочно движение на моторни превозни средства с една пътна лента, отредена за движение от ул. „Сан Стефано“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Пътната настилка била павирана, суха, без неравности, с лек наклон на спускане към булеварда.

Преди да започне пресичане на ул. „Шипка“ свид. К. М. се отгледал, възприел, че по ул. „Шипка“ с посока на движение от ул. „Сан Стефано“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ се задавал автомобил, който се намирал на около 30 метра от него. Затова свид. М. навлязъл по пешеходната пътека, когато внезапно поглеждайки в посока ул. „Сан Стефано“, възприел, че автомобила приближавал стремително към пешеходната пътека. Свид. М. се затичал, но между предната част на превозното средство и тялото на пешеходеца бил реализиран удар, като от последния свид. М. паднал на телена, а водачът на лекият автомобил, който бил свид. Александър Георгиев Посталов управляващ лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ рег. № СА 0070 ВС, преустановил движението си на споменатата пешеходна пътека.

Свид. Ал. П. се притекъл на помощ на непознатото му лице от мъжки пол, който подпирайки се с ръка на капака на колата се изправил сам.

Пострадалият бил в съзнание, но в състояние на шок. Водачът се представил 4 на непознатия му пешеходец и му оказал съдействие, като му помогнал да се качи в превозното средство, както и да раздвижи крайниците си и да се увери за характера на получените от удара увреждания. По твърдение на свид. П. пострадалият настоял да го заведе до дома му, като К. М. му предоставил адреса си, а по твърдение на К. М., който бил в състояние на шок, водачът му предложил да го откара до дома му е той се съгласил. Никой от двамата не подал сигнал за случая на телефона за спешни случаи при МВР. Преди да се разделят М. и Посталов, първият взел телефонният му номер, за да поддържат връзка при необходимост, като по твърдението на Посталов, пострадалият се движел самостоятелно като не му оказал допълнителна подкрепа.

Прибирайки се в дома си обаче пострадалият К. М. не се чувствал добре, за което споделил с дъщеря си в телефонен разговор, последната веднага направила необходимото и на адреса на баща й бил изпратен екип на спешна медицинска помощ. При извършени прегледи на К. М. в медицинско заведение, последният бил освободен за домашно лечение, с диагноза увредени шийни прешлени. Няколко дни пострадалият почивал активно в домашна среда, но изпитвал болки в областта на ходилото на левия крак.

Около седмица след инцидента, големия пръст на левия му крак започнал да променя цвета си, като М. посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където били констатиран данни за фрактура на големия пръст на левия му крак. Той и дъщеря му направили опит да установят контакт с водача на автомобил, но на предоставения от последния телефон за връзка отговаряло лице от женски пол, което не било запознато със случая. Именно в тази връзка пострадалият свид. К. М. подал сигнал до прокурор при Софийска районна прокуратура за съдействие по случая и установяване на водача на автомобил, като било образуван настоящото производство.

Съгласно отразеното в постановлението на СРП, от пътното произшествие К. М. М. получил следните увреждания на здравето си, а именно: навяхване на шията, които отговарят да са получени при пътно – транспортно произшествие, които увреждания по медико – биологичния си признак реализирали временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на допълнителната Съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на това пътно – транспортно произшествие пострадалият е получил: контузия и навяхване в шийния отдел на гръбначния 5 стълб, контузия на палеца на лявото ходило, охлузни наранявания в областта на десния лакът и дясното ходило, които по медико – биологичния си признак, реализирали както следва: контузия и навяхване на шийния отдел – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на палеца на лявото ходило, без рентгенови данни за фрактури на фалангите (лично проучени от вещите лица медицински документи и възпроизведени в обстоятелствената част на експертизата) реализирало медико – биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите наранявания болка и страдание.

При така установената фактическа обстановка, представителя на СРП изготвил обжалваното постановление е приел, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на свид. К. М. са причинени телесни повреди, които увреждания по аргумент от чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с ал. 3, б. „а“ от Наказателния кодекс не представляват съставомерен резултат на това престъпление, тъй като видно от посочената законова разпоредба съставомерно е причиняване на средна или тежка телесна повреда, а и съгласно изготвената по делото съдебномедицинска експертиза и допълнителната комплексна такава, че в пряка и непосредствена връзка с пътнотранспортното произшествие, пострадалият К. М. е получил посочените по – горе наранявания, които по своя медико – биологичен характер са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. по аргумент от чл.130, ал. 1 от НК е прието, че се касае за лека телесна повреда, поради което и представителят на СРП е прекратил наказателното производство по делото.