Решение № 1151 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110210239 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от ,,***''" ЕАД срещу Наказателно постановление (НП) № 17/02.06.2025 г., издаденo от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8000,00 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (Наредба № 49/18.10.2010 г.) във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ и на основание чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ.

В жалбата се излагат оплаквания, че описанието на нарушението е предполагало в НП да се посочат лечебните дейности, които може да се извършват в лечебното заведение и дали прегледът в ,,***'' кабинет попада сред тях. Посочва се, че в лечебното заведение има клиника по ,,***'' болести, а съгласно даденото от министъра на здравеопазването разрешение в нея се извършвали както прием на болни, така и консултации на пациенти. Съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по ,,***'' болести, утвърден на 25.02.2020 г., приемът на болни в спешно състояние в 1 областта на ,,***'' болести се осъществявал от спешен ,,***'' кабинет към клиниката по ,,***'' болести. Поддържа се, че разпоредбите на чл. 2 от Наредба № 49/18.10.2010 г.) и чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ са бланкетни и не съдържат конкретно правило за поведение, като от същите не ставало ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на лицето. Посочва се, че липсвала такава норма, под която да се субсумират фактите, установени и описани в НП, което било и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Посочва се, че инициатор на прегледът е пациентът, който е избрал да не потърси преглед в доболнична помощ. От материалите по делото се установявало, че за пациента е нямало извършен преглед от личен лекар или да е издадено направление за консултация със специалист ,,***'' болести, като този ред предвиждал прегледът да не бъде заплащан от здравно осигурен пациент. Вместо това пациентът избрал директно да посети лечебното заведение в делничен ден, когато може да посети и личния си лекар, за да бъде прегледан от него, без да заплаща или да му бъде издадено направление за консултация при ,,***'' специалист. Жалбоподателят обаче не разполагал с механизъм за повлияване избора на пациента. Неправилно отговорността била инициирана на основание нормата на чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ, доколкото текстът на посочената разпоредба предвиждала извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на ЗЛЗ и на нормативните актове за прилагането му, а отговорността на жалбоподателя била ангажирана за извършена нерегламентирана извънболнична дейност – амбулаторен преглед на И., тъй като обективният елемент следвало да бъде „извършване на болнична помощ“, а не извършване на извънболнична дейност, както бил приел наказващият орган.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от упълномощени юрисконсулти. На етап съдебни прения е възразено, че наказващият орган не е установил извършване на процесното нарушение по безспорен начин. Твърди се, че е следвало да се установи дали за лечебното заведение е съществувала алтернативна възможност за действие – лекарят да откаже да извърши прегледът, доколкото това била единствената възможност. Ако лекарят е можел да откаже, а не го е направил, тогава наказващият орган би установил по безспорен начин нарушението.

Преповтарят се накратко вече изложените в жалбата оспорвания касателно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ, в която 2 връзка се цитира и съдебна практика. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двама юрисконсулти.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, е била представлявана от упълномощен процесуален представител - юрисконсулт. На етап съдебни прения е поддържано, че извършеното нарушение е безспорно доказано.

Твърди се, че процесното посещение е контролен преглед, доколкото по делото са налице доказателства лицето да е било диагностицирано преди две седмици. Тъй като лицето не било настанено за лечение в болница, нямало как да се приеме, че в случая е налице нещо различно от извънболнична помощ.

Акцентира се, че наказанието е в минимален размер. Посочва се, че наказанието „глоба“ по разпоредбата на чл. 115 от ЗЛЗ се налага за извънболнично лечебно заведение. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ52/12.10.2020 г., издадено на жалбоподателя от министъра на здравеопазването на основание чл. 46, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 2 от ЗЛЗ, лечебната дейност се осъществява в няколко структури с нива на компетентност, сред които има обособени, както следва:

Клиника по ушно-носно-гърлени болести - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт по „Ушно-носногърлени болести“, към която има:

1. Отделение по онкология в областта на ушно-носно-гърлени болести - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Ушно-носно-гърлени болести“;

2. Отделение по обща оториноларингология - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Ушно-носногърлени болести“;

3. Отделение по детски ушно-носно-гърлени болести - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Ушно-носно3 гърлени болести“;

Мултипрофилно спешно отделение - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Спешна медицина“.

