Определение № 4137 от 13.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4137 гр. Варна, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20253100502642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20345/22.06.2026г. от З. Д. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. И. – ВАК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 516/14.05.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2642/2025г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени такива в полза на молителката, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Излагат се твърдения, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от нея искане за присъждане на разноски във въззивното производство, въпреки че в проведеното открито съдебно заседание са били представени списък и договор за правна защита и съдействие. Твърди, че макар формално да има качеството на въззиваема страна, е поддържала становище за основателност на въззивната жалба на Г. Н. Н., което становище е уважено с въззивното решение. Сочи, че Я. Н. Н. е поддържал противоположна позиция, която е отхвърлена, поради което разноските следва да бъдат възложени върху него.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от Я. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д. – ВАК, с което молбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че въззивното производство е инициирано от Г. Н. Н., че Я. Н. Н. не е подавал въззивна или насрещна въззивна жалба, както и че въззивният съд вече се е произнесъл по разноските, като е приел, че право на разноски има въззивната страна, но такива не са претендирани.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 516 от 14.05.2026 г., постановено по ВГД № 2642/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът се е произнесъл по подадената от Г. Н. Н. въззивна жалба против Решение № 3310 от 23.09.2025 г. по гр.д. № 13257/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 52 състав.

В частта относно разноските въззивният съд е приел, че „При този изход на спора, право на разноски има въззивната страна, но такива не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне“. Следователно не е налице непроизнасяне по въпроса за разноските. Съдът е формирал изричен извод относно лицето, което би имало право на 1 разноски с оглед изхода на въззивното производство, а именно въззивната страна, подала жалбата. Въззивната жалба не е подадена от З. Д. И.. Последната е депозирала писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. М. Г., в който е заявено единствено: „От името на съделителя З. Д. И. изразявам становище за основателност на депозираната въззивна жалба“.

Това процесуално изявление представлява отговор на въззивна жалба, а не самостоятелна въззивна жалба. То не съдържа самостоятелно упражняване на право на въззивно обжалване от страна на З. Д. И., не обективира нейно собствено искане за отмяна на първоинстанционното решение като въззивник и не променя процесуалното качество във въззивното производство. Ако З. Д. И. е считала, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за допускане на делба на процесното дворно място, тя е разполагала с процесуалната възможност да упражни самостоятелно правото си на въззивно обжалване в срока и по реда на ГПК. Тя обаче не е сторила това, а е избрала да участва във въззивното производство чрез депозиране на отговор на вече подадената от друга страна въззивна жалба. С подаването на отговор на въззивната жалба З. Д. И. е приела процесуалното си качество на въззиваема страна в образуваното по жалба на Г. Н. Н. въззивно производство. Обстоятелството, че становището по същество е съвпаднало с тезата на въззивницата, не я превръща в самостоятелна въззивна страна и не придава процесуалното положение на страна, която е инициирала въззивния контрол. Предмет на въззивното производство е бил съдебният акт на първата инстанция в обжалваната част, а не становището на отделен въззиваем съделител. Поради това не може да се приеме, че разноските на З. Д. И. следва да бъдат възложени върху Я. Н. Н. само поради обстоятелството, че неговото становище за потвърждаване на първоинстанционното решение не е възприето от въззивния съд. Я. Н. Н. също е участвал във въззивното производство като въззиваема страна. Той не е подал въззивна жалба, не е инициирал въззивното производство и не е предизвикал разглеждането на спора пред въззивната инстанция. Процесуалното му поведение се е изразило в защита на първоинстанционното решение чрез отговор на въззивната жалба. Това обстоятелство не обосновава възлагане върху него на разноски, направени от друг въззиваем, който също не е упражнил самостоятелно право на въззивно обжалване.

Наведените в молбата доводи, свързани със спецификата на делбеното производство, не променят горния извод. Действително в делбеното производство всеки съделител има самостоятелен интерес от правилното определяне на делбената маса, кръга на съделителите и квотите. Това обаче не дерогира правилата за упражняване на въззивното обжалване и не заличава разликата между страна, която е подала въззивна жалба, и страна, която е депозирала отговор на чужда въззивна жалба.

