Решение № 2252 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2252 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330112850 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от "Банка ДСК" АД срещу Юлиян Ясенов Чавдаров, с която са предявени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за осъждането на ответника да плати на ищеца вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2022г., като се прави изявление за предсрочна изискуемост с исковата молба. Твърди, че към датата на исковата молба е налице забава от 90 дни, което било условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, поради което от връчване на исковата молба счита кредита за предсрочно изискуем и моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 16538,80 лв. - главница; 494,37 лв. договорна лихва за период 15.07.2022 – 31.08.2023 г.; 1297,59 лв. обезщетение за забава за период 15.07.2022 – 31.08.2023 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски. Твърди се, че договорната лихва и обезщетението за забава са в размерите съгласно извлечение от счетоводните книги от 01.09.2023 г., към която дата не са били погасени 14 броя погасителни вноски. Твърди се също, че обезщетението за забава е върху главницата, като се състои от договорения лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 пункта. Твърди се от ищеца относно сумата от 120 лв., че за това вземане по тарифата на банката е извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили при неизпълнение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва 1 основателността на исковите претенции на редица основания, като възразява за основанията за настъпване на предсрочна изискуемост, както и за недействителност на целия договор и на отделни клаузи от него и от общите условия. Възразява се по настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото в периода на връчване на поканата на длъжника не били извършени 3 посещения в рамките на 1 месец, липсвали данни кое лице е предоставило сведенията, че длъжникът живее в чужбина, поради което счита, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК и предсрочна изискуемост не е настъпила.

Счита, че е недопустимо изявление за предсрочна изискуемост да бъде адресирано до особен представител, тъй като има материалноправни последици. Твърди също, че не са налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост поради липса на разграничение на периода от 90 дни, в който се твърди да има забава, както и плащанията за този период по основание и размер. С тези доводи особеният представител счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Цитира съдебна практика с тълкувателен характер в подкрепа на доводите си. Твърди, че тъй като обявяването на предсрочна изискуемост следва да възникне преди началото на исковия процес, претенцията била неоснователна. Възразява за разминаване на претенциите по настоящото дело и по частното дело. Въвежда се възражение за нищожност на т. 7 и т. 16.1 от ОУ на банката поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК и чл.143, ал. 1 ЗЗП.

Твърди се, че тези клаузи противоречат на правилата на добросъвестността.

Клаузата, въз основа на която се иска присъждане на сумата от 120 лв., също счита за неравноправна, а оттам и за нищожна. Ответникът възразява и за нищожност на целия договор за потребителски кредит поради неспазване на правилата за задължително съдържание на потребителския договор, като същият не съдържал на ясен и разбираем език информация за общия размер на кредита, условията за усвояването му и всички останали задължителни реквизити в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК. В последното съдебно заседание особеният представител оттегля възражението, че договорът за кредит не е подписан от ответника.

В хода на съдебното дирене ищецът увеличава размера на договорната лихва на сумата от 1412,70 лв. и намалява размера на иска за обезщетение за забава на сумата от 122,11 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на в а л и д е н договор за потребителски кредит с уговорка в писмен вид за възнаградителна лихва, както и останалите твърдения за уговорки за обезщетения за забава и за дължимост на такси в размер на 120 лв., усвояване на сумата по заема, настъпване падежа за плащане на задълженията, респективно на предсрочна изискуемост и че същата е редовно обявена на длъжника, изпадане в забава.

Установява се сключването на договора за кредит, който е представен от ищеца и подписан от ответника. Съдът намира, че същият отговаря на 2 изискванията на ЗПК и не са налице сочените от ответника пороци. Общо дължимата сума е посочена в погасителния план, клаузата за ГПР е ясна и разбираема. Спазени са и останалите изисквания на чл.11 от ЗПК.

Установява се от договора и неговите приложения, че страните уговорили възнаградителна лихва, дължимостта на обезщетение в случай на забава (чл. 16.1 от ОУ), както и такса от 120 лв. в случай на изискуем кредит.

От заключението на ССЕ, което съдът цени като мотивирано и подробно, се установява, че сумата по заема била усвоена чрез рефинансиране на други кредити на ответника.

