Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 28.04.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 810/2025
Вид
Решение № 51
Подписан
28.04.2026
В сила
19.10.2026
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 343 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Панагюрище, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и 86 ЗЗД Производството по делото е образувано по повод предявен от “Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу С. Г. О. иск с правно основание чл.

422 ГПК във вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с който се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 10 000 лева, частично от 40 761,74 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресна претенция за изплатеното от “Застрахователно дружество Евроинс” АД застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № 1500116124 от 04.08.2022 г., вследствие на ПТП, настъпило на 14.01.2022 г., на път ПТП в района на бензиностанция “Еко” на ул. “*****” № 59 в кв. Устрем, в гр. Пазарджик, в както и 402,88 лева - лихва за забава за периода от 15.02.2025г. до 06.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 567/2025 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 14.01.2022 г., в района на бензиностанция „Еко“ на ул. „*****“ № 59 в кв. Устрем в гр. Пазарджик, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № ** **** **, вследствие на което са причинени неимуществени вреди на пешеходеца В Б Л. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.02.2022 г., видно от който водачът на МПС с peг. № ** **** ** и ответник в настоящото производство, движейки по посочената улица в посока към бул. „Георги Бенковски“, удря пресичащия платното за движение на необозначено място пешеходец. Вследствие на инцидента, на пострадалото лице са причинени следните 1 телесни увреждания: повърхностна травма в областта на лявата тазобедрената става и бедрото, травма на дясна подбедрица, счупване основата на пета предноходилна кост на десния крак и счупване на проксималната фаланга на пети пръст на същия крак.

След настъпване на произшествието, виновния водач е напуснал мястото му преди идването на органи за контрол на движението по пътищата, въпреки наличието на ранен от него човек. По случая е образувано досъдебно производство № 60/2022 г. по описа на РУ - Пазарджик и н.о.х.д. 1593/2023 г., по описа на P C Пазарджик, което е приключило с одобрено споразумение, с което С. Г. О. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ вр. с чл. 343, л. 1,6.

„б“, предл. второ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, при което е причинил средна телесна повреда на В Б Л и е избягал от местопроизшествието. Между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с per. № ** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07121000377629/30.01.2021 г., валиден към датата на процесното ПТП. Образувана е застрахователна претенция № 1500116124/04.08.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди. „ЗД ЕВРОИНС“ АД е било осъдено да заплати (решение № 48/09.05.2024 г. по т.д. 96/2022 г., ОС - Пазарджик, потвърдено с решение № 439/05.12.2024 г. по в.т.д. № 419/2024 г. , АС - Пловдив) сумата от общо 28 000.00 лв. (по 14 000.00 лв. на всеки от наследниците на пострадалото лице), представлваща обезщетение за неимуществени вреди с отчетено съпричиняване от страна на пострадалото лице, в размер на 20%, ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 80.74 лв. (по 40.37 лв. на всеки от наследниците на пострадалото лице), обезщетение за имуществени вреди с отчетено съпричиняване от страна на пострадалото лице, в размер на 20%, ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане, адвокатско възнаграждение за първата инстанция - 2 897.00 лв., съдебно-деловодни разноски за първата инстанция - 279.86 лв. На 10.01.2025 г., в полза на всеки от двамата ищци и наследници са изплатени по 18 932.37 лв., представляващи присъдените им имуществени и неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху тях и съответно приспадащите им се разноски. На същата дата е изплатено и присъденото адвокатско възнаграждение на адв. А Д, в размер на 2 897.00 лв. Излага се, че с изплащането на горепосочените суми за ищеца е възниква право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато същия е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, при условие, че идването им е било задължително по закон поради наличието на ранен от инцидента човек. С покана за доброволно изпълнение, „ЗД ЕВРОИНС“ АД е отправило покана към длъжника да плати. Поканата е получена на 07.02.2025 г. Към настоящия момент ответникът не е възстановил сумата. За „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнало и правото за получаване на законна лихва, начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение. Същата на основание чл.

86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. С получаване на поканата на 07.02.2025 г., за длъжника е започнал да тече предвидения в същата 7-дневен срок за доброволно изплащане на дължимата сума. С изтичане на крайния срок, определен в нея (15.02.2025 г.), длъжникът изпада в забава за изпълнение на своето парично задължение. Ето защо, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква правото да търси 2 обезщетение за забавено плащане, в размер на законна лихва, считано от 15.02.2025 г. денят, следващ посоченият като краен срок за доброволно изпълнение в регресната покана до 06.06.2025 г., датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се, че доколкото в производството по чл. 410 ГПК издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи се, че не е доказан елементът от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - „напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие“. Напускането на ПТП като елемент на фактическия състав на регресната отговорност не е доказана пълно и главно. На следващо място се сочи, че действително платеното застрахователно обезщетение в голям размер, но ударът, от който същите са причинени е много слаб.

