Решение № 4469 от 24.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4469 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100112620 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от Р. А. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника за сума в размер на 30 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба-09,11,2023год. до окончателното изплащане на сумата;

Твърди се, че с обвинителен акт по досъдебно производство с №ЗМ 1266/2014г. по описа на 04 РУ - СДВР, съответно пр. пр. N 22 170/2014г. по описа на Софийска районна прокуратура ищецът е обвинен в това, че на 04.06.2014г. около 00.20 часа, в гр. София, на ул.

„*******, пред интернет клуб „Флейм”, находящ се в гр. София, ул. ******* извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - насочил пистолет „Браунинг”, кал.9 x 19мм, 511 мм 51480 към И.Б. И. полицай при I взвод група OOP, сектор ОП при 04 РУ „Полиция” - СДВР М.Г.К., като деянието съставлява престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 22 181/2014г. по описа на СРС, 134-ти състав, по което на 12,09.2022г. е постановена оправдателна присъда. Депозиран е протест от прокуратурата, въз основа на който е образувано ВНОХД №20231100601731/ 2023г. по описа на 8-ми въззивен състав. На 29.06.2023г. е постановено решение, с което оправдателната присъда е потвърдена.

Поддържа от незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди свързани със засягане на доброто му име. Изпитвал изключителен срам и неудобство от обвинението, изпаднал в състояние на депресия. Притеснявал се, че може да изгуби работата си. Налице бил и осезаем страх от осъждане и лишаване от свобода. Воденото срещу ищеца 1 наказателно производство му причинило стрес и безпокойство.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Република България в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не се сочи спрямо ищеца да е наложена мярка за процесуална принуда. Поддържа, че не са претърпени неимуществени вреди, както и не е налице причинна връзка с воденото наказателно производство. Като ирелевантни за иска сочи търпените неимуществени вреди от други близки на ищеца. Оспорва се доброто име на ищеца да е накърнено поради воденото срещу него наказателно производство. Оспорва пасивната легитимация на ответника по претенцията за обезщетение, тъй като в съдебната фаза на производство не е ръководещ орган. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение, неотговарящо на твърдените неимуществени вреди и на икономическия стандарт в Република България, както и на трайната съдебна практика постановявана по отношение на аналогични дела.

С оглед на изложеното се заявява становище за неоснователност на исковата претенция и отхвърляне на иска. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК на 04,06,2014год. –постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04,06,2014год./стр.70/, като е взета мярка за неотклонение парична гаранция.

С присъда от 12,09,2022год. на СРС, НО, 134 състав, постановена по НОХД №22181/2014г. Р. А. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК.

С решение №493/29,06,2023год. на СГС, НО, ІІ въззивен състав е потвърдена постановената оправдателна присъда на СРС. Същото е влязло в сила на 29,06,2023год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- Г. П.. От показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че наказателното производство водено срещу ищеца му се е отразило негативно, станал тревожен, депресивен, вдигал кръвно. Обвинявал се, че случилото се с него се отразило на дъщеря му, затворил се в себе си.

По делото е изслушано заключение на съдебнопсихологическа експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че периодът на наказателно преследване се е отразил негативно на психоемоционалното му състояние с отключване на симптоми от психосоматичния регистър. Установява се състояние на депресивни, тревожни, песимистични, не 2 удовлетворителни изживявания. Процесният период на воденото наказателно дело се характеризира с разстроени адаптационни ресурси, както и хроничен стрес, от който са се отключили симптоми в психоемоционалната и психосоматичната сфера. Съгласно експертното заключение при ищеца е налице промяна в начина на личностното функциониране, изразяваща се в постоянни очаквания да се случи нещо лошо, депресивни личностни характеристики, тревожност, загриженост за здравето, песимизъм, безнадеждност.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.48/2023год./, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 29,06,2023год. присъда, с която ищеца е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и страх.

Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни 3 мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Размерът, в който следва да бъде уважена исковата претенция при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което не е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното преследване от девет години и 25 дни, възрастта на лицето 54 години при привличането му като обвиняем /активна трудоспособна възраст/, липсата на данни за взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и социалноикономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, който към влизане в сила на оправдателната присъда е значително завишен спрямо 2014год., поради което съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 9000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата като неоснователна.

При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази данните лицето да не е осъждано /приложеното свидетелство за съдимост рег.№10690/04,06,2014год. сочи, че лицето е реабилитирано по право през 1997год. за деяние извършено през 1986год., поради което се заличават последиците от осъждането/. В този смисъл не може да се приеме, че търпените от него неимуществени вреди са свързани с друго водено наказателно производство или да сочат на характерови особености свързани с ниска интензивност на преживяването от наказателното преследване. Претърпените негативни емоционални преживявания –стрес, страх от осъждане, накърнено достойнство са логични и житейски обосновани. За определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази, че проведеното спрямо ищеца наказателното преследване се явява прекомерно продължително. Касае се за престъпление, което не е тежко, не се отличава с фактическа или правна сложност. Няма данни ищецът да е препятствал извършването на процесуално-следствени действия, както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, поради което от момента на извършване на процесуално ангажиращите го действия на 04,06,2014год./привличане, в качеството на обвиняем/ до постановяване на оправдателна присъда, влязла в сила на 4

29,06,2023год., е налице период, който се явява несъответен на дължимите процесуални действия за приключване на наказателното преследване, независимо от това, че обвинението е повдигнато спрямо две лица.

Съгласно разясненията дадени с т.1 от ТР №1/2022год. от 27,11,2023год. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 и по т.2б от ЗОДОВ се определя глобално, като съдът дължи да обсъди в мотивите критериите за бавно правосъдие и да посочи каква част от глобалното обезщетение се отнася за тях. В този смисъл съдът определя като обезщетение за забавено правосъдие сумата от 6000,00лв. от общо посоченото в размер на 9000,00лв.

Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в процесния случай 29.06.2023год., поради което претенцията за законна лихва от 09,11,2023год. е основателна.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т., както и разноските по делото в размер на 503,82лв.-вещо лице.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/640ce7da-61f1-4f73-b3bc-24bbd988e2bf