От заключението се установява още, че длъжникът преустановил плащанията от 15.07.2022г. От тази дата до исковата молба са настъпили повече от 90 дни забава, което е предпоставка за предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 16.2 от ОУ. Същата съдът приема за обявена на длъжника с връчване на исковата молба - от една страна чрез получаването й от особения представител, от друга - по силата на фингираното връчване, уговорено в договора. Съдът не приема за основателни възраженията, че особеният представител не може да получи изявлението за предсрочна изискуемост, тъй като обратното би значело длъжникът да черпи положителни последици от недобросъвестното си поведение чрез укриване, въпреки всички положени от съда усилия да бъде намерен.

От заключението на ССЕ се установява размерът на главницата - 16 538,80 лв., а също и на възнаградителната лихва до 01.09.2023г., включително.

В съдебното заседание вещото лице посочва каква е сумата само за датата 01.09.2023г., след изваждането на която се получава за процесния период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г. именно претендираната сума след увеличение на иска, а именно - 1412,70 лв. Исковете по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ следва да се уважат.

По отношение на обезщетението за забава при неизпълнение, което се дължи съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, макар клаузата на чл.16,1 от ОУ действително да противоречи на чл.33 ЗПК, се касае за частична нищожност, доколкото правилото е заместено от повелителна правна норма – чл. 86 ЗЗД.

Съгласно заключението на вещото лице и разяснението за сумата само за датата 01.09.2023г., дадено устно от вещото лице, се получава обезщетение за забава в размер на 122,11 лв. за исковия период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г. , като реално начисляването е започнало след началото на периода – на 15.08.2022г. Тази сума според вещото лице е начислена реално от банката, като същата отговаря на размера на законната лихва. Претенцията, след намаляването й до този размер, следва да се уважи.

По отношение на вземането от 120 лв., съдът намира, че се касае за задължение, произтичащо от забавата. Същото е посочено в Тарифата на банката като „разходи при изискуем кредит“. Това вземане противоречи на чл.33 ЗПК, тъй като предвижда друг вид обезщетение в случай на забава, различно от законната лихва. Освен това клаузата е неравноправна, тъй като е неясна и не съдържа разяснения и условия за прилагането й. Ето защо, като основано на нищожна клауза, това вземане е недължимо и този иска подлежи 3 на отхвърляне.

Главницата ще се присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на спора разноските ще се присъдят по съразмерност.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 819,96 лв., от които 333,18 лв. приспаднати от заповедното производство по вземанията, които са идентични – за главница и за разходи за изискуем кредит. Останалите са платени в исковото производство (480,27 лв. и 6,51 лв.). Общата държавна такса се разпределя по следния начин: 661,55 лв. по иска за главница, 56,51 лв. по иска за договорна лихва, които следва да се присъдят в цялост. По иска за обезщетение за забава е платена държавна такса от 51,90 лв., като следва да се присъди сума, съразмерно на уважената част, като се вземе предвид оттеглянето на иска, а именно – 4,88 лв. По иска за разходи за изискуем кредит не се дължи присъждане на държавна такса. Така на присъждане подлежи държавна такса в размер на 722,94 лв. Съразмерно на предявената, уважената, отхвърлената и оттеглената част от исковете, се дължат разноски за експертиза в размер на 373,25 лв., а за особен представител – 1745,73 лв.

Юрисконсултското възнграждение следва да бъде определено на 400 лв. с оглед цената на иска и сложността на делото, от които по съразмерност следва да се присъдят 373,25 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Ю. А. /Ю.Я.Ч/, ЕГН **********, адрес: ***, да плати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска" № 19, по предявените от дружеството искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД, следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2022г ., както следва: сумата в размер на 16 538,80 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023г., до окончателното плащане; сумата в размер на 1412,70 лв. - договорна лихва за период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г.; сумата в размер на 122,11 лв. - обезщетение за забава за период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г.;

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждането на Й.

Ю. А. /Ю.Я.Ч./, ЕГН **********, да плати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

ОСЪЖДА Й. Ю. А. /Ю.Я.Ч/, ЕГН **********, да плати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, разноските по делото, както следва: държавна такса в размер на 722,94 лв., разноски за експертиза в размер на 373,25 лв., за особен представител – 1745,73 лв., за юрисконсултското възнаграждение 4 373,25 лв.

УКАЗВА на ответника, че може да плати горните суми по следната банкова сметка: IBAN № ***, BIC - STSABGSF, „БАНКА ДСК" ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5