Дейността на лечебното заведение е регламентирана в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от изпълнителния директор на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД от 08.12.2023 г.

На 30.10.2024 г. в 17,20 часа пациентът С.Е. И. бил прегледан в спешен ,,***'' кабинет към ,,***''" ЕАД от ,,***'' П.Н.. Издаден бил лист за преглед на пациент в КДБ/СО №122871/30.10.2024 г. В листа е отразено „самонасочил се“, час на постъпване 17,20 часа и час напускане 18,30 часа. В основна диагноза е отразено: Н 65.9 „Негнойно възпаление на средното ухо, неуточнено“. В анамнеза е записано: „Преди две седмици е бил диагностициран с ,,***'', поради което от 9 дни приема клацид, зиртек, в носът се капе гентамицин. От днес с болка в лявото ухо. От следобед е със субфебрилна температура“. В обективно състояние е отбелязано: „Риноскопия – отточна лигавица двустранно с оскъдно количество гъст бистър секрет, отоскопия – леко хиперемирана лява тъпанчева мембрана, МФС – б.о.“. В издадения лист за преглед е отразено насочването на лицето към личен лекар, с отбелязване, че терапия е била дадена. В листа са положени подписи на лекар и пациент. За посещението била издадена Фактура № **********/30.10.2024 г. с отбелязване за предоставена услуга „вторичен преглед“ за сумата от 40,00 лева. Видно от издадената справка от 09.01.2025 г. от лечебното заведение, е постъпило плащане на сумата.

По постъпила жалба във връзка с проведения преглед и на основание заповед № РД-13-36/07.01.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е извършена проверка на жалбоподателя, в хода на която били направени горните констатации за извършения преглед.

На 11.03.2025 г. свидетелят П. П. Т., в качеството му на актосъставител и заемащ длъжността главен инспектор в дирекция КМДПП в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съставил АУАН № А-55/11.03.2025 г., в който било прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 2 от Наредба № 49/18.10.2010 г., вр. с чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ, тъй като с извършения преглед била осъществена извънболнична лечебна дейност в спешен ,,***'' кабинет към 4

Клиника по ,,***'' болести, която не била посочена в издаденото на лечебното заведение разрешение. Било посочено, че нарушението е извършено на 30.10.2024 г. в ,,***''" ЕАД, и установено на 14.01.2025 г., представляващ последният ден от извършване на проверката. АУАН бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощен юрисконсулт на 11.03.2025 г.

При сходство на изводите от фактическа и правна страна на 02.06.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8000,00 лева. Актът бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2025 г.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон в писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля Т.. Предвид подробността и логичността в показанията му, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетеля, въпреки изпълняваната от него длъжност. От показанията му се установяват механизмът на провелата се проверка, събраните данни и документи във връзка със същата и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН. По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както 5 процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На първо място, съдът счита, че не е установено съставомерно поведение на жалбоподателя, доколкото процесното поведение се изразява в извършен амбулаторен преглед на пациент в спешен кабинет ,,***'' към ,,***''" ЕАД, с издаден лист за преглед с посочени час на постъпване и час на напускане, за който преглед е извършено заплащане по издаден счетоводен документ, който преглед е иницииран от пациента, отбелязан в документацията като „самонасочил се“, и за чието посещение не се събраха доказателства да е бил насочен от лечебното заведение по някакъв начин. По силата на чл. 2 от Наредба №49/18.10.2010 лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи осъществяват видовете лечебни дейности, посочени в издаденото им разрешение от министъра на здравеопазването по реда на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Доколкото нарушението може да се извърши само чрез действие по осъществяване на медицинска помощ от служителите на жалбоподателя и се доказа, че същите са били поставени в положение да осъществят прегледа, иницииран от трето лице за производството, съдът не счита, че закрепеното като съставомерно поведение може да бъде административно нарушение по посочената разпоредба.