Решение № 1360 от 02.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100900866 по описа за 2021 година

Предявени са с обективно кумулативно съединени искове, както следва: главни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и акцесорни искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност в процеса са предявени възражения за прихващане с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Ищецът - „Х.М.К.” ООД, твърди, че на 01.10.2018 г. сключил с ответника - „А.р.” ООД, договор, по силата на който се задължил да извършва цялата туристическа/хотелиерска дейност на собствения на последния хотел „Адела“, находящ се в гр. София, ул. ****, за своя сметка и със собствен персонал. Ответникът поел насрещно задължение да заплаща на ищеца възнаграждение за това в твърд размер от 7 200 лв. с ДДС за всеки месец за периода до края на месец март 2019 г. и от 14 400 лв. с ДДС за всеки месец за периода от началото на месец април 2019 г. до края на действие на договора, както и резултативно възнаграждение. С договора страните постигнали съгласие, че задълженията на ответника по сключен на 20.01.2017 г. договор за кредит ще бъдат погасявани с приходите от туристическата дейност на хотела и с оглед на това уговорили, че ищецът поема задължение да управлява хотела така, че по сметката на ответника да са налични достатъчни средства за погасяване на месечните вноски по кредита. В тази връзка и съгласно уговореното в чл. 4 от договора ищецът заплатил по сметката на ответника сумата от 30 000 лв., представляваща гаранционен депозит, който има за цел да служи за обезпечаване на задължението за осигуряване на средства за изплащане на месечните вноски по договора за кредит. С чл. 4, ал. 4 от договора ответникът се задължил да върне тази сума на ищеца в деня на прекратяване на договора, освен ако са налице неплатени вноски по договора за кредит, чийто падеж е настъпил в срока на действие на договора за 1 управление на хотела. Ищецът твърди, че договорът е прекратен от ответника на 31.12.2019 г., когато е изтекъл тримесечният срок на отправеното предизвестие за неговото прекратяване, в който момент е възникнало и е станало изискуемо задължението за връщане на предоставения от ищеца гаранционен депозит. Посочва, че ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си за заплащане на месечно възнаграждение за извършени от ищеца услуги за месец ноември и декември 2019 г., което е в общ размер от 28 800 лв. с ДДС, както и за връщане на гаранционния депозит в размер на 30 000 лв. Той е изпаднал в забава, поради което дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забавено плащане на задълженията в размер на законната лихва от датата, следваща падежа до датата на предявяване на иска. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 1) сума в размер на 28 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена туристическа/хотелиерска дейност в хотел „Адела“, находящ се в гр. София, ул. ****, дължимо за месец ноември и декември 2019 г., по сключен между страните договор от 01.10.2018 г., както и сумата от 3 896 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението за възнаграждение, начислено за периода от 17.01.2020 г. до 17.05.2021 г.; 2) сума в размер на 30 000 лв., представляваща сума, дадена от ищеца на ответника като гаранционен депозит, която подлежи на връщане съгласно чл. 4, ал. 4 от договора от 01.10.2018 г., както и сумата от 4 183, 33 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението за връщане на гаранционния депозит, начислено за периода от 02.01.2020 г. до 17.05.2021 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по исковете - „А.р.” ООД, ги оспорва. Твърди, че е заплатил на ищеца дължимото възнаграждение за срока на действие на сключения договор в пълен размер, за което са преведени средства от собствените му банкови сметки. Посочва, че ищецът не е изпълнявал точно задължението си за осигуряване на средства за покриване на месечните вноски по договора за кредит, поради което счита, че за него не е възникнало задължение да върне платения гаранционен депозит. Ответникът заявява възражение за прихващане по отношение на претенциите на ищеца със свои вземания към него за получаване на следните суми: 1) сума в размер на 41 200 лв. – платена при начална липса на основание сума от ответника на ищеца, която подлежи на връщане; 2) сума в размер на 149 160, 25 лв., представляваща неустойка за неизпълнение от ищеца на задължението му да осигури получаване на гарантирана ефективна полза за ответника в резултат на управлението на хотела в минимален размер за 2018 г. и за 2019 г. от 505 000 лв., която неустойка е дължима на основание чл. 5 от договора; 3) сума в размер на 63 606, 35 лв., представляваща претърпени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични средства в този размер в касата, която е причинена от неизпълнение от ищеца на задължението му, поето със сключения договор да води счетоводството на ответното дружество и да оперира със собствените му парични средства за срока на действие на този договор. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на уговореното възнаграждение за месец ноември и декември 2019 г.:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор от 01.10.2018 г. Ето защо и за да бъде уважен предявения в процеса иск на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е сключен такъв договор, какъв е неговият характер, както и дали той обвързва страните по него за спорния период.

