Решение № 544 от 09.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София,09.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

БОГДАН РУСЕВ при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ана Малиганова, като разгледа докладваното от съдията ЧОЧКОВА в.н.а.х.д. №1203/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 01.04.2016г. по н.а.х.д. №5326/15г. Софийски районен съд, НК, 114 състав е признал подсъдимия К.Н.С. за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Против решението е постъпила жалба от подсъдимия. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново - оправдателно решение по отношение на подсъдимия. По делото е постъпило допълнение към жалбата, в което се изтъква незаконосъобразното извършване на огледите на пътната обстановка и на автобуса, като се оспорват заключенията по графическата, автотехническата и комплексната медико-автотехническа експертизи. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването на престъплението от страна на подс. С..

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и преповтаря част от изложените в допълнението към нея доводи. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което подс. С. да бъде признат за невиновен.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Намира, че СРС е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и е достигнал до единствения възможен извод за доказаност на извършеното от подсъдимия. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В предоставената му последна дума, подсъдимия С. твърди, че не е спрял рязко и не е застрашил пътуващите в автобуса. Заявява, че е невинен и че иска това да се докаже.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил и събрани в хода на досъдебното производство /ДП/ доказателства. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за съществено ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща се в следното:

Подсъдимият К.Н.С., с ЕГН: **********, е роден на ***г., в гр.Т., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи в Столичен автотранспорт, поделение „Земляне“, с постоянен и настоящ адрес:***.

На 01.09.2014г., около 20:35 часа, в тъмната част на денонощието, при улично осветление, автобус, марка „Мерцедес“, модел „О 302“, с рег.№ *******, управляван от обв.С. се движел по линия 107, по ул. „Княжевска“, в посока от ул. „Буря“ към пл. „Сред село“, със скорост около 20 км/ч. Пътната настилка била паваж, суха, с неравности. Участъкът от пътя бил прав, с наклон 5,5% и ъгъл 3,15 градуса. Ширината на улицата била 5.00 метра.

В салона на автобуса, на единична седалка, разположена между първа и втора врата, от страната на вратите на автобуса, с лице по посока на движението, седял пострадалият Р.Г.. Срещу неговата седалка се намирали двойка седалки за седящи с гръб по посока на движението. Свидетелят носел празна пластмасова туба, която бил оставил на пода на автобуса. Бил в седнало положение, но не се държал никъде. По същото време, по ул. „Княжевска“, в противоположна посока се движел лек автомобил марка „Форд“ с рег.№ *******, управляван от св. Г.С., също със скорост около 20 км/ч. Автобусът се спускал по наклона, а лекият автомобил се изкачвал, но водачът на автобуса не спрял и не го пропуснал. След като възприела автобуса св. Г.С. спряла автомобила си плътно, вдясно до бордюра. При разминаването, между двете МПС бил осъществен контакт между лявото странично огледало на автомобила и лявата странична част на автобуса, в зоната над задното ляво колело. В резултат на това страничното огледало се прибрало, но пдс. С. не преустановил движението на автобуса. При изравняване задните части на двете превозни средства се чул звук, наподобяващ съприкосновение между автобуса и задната броня на автомобила, но подсъдимия отново не намалил скоростта и не спрял управляваното от него МПС. Той продължил движението си напред и след като задната част на автобуса се отдалечила на разстояние 1-2 метра от задната част на автомобила, обвиняемият, вместо да спре плавно, натиснал внезапно спирачката и спрял рязко. Това предизвикало залитане напред по посока на движението на св. Р.Г., вследствие инерционната маса на тялото. В резултат същият се ударил в областта на долната челюст в дръжката на облегалката на намиращата се срещу него седалка. От удара той получил избиване на 3-ти долен зъб вдясно, счупване на корена на 4-ти долен зъб вдясно и травматично изкълчване на 2-ри долен зъб вдясно, на 1-ви и 2-ри долни зъби вляво, което наложило тяхното изваждане. Описаните травматични увреждания реализирали медикобиологичния признак трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