Няма регресна отговорност при много слаб удар, при който водачът не е възприел ПТП (Решение № 111 от 9.03.2023 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 648/2022 г.) Именно такъв е настоящия случай, при който видно от описанието на щетите ударът е бил много слаб. Излага се, че регресното вземане е погасено по давност преди предявяване на иска. Сочи се, че посочените в исковата молба плащания по основание не съответстват на заявената претенция. Щетата, която е следвало да се плати на увреденото лице - В Л, е застрахователна претенция № 1500116124/04.08.2022 г., а според приложеното нареждане за кредитен превод е платена щета под номер „1500116124“, но не по описа на щетите за 2022 г. Това означава, че не може да се докаже, че плащането се отнася за конкретната щета за 2022 г., следователно няма доказателства за извършено плащане. Тази разлика в основанието е определяща и за основателността на иска. В гражданския процес подлежат на доказване и връзките между фактите, като в случая следва да се приеме, че ищецът е платил на посоченото в платежния документ основание, а не на посоченото в исковата молба, тъй като между двете основания няма връзка. Сочи се, че не е платено нито на увреденото лице Б Л, нито на неговите евентуални наследници - Б Л и В Л. Вместо това е платено на адвокат А Д. Пълномощното на адвоката е прекратено със смъртта на упълномощителя. Следователно не е налице „платеното“ по смисъла на чл. 500, ал. 1 КЗ. С оглед общия принцип на справедливостта и факта, че няма починали лица вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, както и че самият ответник е получил тежка политравма в резултат на пътнотранспортно произшествие, то искът не може да бъде уважен в пълен размер, а следва да бъде частично отхвърлен.

Не се установява наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и ответника в производството. Оспорваме истинността на застрахователна полица 07121000377629/30.01.2021 г. и съществуването на този документ (в оригинал). Липсва застрахователен договор по смисъла на чл. 343 КЗ.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 24.09.2025 г., а исковата молба е подадена на 13.10.2025 г. от заявителя по заповедното производство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

3

От прието като писмено доказателство по делото протокол за ПТП от 03.02.2022 г., издаден от сектор ПП при ОДМВР Пазарджик се установява, че на 14.01.2022 г. около 21:20 часа в гр. Пазарджик, ул. “*****” № 59 срещу бензиностанция “ЕКО” е пострадал пешеходеца В Б Л, като същият е бил ударен от неизвестно МПС. От приетата по делото медицинска документация се установява, че следствие претърпяното ПТП В Л е получил счупване на базата на пета предходилна (метатарзална кост) на десния крак и счупване на проксималната фаланга на пети пръст на същия крак.

От събраните по делото доказателства, се установява, че установен бил водачът на автомобила причинил ПТП, а именно С. О., който управлявал лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № ** **** **.

От приета като доказателство по делото застрахователна полица №BG/07/121000377629 се установява, че към 14.01.2022 г. лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № ** **** ** е имал валидно сключена гражданска отговорност към ЗД Евроинс АД.

От приетите по делото доказателства се установява, ч е пострадалия е подал искане за завеждане на претенция по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на 04.08.2022 г. към ЗД ЕВроинс АД, която е заведена под № 27180.

С влязла в сила Решение № 439 от 05.12.2024 г. постановено по в.т.д. № 419/2024 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив се установява, че “ЗД ЕВро инс” АД е осъдено да заплати на Б Л и В Л - наследници на В Л обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени при ПТП реализирано на 14.01.2022 г. по вина на С.

О., като застрахователното дружество е осъдено да заплати сума в размер на 28 000 лева - неимуществени вреди и 80,74 лева- имуществени вреди, както и разноски в размер на 4767,86 лева. Видно от самото съдебно решение наследниците на пострадалото лице – Б и В Л са били представлявани от адв. Д в производството пред Апелативен съд- Пловдив.

По делото като доказателства са приложени платежни нареждания, от които се установява, че на адв. А Д за преведени сумите, за които е осъдено ищцовото дружество с горецитираното съдебно решение на Апелативен съд- Пловдив, като основание за плащане е посочено главница, лихва, разноски Б Л.

По делото е допуснато и прието заключение по ССчЕ изготвено от вещото лице Л. А., от което се установява, че сметката на адв. Д е заверена със сума от 40761,74 лева (20841,15 евро) по щета № 1500116124 на дата 10.01.2025 г. Вещото лице е посочило, че тази сума е наредена от ЗД “Евроинс”АД. Съобразно разпоредбата на чл.