По делото не е спорно, че между „Х.М.К.” ООД, от една страна, и „А.р.” ООД, от друга страна, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 01.10.2018 г. договор. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 01.10.2018 г., който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите такова, каквото е отразено в него. С чл. 1 от сключения договор страните по него са уговорили, че дружеството „Х.М.К.” ООД поема задължение да извърши срещу получаване на възнаграждение цялостното управление на собствения на „А.р.” ООД обект, представляващ апартаментен хотел, състоящ се от 36 броя обзаведени и оборудвани апартамента и 7 подземни паркоместа, като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора под „цялостно управление“ трябва да се разбира извършването на следните дейности: 1) поемане на цялата оперативна и административна дейност в обекта, а именно хотелиерство, организация и провеждане на всички туристически услуги, както и всички други дейности, извършвани в обекта с цел генериране на приходи; 2) спазване на всички законови изисквания за извършване на посочените дейности; 3) маркетинг, реклама и всяка друга дейност, която по съществото си е свързана с организацията, функционирането и развиването на дейности, извършвани в предоставения обект. При съобразяване на вида на дейностите, които страните се съгласяват, че се включват в термина управление на апартаментния хотел и се възлагат за извършване по силата на процесния договор, е видно, че те представляват основно туристически дейности и по конкретно дейността хотелиерство, която съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма представлява една от видовете туристически дейности. С оглед спецификата на хотелиерската дейност нейното осъществяване предполага както извършване на правни действия, като сключване на договори с клиенти за настаняване в хотел и други договори с доставчици и изпълнители, осигуряващи възможността да бъдат настанявани и обслужвани клиенти в хотелите, но също така и извършването на фактически действия, каквито са тези по организация на дейността на хотела и по неговата поддръжка. Ето защо съдът приема, че 3 със сключения между страните договор на ищеца е възложено извършването както на правни действия, чието възлагане е характерен елемент на договора за поръчка, но така също и на фактически действия, чието осъществяване по възлагане е характерна престация за договора за изработка. В сключения между страните договор се съдържат и клаузи, с които ответникът упълномощава ищеца при извършване на възложените му действия да действа от негово име и за негова сметка пред трети лица, публични органи и институции, като е предвидено, че всички резултати от дейността на ищеца ще възникват направо за ответника. Това са клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2 от процесния договор. Уговорка с такова съдържание също представлява характерен елемент на договора за поръчка съгласно чл. 292, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това се налага изводът, че сключеният между страните по спора на 01.10.2018 г. договор следва да се определи като ненаименован такъв, съдържащ елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.

В чл. 15 от договора страните са постигнали съгласие, че срокът му на действие е 4 години, считано от датата на неговото подписване, което в случая означава, че е от 01.10.2018 г. до 01.10.2022 г. Ищецът твърди, че този договор е прекратен преди изтичане на уговорения срок с отправено от „А.р.” ООД тримесечно писмено предизвестие за това, като фактът на прекратяването е настъпил на 01.01.2020 г. Ответникът не оспорва това обстоятелство нито в подадения от него писмен отговор, нито след това в хода на производството, поради което съдът го счита за безспорно в процеса и като такова за установено. Това означава, че по делото се доказва, че договорът, сключен на 01.10.2018 г., е действал за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г., в който се включват и двата месеца, за които ищецът претендира, че му се дължи възнаграждение в уговорения размер, които са месец ноември 2019 г. и месец декември 2019 г. За това време договорът е обвързвал страните, като е създавал за тях уговорените с неговото съдържание права и задължения.

По делото не се спори, че за периода на действие на сключения договор, включително и през месеците ноември и декември 2019 г., ответникът е извършвал възложените му правни и фактически действия, които се включват в дейността по управление на апартаментния хотел. Тези факти се твърдят от ищеца в исковата молба и не се оспорват от ответното дружество в хода на процеса, защото последното оспорва единствено, че възложените действия не са извършени качествено, доколкото не е осигурено постигането на уговорения в договора резултат, съизмеряващ се с гарантираната ефективна полза, но не твърди, че през процесните месеци ноември и декември 2019 г. ищецът не е извършвал никакви действия, които са част от общо възложената дейност по управление на собствения му хотел. Следователно посоченият факт е установен в процеса като безспорен. След като по делото е доказано, че ищецът е извършвал възложените му със сключения договор действия за посочените два месеца, то за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати възнаграждение за това в уговорения между страните размер.

Размерът на задължението, което възниква за ответника да заплати на ищеца възнаграждение за извършените действия, е определен по общо съгласие на страните в клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора, която уговорка е валидно изменена с анекс от 01.11.2018 4 г. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази клауза, следва да се заключи, че те са уговорили, че размерът на възнаграждението за срока на действие на договора ще се определя по два начина: - едната част от него представлява твърдо възнаграждение, като за първите шест месеца от действието на договора е в размер на 43 200 лв. и се дължи на тримесечие, а за останалия период на действие на договора се дължи ежемесечно и е в размер на 14 400 лв. на месец, като то се дължи без значение какъв е резултата от извършените от ищеца правни и фактически действия в изпълнение на договора /чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора/; - втората част от уговореното възнаграждение се заплаща на ищеца, само ако в резултат на извършените от него действия е постигнат резултата по чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от договора, а именно постигната е гарантираната ефективна полза за ответника, която е посочена в договора в годишен размер /чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора/.