Двамата водачи излезли от МПС. Св. С.установила, че задната броня на автомобила ѝ се била извадила от щипките, а по огледалото нямала деформации, а само следи от жълта боя. По автобуса нямало деформации. Двамата продължили по маршрутите си. Около 20.56ч. водачът на автобуса подал сигнал, като във връзка с оплакванията на св. Г., след две спирки автобусът спрял и на място пристигнали екипи на ОПП-СДВР и на бърза помощ.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

За да постанови решението си, първостепенният съд е съобразил следните, събрани в хода, както на досъдебното производство, така и при първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали: показанията на свидетелката Г.Н.С./включително тези от ДП - л.46-47/; показанията на свидетелката Н.Д.М.; дадените на ДП показания на свидетеля Р.К.Г./л.53-54 и л.100 от ДП/; показанията на свидетеля К.Г.В.; показанията на свидетеля З.П.А.; способите за доказване - заключението по изготвената на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна медико-автотехническа експертиза /л. 103-112 от ДП/, заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза; справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, част от доказателствения материал.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е кредитирал едни от тях и не се е доверил на други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Във връзка с горното, въззивният съдебен състав намира за необходимо да отчете, че се съгласява с позицията, както на защитата, така и на първоинстанционния съд относно изключването от доказателствената съвкупност по делото на протоколите за оглед на пътна обстановка /л.8-10 от ДП/ и за оглед на автобус /л.13-14 от ДП/. Въпросните протоколи подлежат на самостоятелна преценка за достоверност и законосъобразност в процеса. Настоящият съдебен състав е на мнение, че при изготвянето им са допуснати съществени процесуални нарушения, които са от такъв характер, че да доведат до изключването им от визираната по-горе доказателствена съвкупност. Предвид императивното съдържание разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, настоящият съдебен състав направи анализ на коментираните протоколи, като СГС се съгласи с извода за негодността им, направен от СРС. Основания за последния извод са налични по делото, предвид разпитите на поемните лица - свидетелите В.и А.. И двамата са категорични, че не са им разяснени правата и задълженията като поемни лица, като св. А.разказва, че не е присъствал фактически на огледите, а полицейските служители са дошли при него, за да се подпише на протоколите. Изложеното представлява нарушение на чл.156, ал.1 от НПК, според която норма оглед се извършва в присъствието на поемни лица. С оглед изложеното, СРС правилно е приел, че коментираните огледи са опорочени и не е взел предвид изготвените за тях протоколи при доказателствената си оценка.

Въззивната инстанция не се съгласява с аргументите на защитата относно необосноваността на заключението на изготвената графическа експертиза. При оценката на материалите по делото СГС прие, че въпросното заключение е обективно, компетентно и обосновано изготвено, при коректно обсъждане на наличната информация и счете, че то уместно е било възприети от районния съдия. За пълнота на анализа, следва да се уточни, че доколкото от разпитите на поемните лица се установява, че не е бил спазен процесуалния ред за извършване на огледите, то извода за тяхната опороченост би останал непроменен, независимо от това дали св. А.е подписал само единия от протоколите или и двата.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат приети за основателни и аргументите на защитата за дискредитиране на заключенията по автотехническата

/АТЕ/ и комплексната медико-автотехническа /КМАТЕ/ експертизи. Не са налице обстоятелства налагащи ревизиране на изводите на експертите. Видно от съдържанието на КМАТЕ, заключението по същата не се основава нито единственото на опорочените протоколи, нито основно на тях. В експертизата е посочено изрично, че вещото лице инж. П.П.е посетил лично мястото на произшествието, като измерил наклона и е направил фотоснимки, една от които е приложена. Взето е предвид и несамо изложеното от С., а и разказите на С.и Г.. Не на последно място, изводите на вещите лица съответстват на множество доказателствени източници по делото, като свидетелските показания на С.и Г., протокола за оглед на лекия автомобил и цялата медицинска документация приложена към делото. Вярно е, че свидетелката С.заявява, че автобусът е спрял плавно, но доколкото по делото е установено, че към момента на спирането му, той се е намирал зад управлявания от С.автомобил, то за нея не е било възможно да възприеме пълноценно колко внезапно е натиснал спирачката водачът на автобуса, още повече при положение, че и двете МПС са се движили с невисоката скорост от около 20км/ч. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката, в тази им част.