Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1340 от 15.09.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 906/2025
Вид
Решение № 1340
Подписан
15.09.2025
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Плевен, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100906 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД вр. чл.146 ЗЗП по отношение на клауза по договора; иск по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД..

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. В. Й., с ЕГН **********, срещу „***” АД, ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № *** на ***г. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка по договора, и да бъде осъден ответника да плати сумата от 324.63 лв., недължимо платена по договора за заем.

Ответникът „***” АД, ЕИК ***, счита установителния иск за недопустим, твърди неначисляване на неустойка и незаплащане на такава, възражение относно цената на иска, твърди неоснователност на иска, твърди сключени два анекса към договора, които обаче били отделни договори, моли се да се отхвърлят исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните и се установява от Договор за потребителски кредит № ***/***г., Приложение № 1 към него, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр, Анекс № 1 и Анекс № 2 и Общи условия /л.4-9 от делото/, че между ищцата и „***” АД, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500 лв. със срок – 14.03.2020г., при годишна лихва по кредита, посочена като ОЕ-7%, обща дължима сума от 500лв. при правилно изпълнение на задълженията, ГПР 49%, размер на неустойка, уговорена между страните – 0.00лв. От приложение № 2 е видно, че кредитът е при промоционални условия, и от погасителния план е видно, че между страните е уговорена една вноска за връщане на кредита, без лихва и неустойка.

Представени са и два анекса към договора за кредит, които, независимо от твърденията на ответника в отговора на исковата молба не са отделни договори, а и в двата анекса изрично, като изречение последно е записано, че са неразделна част от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/***г.

Съгласно първият от тези анекси, на ищеца са предоставени 500лв., срокът е 15.04.2020г., главницата е 500лв., лихвата е 16.66лв , неустойка в случай на непредставяне на обезпечение – 148.50лв. Вторият от анексите е със сума на кредита 500лв., срокът е 16.05.2020г., главницата е 500лв., лихвата е 16.66лв., неустойка в случай на непредставяне на обезпечение – 148.50лв. И в двата анекса е отразен ГПР в размер на 49%. И в двата анекса, размерът на неустойката като крайна сума е посочен в погасителния план, а в самото приложение към анекса, в т. 10 е уговорено, че при непредставяне на обезпечение съгл. т. 5.6. от договора за кредит, се заплаща неустойка 4.95лв. средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.

Видно от т. 5.1 от Договор за потребителски кредит № ***/***г., в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора от главница и лихва по кредита. В чл. 5.3. са изброени условията, на които следва да отговарят поръчителите, и включват нетен осигурителен доход от поне 1500 лв., да са лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са 2 кредитополучателя или поръчители по други договори и ред други.

Признават се от ответника следните заплащания:

1. На 16.03.2020 г.

- рефинансирана сума в размер на 500 лева – главница, като е посочено, че рефинансирането представлява счетоводна операция, не е ефективно заплащане от кредитополучателя;

2. На 15.04.2020 г. - заплатена сума в размер на 165.16 лева, както следва 16.66 лева - възнаградителна лихва и 148.50 лева - неустойка и на 16.04.2020 г. - рефинансирана сума в размер на 500 лева – главница, като се сочи, че това е счетоводна операция, не е ефективно заплащане от кредитополучателя;

3. На 15.05.2020 г. - заплатена сума в размер на 659.47 лева, от които главница – 500лв., възнаградителна лихва – 16.10 лв. и неустойка – 143.37лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК:

Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по Договор за потребителски кредит № ***/***г. и двата анекса към него, по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

3

Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от 4 сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.

Още в първоначалния договор, който е без договорна лихва и предвидена неустойка е посочен ГПР от 49%, което е практически невъзможно, в анексите, в които вече се предвижда договорна лихва и неустойка ГПР отново е 49 % и не включва неустойката, независимо, че тя е предварително определена от кредитора и му е била известна. Предвидената в анексите към Договора сума в размер на два пъти по 148.50 лв. за неустойка, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В настоящия случай, в първоначално подписания между страните договор липсва конкретизация относно начина, по който е формиран 49 % ГПР, което води и до неяснота въобще при какви условия е подписан този договор и дали е било предвидено още изначално сключване на анекси при такъв ГПР. Налице е неяснота относно включените в ГПР компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на клаузата за неустойка за непредставено обезпечение, но и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички действителни разходи по кредита. Така потребителят, като икономически по-слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността. Като не е посочил коректно 5 неговата стойност и не е включил стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което води до недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Поради горното, съдът намира, че още първоначално сключения договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, недействителни се явяват и двата последвали анекса. Поради което предявеният иск чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.

При този изход на спора по предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. Ответникът е противопоставил възражение, че претендираната от ищеца е получена на правно основание - Договор за потребителски кредит № ***/***г., като от представената справка от счетоводството на ответника, инкорпорирана в становището му от 06.08.2025г. е видно, че ефективно от ищеца е заплатена главница от 500лв., два пъти неустойка от 148.50лв. – общо 297.00лв. и възнаградителни лихви от 16.66лв. и 16.10лв., или общо 329.76лв. над главницата от 500лв. Доколкото обаче, съобразно горепосоченото, ищецът дължи на основание чл. 23 ЗПК, само чистата сума по кредита, която е в размер на 500 лв., то разликата от 329.76 лева се явява получена от ответника по първоначалния иск без правно основание, поради което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен в предявения си размер от 324.63лв.