Решение № 182 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501233 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: 202317122 , чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г., против Решение № 260606 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело № 8477/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд, ХIХ гр.състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Р. П. Д., ЕГН: ***, не дължи н а жалбоподателя, сумата в размер на 5115 евро, част от 61500 евро главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4675/1999 г. на Районен съд Плевен в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова и търговското дружество е осъдено да заплати на Р. П. Д., ЕГН: 490626409, сторените по делото разноски в размер от 369,16 лева и на адвокат СТ. ЛЮБ. Б. сумата от 830 лв.адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Във възивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От жалбоподателя се оспорват изводите на първоинстанционния съд ,че изпълнително дело се е премирало на 28.10.2013 г. , поради което последващите искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са невалидни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и не прекъсват теченето на давността.

1

Жалбоподателят поддържа, че фактическите и правни изводи на съда противоречат на съдебната практика на ВКС постановена по сходни казуси и в частност на Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, 4-то гр.отд., в което е прието, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, тъй като се касае за различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че вземането за неизплатена главница по договора за кредит е погасено по давност , без да съобрази, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.Искането до въззивният съд е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковата претенция с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Р. П.

Д., ЕГН: *** , подаден чрез пълномощника й адв.С.Б., в който се поддържа, че решението е правилно , не страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски. Сочи, че Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, 4-то гр.отд. не е задължителна практика за съдилищата. Този съдебен акт е неправилен, постановен в противоречие с ТР №2/2015г. на ОСГТК и не трябва да бъде съобразен при решаването на спора.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. Д., ЕГН:

***, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: 202317122 , сумата в размер на 5115 евро, част от 61500 евро -главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4675/1999 г. по описа на Районен съд Плевен в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова. Ищцата твърди, че през периода: от 27.10.2011г., когато от съдебния изпълнител е бил извършен опис и оценка на недвижим имот, до 27.10.2013г. по изпълнителното дело не са били поискани от взискателя и извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 27.10.2013 г. Така 5годишният давностен срок е изтекъл на 27.10.2016г., ако се приеме,че е приложимо ТР 3/2015г. на ОСГТК или на 27.10.2018г., ако се приеме, че 2 давност не е текла по време на висящността на изп.дело при приложение на ППВС№3/18.11.1980г., но и в двата случая е изтекла към 02.07.2019г.образуване изп. дело № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова.

Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали давностния срок.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по изпълнителното дело действия, съдът е приел, че след 27.10.2011 г. в период от повече от две години не са поискани и не са предприети изпълнителни действия, поради което считано от 28.10.2013 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Изложил е доводи , че последващите искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са невалидни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и съответно не прекъсват теченето на давността. С оглед настъпилото последно прекъсване на давността от 27.10.2011 г. и липсата на извършени последващи действия до образуване на 02.07.2019 г. на изпълнително дело № 1538/2019 г. на ЧСИ Татяна Кирилова, съдът е приел, че е изтекъл период надхвърлящ пет години, с което се е погасило правото на принудително събиране на присъдената сума за главница.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че на 28.07.2010 г. по ч. гр. д. № 5176/2010г. по описа на РС-Плевен, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед №3996 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , а на 05.08.2010г. и изпълнителен лист срещу длъжника Р. П. Д., ЕГН: ***, за сумата от 61 500 евро- неизплатена главница по сключен на 11.04.2008г. договор за кредит , ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 23.07.2010г. до окончателното й изплащане; сумата от 5438,99 евро- лихва за забава за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г.;сумата от 4000,57 евро- санкционираща лихва за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г., както и сумата от общо 4612,35 лева -разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземането си и въз основа на така издадения изпълнителен лист, банката е образувала на 16.09.2010г. изп.д.№1051/2010г. по описа на ЧСИ

