Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2579 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 825/2022
Вид
Решение № 2579
Подписан
06.06.2023
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330100825 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ №1, с която е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер от 323, 87 лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица № ********** от ***** г. във връзка с щета № ****** в размер на 313, 87 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер на 10лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 24.01.2022г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 98, 70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 18.01.2019г. до 18.01.2022г.

Ищцовото дружество поддържа, че МПС марка и модел „******” рег. № ******* е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран в Комбинирана застрахователна полица № ********** от *****г. с период на валидност от *****г. до *****г. На дата ******г., в гр. П., по бул. „*****“, в близост до ресторант „*****“, посоченото МПС било управлявано от водача Ю. Г. А., когато попаднало в необозначена и необезопасена отводнителна шахта на пътното платно. Съоръжението било поставено на по –ниско ниво от пътната настилка, а решетката на шахтата била разбита и пропаднала. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди- спукана била предна дясна гуми и била повредена предна дясна джанта ( за 1 последната не е изплащано обезщетение от ищеца ). Водачът на автомобила уведомил ищцовото дружество за така настъпилото ПТП и увредите по застрахованото имущество.

Във връзка с настъпилите увреди била образувана преписка по щета № *****. Ищцовото дружество изчислило увредите на сума в размер от 313, 87 лв. и още 10 лв. за извършени ликвидационни разходи (общо 323, 87 лв.). Посочената сума била изплатена на трето лице, което отремонтирало автомобила. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка- гр. П., бул. „*****“, в близост до ресторант „*****“. Върху главницата се претендира и мораторна лихва в размер от 98, 70 лв. за периода *****г.- *****г. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от Община Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се факта на настъпване на ПТП на посочената отсечка от пътното платно и по описания в исковата молба механизъм. Оспорва се вида и размера на претърпените имуществени увреди. Излага се становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост.

Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С проекто – доклада по делото, който е приет като окончателен такъв са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното ПТП- *****г., увреденото МПС рег. № ****** е било застраховано в „ЗАД Армеец“ АД по силата на сключен застрахователен договор, обективиран в Комбинирана застрахователна полица № ********** от *****г.; че ищецът е заплатил обезщетение за репариране на вредите по процесното МПС, което възлиза на сума в общ размер от 313, 87 лева, както и че пътната отсечка на бул. „******“, до ресторант „******“ се намира на територията на Община Пловдив.

Наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП-то се установява и от приетата като писмено доказателство Комбинирана застрахователна полица от ***** г. със срок на действие ***** г.- ****** г. Не се спори и се установява, че е налице покрит от застраховката застрахователен риск.

С декларация за настъпване на застрахователно събитие управляващият автомобила Ю. Г.

А. е декларирала настъпило на ****** г. в гр. П., бул. „*****“, покрай заведението „******“, при което при десен завой колата е попаднала в шахта без капак, при което колата е подскочила и гумата се е спукала, а джантата се е деформирала.

В опис заключение по щета от ***** г. са констатирани следните увредени части, а именно 2

– гума и джанта са отразени характеристики. Направен е опис на претенцията и експертиза от ***** г. Изготвена е справка от екксперт- ликвидационен център Пловдив, който сочи, че е посетил мястото на ПТП-то и е установил наличието на шахта с остри ръбове по ъглите и разбита решетка, която е потънала надолу и по бордюра има черни следи от застъргване на гума. В заключение е посочил, че самите увреждания по автомобила, биха могли да се получат на посоченото място и по декларирания от водача начин. В доклад по щета от ****** г. е отразен размер на обезщетение и сума за изплащане 313,87 лв., като видно от платежното същото е изплатено на ******* г. на автосервиза, извършил ремонта. Ремонтът е извършен и колата е предадено от сервиза на собственика на ****** г., като застрахователно обезщетение е изплатено само за гумата, но не и за джантата.

Прието е като писмено доказателство удостоверение от ОД на МВР – гр. П., в уверение на това, че на ****** г. Ю. А. е подала сигнал на тел. ***, съобщавайки за ПТП, настъпило около **** часа на същия ден при движение по ул. „****“ в гр. П., в близост до ресторант „******“ с нанесени материални щети на управлявания от нея автомобил „*****“ с рег. № ******, след преминаване през шахта на платното за движение. Посочено е, че е изпробвана за алкохол, като пробата е отрицателна.

На ****** г. ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на сума в общ размер от 323,87 лв., включваща освен заплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 10 лв.- ликвидационни разходи. Писмото е връчено на ответника на ***** г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Ю. А., управлявала увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че правила десен завой на продължението на бул. „****“, завивала покрай ресторант „****“, като не знае името на улицата, като колата й пропаднала, дясна предна гума пропаднала. Свидетелката веднага се обадила на представителството на „*****. От там я посъветвали да се обади на КАТ. Звъннала на тел. ***, дошла полиция и съставили протокол. Колата не можела да се движи на собствен ход, като била откарана с репатрак. Предоставен й бил заместващ автомобил, като била отремонтирана, но не си спомня подробности, тъй като мъжът й се занимавал. Видимостта била добра, било облачно, но нямало мъгла, като се движила със скорост около 40-50 км., тъй като правила завой. Удостоверява, че тя е попълнила уведомление – декларация за щета.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като безпротиворечиви, последователни и обективни.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите – предна дясна гума в степен за подмяна. Вещопо лице е отразило, че от техническа гледна точна увредата на предна дясна автомобилна гума, установено от застрахователя добре съответства да е настъпила при преминаване на автомобила с предно дясно колело през описаната неравност.

При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходомист от подмяна и ремонт на всички авточасти, в степен посочена от ищеца, са технически възможни. Установява се 3 стойността на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 359,47 лв., а стойността на ликвидационните разноски е от 10 до 30 лв. на щета. Съдът кредитира изцяло заключението, като обосновано, пълно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинноследствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на св.

Щ.), който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент 4 от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.