Решение № 740 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500665 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от от Б. С. Б. с ЕГН ********** против Решение № ***********г., постановено по гражданско дело № *********г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Б. С. Б. иск срещу Прокуратура на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от образуваното наказателното производство по ДП № ******* г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление на прокурор от ********* г. поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *********г. до окончателното изплащане на сумата, като вредите представляват психо-емоционално състояние, изразяващо се в болки и страдания, които е търпял ищеца от образуваното досъдебно производство, изпитвал е притеснения пред близки и роднини, неудобство пред хората, страх и тревога от осъждането, лишаване от възможността за свободно придвижване и за осъждане на ответника да заплати от 4 050 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 3 550 лева пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността за реализиране на доход по трудов договор № *********** год., сключен между ищеца и „Д.****" ООД, ЕИК *********, прекратен със заповед № *********** год. и 500 лева имуществена вреда, представляваща заплатен адвокатски хонорар, като посочените вреди са причинени от образувано наказателно производство по ДП № №*******г. по 1 описа на сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с постановление на прокурор № *********г. от ********* год. поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* год. до окончателно изплащане на сумата. Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Според жалбоподателя лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато последното е прекратено без да е повдигнато обвинение. Поддържа се, че разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, която има правомощието да прекрати досъдебното производство. Сочи се, че въпреки нарушенията на реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, прокуратурата е допуснала органите на полицията/досъдебното производство да извършват действия срещу Б. Б.. Искането е за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не депозира отговор на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Б. С. Б. против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психо-емоционално състояние, изразяващо се в болки и страдания, които е търпял ищеца от образуваното досъдебно производство, като е изпитвал 2 притеснения пред близки и роднини, неудобство пред хората, страх и тревога от осъждането, лишаване от възможността за свободно придвижване, от образуваното наказателното производство по ДП № ******* г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление на прокурор от ********* г. поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата считано от *********г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 050 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които 3 550 лева пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността за реализиране на доход по трудов договор № *********** год., сключен между ищеца и „Д.****" ООД, ЕИК *********, прекратен със заповед № *********** год. и 500 лева имуществена вреда, представляваща заплатен адвокатски хонорар, като посочените вреди са причинени вследствие на образувано наказателно производство по ДП № №*******г. по описа на сектор „ПП" при ОД на МВР Варна, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с постановление на прокурор № *********г. от ********* год., поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********* год. до окончателно изплащане на сумата. Според ищеца са налице всички кумулативно предвидени предпоставки по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за недопустими поради липса на изискването на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно Б. Б. да е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по воденото досъдебно производство № ******* г. по опис на Сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР Варна. Възразява, че не са настъпили описаните в исковата молба вреди, както и че същите не са пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата.

С постановеното по спора Решение № ***********г. по гражданско дело № *********г. по описа на Районен съд – Варна първостепенният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

С постановление № ********* г. на прокурор при Районна 3 прокуратура Варна от 29.3.2023 г. е прекратено наказателното производство по ДП № *******г. по опис на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, водено за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В мотивите е прието, че съгласно заключението на назначената съдебно-химическа експертиза, резултатът за употреба на наркотични вещества е отрицателен. Прокурорът е приел, че деянието, извършено от Б. Б., не осъществява състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като се явява несъставомерно от обективна страна. Заключението е изготвено на 09.03.2023 г. и непосредствено след представянето му по досъдебното производство, на ********* г. прокурор при РП Варна е прекратил наказателното производство по ДП № ******* г.

От лист за преглед на пациент е видно, че на 28.10.2022 г. ищецът Б. Б. е заведен в МБАЛ – Варна към ВМА София от екип на полиция за тест за наркотици. На същата дата на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Със заповед на орган на полицията на ищеца е наложена принудителна административна мярка № 22-0819-001567 на сектор Пътна полиция Варна от 28.10.2022 г. по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На осн.чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Със заповед № *********** г. на управителя на „Д.**“ ООД е прекратен трудовият договор на Б. Б. № *********** г., считано от 31.07.2023г., който е заемал длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“. На 28.04.2023 г. между ищеца и същия работодател е сключен трудов договор № 029, по силата на който Б. Б. е назначен на длъжност „продавач разносна търговия“. С протоколно определение районният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдението в исковата молба, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 11.11.2022 г. и че до 27.04.2023 г. същият не е бил в трудово правоотношение при същия или при друг работодател.

По делото са изискани и приобщени пр.преписка № *********г. и приложеното ДП № ******* г., преписката по заповед за задържане на ищеца от 28.10.2022 г., протокол за личен обиск и декларации. От същите се установява, че ищецът е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в Трето РУ-Варна на 28.10.2022 г.

4

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. От разпита на св.Хр. Х.- Б.а (съпруга на Б. Б.) се установява, че в края на месец октомври 2022 год. тя била бременна в седмия месец. При проверка органите на реда са спрели и след това задържали съпруга й след дадена положителна проба за наркотични вещества. Била много притеснена, защото не знаела в кой арест е задържан, какво се случва и какво ще се случи за напред. Бременността й била трудна и рискова и от втория месец си била вкъщи и било противопоказно тя да шофира. Съпруга й бил освободен от работа, тъй като не можел да изпълнява служебните си задължения, защото му отнели шофьорската книжка, а той работел като шофьор. Бил много притеснен от ситуацията, от неизвестното, а и очаквали дете след два месеца. Съпругът й се обвинявал, че не може да работи и да издържа семейството си. Бил изнервен, не можел да спи, нервната му система била обострена. Близките им били сигурни, че той е невинен. Вече го е страх да пие дори кафе да пие, нурофен и всякакви температуропонижаващи прахчета, които дрегерите отчитат като наркотични вещества в кръвта на водача. Получил си книжката през месец април 2023 год. след изготвяне на експертизата във ВМА - Варна. Дотогава стоял и чакал всеки ден адвокатът да съобщи новини.

От показанията на св.П. Г. - управител във фирмата, в която работи ищеца, се установява, че Б. работил като шофьор и пътувал до гр. В.Т. с камион, но след отнемане на книжката трудовият му договор бил прекратен по взаимно съгласие в края на м.октомври 2023 г. Справял се добре с работата, преди случай бил спокоен, разбирал се добре с колегите си. След това станал изнервен, бил труден период за семейството, тъй като неговите доходи били основните доходи за семейството. До тогава не е имал дори глоба. След като му върнали книжката, го назначили отново на работа.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от незаконна дейност на правозащитните органи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е 5 образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Налице е противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за тълкуването на употребения в разпоредбата на 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ – дали същият следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, или предполага привличане на лицето като обвиняем по реда и при условията на НПК. Затова и с разпореждане от 14.04.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“. Понастоящем няма постановено тълкувателно решение по делото, което да дава задължителен отговор на така поставения въпрос.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/640c0d83-dd82-4c0a-9b39-688d412006ea