Производството по чл. 248 ГПК не може да служи за последващо приравняване на въззиваемата З. Д. И. на въззивна страна, нито за преодоляване на последиците от неизползваната от нея възможност да подаде собствена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20345/22.06.2026г. от З. Д. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. И. – ВАК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 516/14.05.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2642/2025г. по 2 описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4137 гр. Варна, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20253100502642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20345/22.06.2026г. от З. Д. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. И. – ВАК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 516/14.05.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2642/2025г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени такива в полза на молителката, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Излагат се твърдения, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от нея искане за присъждане на разноски във въззивното производство, въпреки че в проведеното открито съдебно заседание са били представени списък и договор за правна защита и съдействие. Твърди, че макар формално да има качеството на въззиваема страна, е поддържала становище за основателност на въззивната жалба на Г. Н. Н., което становище е уважено с въззивното решение. Сочи, че Я. Н. Н. е поддържал противоположна позиция, която е отхвърлена, поради което разноските следва да бъдат възложени върху него.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от Я. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д. – ВАК, с което молбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че въззивното производство е инициирано от Г. Н. Н., че Я. Н. Н. не е подавал въззивна или насрещна въззивна жалба, както и че въззивният съд вече се е произнесъл по разноските, като е приел, че право на разноски има въззивната страна, но такива не са претендирани.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 516 от 14.05.2026 г., постановено по ВГД № 2642/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът се е произнесъл по подадената от Г. Н. Н. въззивна жалба против Решение № 3310 от 23.09.2025 г. по гр.д. № 13257/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 52 състав.

В частта относно разноските въззивният съд е приел, че „При този изход на спора, право на разноски има въззивната страна, но такива не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне“. Следователно не е налице непроизнасяне по въпроса за разноските. Съдът е формирал изричен извод относно лицето, което би имало право на 1 разноски с оглед изхода на въззивното производство, а именно въззивната страна, подала жалбата. Въззивната жалба не е подадена от З. Д. И.. Последната е депозирала писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. М. Г., в който е заявено единствено: „От името на съделителя З. Д. И. изразявам становище за основателност на депозираната въззивна жалба“.

Това процесуално изявление представлява отговор на въззивна жалба, а не самостоятелна въззивна жалба. То не съдържа самостоятелно упражняване на право на въззивно обжалване от страна на З. Д. И., не обективира нейно собствено искане за отмяна на първоинстанционното решение като въззивник и не променя процесуалното качество във въззивното производство. Ако З. Д. И. е считала, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за допускане на делба на процесното дворно място, тя е разполагала с процесуалната възможност да упражни самостоятелно правото си на въззивно обжалване в срока и по реда на ГПК. Тя обаче не е сторила това, а е избрала да участва във въззивното производство чрез депозиране на отговор на вече подадената от друга страна въззивна жалба. С подаването на отговор на въззивната жалба З. Д. И. е приела процесуалното си качество на въззиваема страна в образуваното по жалба на Г. Н. Н. въззивно производство. Обстоятелството, че становището по същество е съвпаднало с тезата на въззивницата, не я превръща в самостоятелна въззивна страна и не придава процесуалното положение на страна, която е инициирала въззивния контрол. Предмет на въззивното производство е бил съдебният акт на първата инстанция в обжалваната част, а не становището на отделен въззиваем съделител. Поради това не може да се приеме, че разноските на З. Д. И. следва да бъдат възложени върху Я. Н. Н. само поради обстоятелството, че неговото становище за потвърждаване на първоинстанционното решение не е възприето от въззивния съд. Я. Н. Н. също е участвал във въззивното производство като въззиваема страна. Той не е подал въззивна жалба, не е инициирал въззивното производство и не е предизвикал разглеждането на спора пред въззивната инстанция. Процесуалното му поведение се е изразило в защита на първоинстанционното решение чрез отговор на въззивната жалба. Това обстоятелство не обосновава възлагане върху него на разноски, направени от друг въззиваем, който също не е упражнил самостоятелно право на въззивно обжалване.

Наведените в молбата доводи, свързани със спецификата на делбеното производство, не променят горния извод. Действително в делбеното производство всеки съделител има самостоятелен интерес от правилното определяне на делбената маса, кръга на съделителите и квотите. Това обаче не дерогира правилата за упражняване на въззивното обжалване и не заличава разликата между страна, която е подала въззивна жалба, и страна, която е депозирала отговор на чужда въззивна жалба.