Решение № 4292 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100502791 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК .

С решение № 1244/24.01.2025 г., постановено по гр.д. № 17821/2023 г.. на СРС, ГО, 138 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. А. П., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********, отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23 лева до пълния предявен размер на претенцията от 23,22 лева, и с правно 1 основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 424,59 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Със същото решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. А. П., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********, отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23 лева до пълния предявен размер на претенцията от 23,22 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 424,59 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила възззивна жалба от К. А. П. и Г. А. П. чрез особени им представител адв. М. М.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че съдът не е кредитирал възраженията, че Договор 1652/19.11.2001 г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажните собственици, е изтекъл. Твърди се също така, че съгласно приетата СТЕ общият топломер е преминал първоначална метрологична проверка на 07.11.2017 г. със срок на валидност 2 години, като следващите свидетелства за проверка са от 22.02.2021 г. и 21.04.2021 г., т.е. след изтичане на нормативно приетия период на валидност и годност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат 2 отхвърлени.

Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. П. и Г. А. П. за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата 3029,56 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021г., сумата 23,22 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.07.2022 г./ до окончателното плащане на главниците, сумата 424,59 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 4,76 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

Изготвената СТЕ установява, че дяловото разпределение за процесния 3 имот е извършвано правилно и в съответствие с нормативната уредба. Фактът, че договорът между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажните собственици за извършване на дялово разпределение в сградата е изтекъл касае вътрешните отношения между страните и не се явява релевантен за изхода на спора, щом по делото се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно.

Ето защо и доводът, че не се дължи заплащане на потребена топлинна енергия поради изтеклия срок на действия на договора за извършване на дялово разпределение, е неоснователен.

По отношение на довода, че общият топломер не е минавал своевременно метрологична проверка, въззивният намира следното: видно от изготвената СТЕ, общият топломер е преминал метрологична проверка в края на процесния период, като не са констатирани отклонения. Ето защо няма основание да се приеме, че топлинна енергия не е отчитана вярно.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 300 лв. за депозит за особен представител на въззивниците и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1244/24.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 17821/2023 на СРС, ГО, 138 състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. А. П., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/ 22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********, отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземанията, както и в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. А. П., 4

ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39315/22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. *********, отчитани по партида с аб. № 76304, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземанията

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН ********** и Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за въззивното производство в размер от 300 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5