Татяна Кирилова , рег.№815, с район на действие района на Окръжен съд – Плевен. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на възбрана,извършване на опис,оценка и публична продан на ипотекиран в негова полза недвижим имот,собственост на 3 ипотекарния длъжник Е. Т., както и налагане на запор върху получаваната пенсия от длъжника. Възбраната върху ипотекирания в полза на банката недвижимия имот е била вписана на 16.11.2010 г. в Служба по вписванията при Районен съд – Троян, а на 12.11.2010г. за обезпечаване на паричното вземане на банката е била вписана в Служба по вписванията при Районен съд – Плевен възбрана и върху собствен на длъжника поземлен имот.По молба на „Банка ДСК” ЕАД от 13.06.2011г., делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на СИС при Районен съд - Троян, където е образувано под №473/2011 г. На 15.07.2011 г. е подадена молба от взискателя , с която е поискано извършване на опис,оценка и публична продан на ипотекирания в негова полза на недвижим имот. Описът на недвижимия имот е извършен на 27.10.2011г. , а на 02.11.2011г. е депозирано и заключение от вещото лице по назначената СТЕ за определяне оценка на имота. На 12.11.2013 г. взискателят е поискал да бъде извършена нова оценка на ипотекирания в негова полза недвижим имот и насрочване на публична продан. Съдебният изпълнител е указал на страната че следва да бъде внесен депозит за поисканата експертиза в размер на 80 лева, което задължение е изпълнено от взискателя на 28.11.2013г. С Молба с Вх.№ 173/15.01.2014г. взискателят е поискал изпращане на делото за продължаване на действията на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879, с район на действие Окръжен съдЛовеч, където изпълнителното дело е образувано под номер 72/2014г.С молба от 14.03.2014г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание н а чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набавя документи, книжа, да определя начин на изпълнение.

На 16.04.2014г. от съдебния изпълнител са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната за налагане на запор върху съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки; до НАП,ТД за налагане на запор върху пенсията на длъжника и до работодателя на длъжника , като от съдебния изпълнител е бил насрочен на 25.04.2014г. оглед на поземления имот за актуализиране на неговата оценка. В отговор на полученото на 24.04.2014г. запорно съобщение, третото задължено лице НАП,ТД е отговорило , че размерът на получаваната от длъжника пенсия е под установената минимална работна заплата на страната.В отговор на получените на 24.04.2014г. запорни съобщение третите задължени лица Банка ДСК“ ЕАД и „Алианц Банк България“АД са отговорили,че са наложили запори върху наличните банкови сметки на длъжника. На 20.05.2014 г. по изпълнителното дело е изготвена актуална пазарна оценка на имота от независим оценител и с разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е насрочил първа публична продан за периода 21.06.2014 г.- 21.07.2014 г.

Поради липса на купувач на имота са били обявени от съдебния изпълнител и проведени още три публични продани, като последната проведена през периода 16.01.2015г.-16.02.2015г. е успешно приключила и с протокол от 17.02.2015 г. за купувач на имота е обявен наддавачът И. И., който е внесъл предложената от него цена на 24.02.2015г. Издаденото от съдебния изпълнител на 24.02.2015г. постановление за възлагане на имота е влязло в сила на 09.03.2015 г. и е вписано в Служба по вписванията при Районен съд Троян на 10.03.2015г. с под № 119, том IV, от 2015 година. На 10.03.2015 г.

ЧСИ В.Петров е предявил на страните изготвеното разпределение от постъпилата от публичната продан сума. На 20.11.2015 г. е подадена молба от 4 взискателя „Банка ДСК”АД за налагане на запор върху трудови възнаграждения на длъжника, получавани от ЕТ“С. Д.“, ЕИК:114050021. На 22.02.2018г. като взискател по делото и въз основа на молба от 21.02.2018 г. е конституирано „ОТП Факторинг България”ЕАД на мястото на досегашния „Банка ДСК“ЕАД, поради извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД. На 04.06.2019 г. от новоконституирания взискател е подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпилите предпоставки на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и за връщане на изпълнителния лист.

С постановление от 07.06.2019г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и върнал изпълнителния лист на взискателя. На 02.07.2019г. въз основа на същия взискателят е образувал срещу длъжника ново изп.д.№1538/2019г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, с район на действие ОС-Плевен.В молбата взискателят е посочил и конкретни изпълнителни способи - налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ЕАД и налагане на възбрана върху притежавани от длъжника и посочени в молбата недвижими имоти.