Решение № 32 от 07.11.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пещера, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно наказателно дело № 20255240200088 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН", ЕИК:

822098332, с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано от управителя Сунай Караасан, чрез пълномощника адв. С. К. от Адвокатска колегия - Хасково, против Наказателно постановление

№ 330000191/03.06.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл.

2 от Регламент № 561/2006 г. и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП на жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН" е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лв.

В жалбата бланкетно се твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, като е формулирано искане за отмяната му.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. С. К., надлежно упълномощен да го представлява. В съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна на НП, като акцентира, че съставения АУАН е подписан от лице, което няма 1 представителна власт, както и че единният граждански номер на управителя е сгрешен в издаденото НП. На следващо място излага твърдения, че описанието на нарушението е неясно, като по същество моли за отмяна на атакуваното НП и претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото не е представено писмено становище по същество, като единствено със съпроводителното писмо, с което въззивната жалба и преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с материалноправните и процесуалноправните правила с искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.03.2025 г. около 13:00 часа въз основа на Заповед № РД-01186/27.02.2025 г. и известие рег. № 14-187/18.02.2025 г., в офиса на дружество ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“, притежаващо лиценз за извършване на международен превоз на товари ЕО № 3930/01.01.2017 г., находящ се в гр.

Пещера на ул. „Михаил Такев“ № 2А, била извършена комплексна проверка от свидетелите К. Р. на длъжност „инспектор“ в ОО "АА" Благоевград и Г. Г. – „старши инспектор“ в ОО "АА" Благоевград.

Проверката обхващала периода от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода на проверката, въз основа на представените документи, в това число и разпечатка от дигиталната карта на водача З.А., било установено, че на 10.09.2024 г., управлявайки МПС от категория N3 с рег. № РА 8588ВР, водачът не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, а именно – за периода на работна смяна от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12 часа на 10.09.2024 г. е ползвал дневна почивка от 8 часа и 30 минути, която е по-кратка със 150 минути, или с 2 часа и 30 минути от изискуемите 11 последователни часа.

С оглед констатациите от извършената проверка е формиран изводът, че на 10.09.2024 г. в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А превозвачът не е извършил редовни проверки по отношение спазване изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно тези констатации свидетелят по делото К. Б. Р. в присъствието на свидетеля Г. С. Г., съставила на дружеството ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ 2

КАРААСАН“ АУАН със сериен номер 349002 на 18.03.2025 г. в присъствието на представляващия дружеството - Н.А.П. в качеството му на пълномощник, упълномощен от законния представител на дружеството – Сунай Мустафа Караасан. Същият подписал акта без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения.

Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 10 §2 изр. 2 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП била наложена „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лв.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – К.

Б. Р. и Г. С. Г. - служители от ОО „АА‘ - Благоевград. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. и Г., тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

С обжалваното НП и съставения АУАН отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 10 §2 изр. 2, предл. 2 от Регламент № 3

561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, който гласи следното:

„Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.“ Тоест, на превозвача е вменено като нарушение това, че не е извършвал редовни проверки за осигуряване спазването на глава II от Регламент № 561/2006.

В посочената глава II от Регламент № 561/2006, озаглавена „Екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивки“ в разпоредби от 5 до 9 са разписани нормативните изисквания за организация на времето на управление и времето за почивка, което водачите следва да спазват. Нито актосъставителят в съставения АУАН, нито наказващият орган в издаденото НП са посочили цифрово коя от разпоредбите на глава II от регламента не е била спазена от водача З.А.. Посочено е единствено, че на 10.09.2024 г., управлявайки МПС от категория N3 с рег. № РА 8588ВР, водачът не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, а именно – за периода на работна смяна от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12 часа на 10.09.2024 г. е ползвал дневна почивка от 8 часа и 30 минути, която е по-кратка със 150 минути, или с 2 часа и 30 минути от изискуемите 11 последователни часа. Освен това никъде в обстоятелствената част на АУАН или НП не са изложени твърдения, че след посочената почивка от 8 часа и 30 минути водачът е продължил да управлява посоченото МПС, не е посочен крайният час на почивката, т.е. часът, в който евентуално е подновено управлението на автомобила, за да се направи извод, че не е спазена нормативно определената дневна почивка. Отделно от това посоченият период на управление в НП от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12 часа на 10.09.2024 г. не отговаря на посоченото в АУАН, където е записано, че управлението е било от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:22 часа на 10.09.2024 г. Респективно, посоченото в НП не отговаря и на приложената по делото разпечатката от дигиталната карта на водача, където е отбелязано, че водачът е управлявал от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:22 часа на 10.09.2024 г., като реално почивката е започнала от 04:22 часа на 10.09.2024 г. и е продължила до 12:52 часа на 10.09.2024 г., тоест е била в размер на 8 часа и 30 минути. В случай, че почивката беше започнала в 04:12 часа, както е посочено в НП, то продължителността й би била 8 часа и 40 минути, което отново не отговаря на фактическата констатация, приета в НП. Настоящият съдебен състав намира, че посочените неясноти по отношение на описанието на деянието от 4 фактическа страна съществено нарушават правото на защита на санкционираното лице до степен същото да не може да разбере за извършването на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

На следващо място е налице неяснота по отношение на това кога е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Видно от словесното описание на нарушението и в АУАН, и в НП, е прието, че на 10.09.2024 г. превозвачът не е извършил редовни проверки, за да се увери, че водачът З.А.спазва изискванията на глава II от Регламент ЕО № 561/2006 г. Самата формулировка на задължението на превозвача – „да извършва редовни проверки“ касае една продължителна дейност, осъществявана през определен период от време, а не еднократно действие, свързано с конкретно установеното нарушение от страна на конкретен водач, което в процесния случай е прието за извършено на 10.09.2024 г. Не става ясно поради каква причина наказващият орган е приел, че именно на 10.09.2024 г. превозвачът не е осъществил тези редовни проверки, които му се вменяват с Регламент № 561/2006 г. В разпита си пред съда свид. Р. заяви, че е приела за дата на нарушението – 10.09.2024 г. – датата, на която е извършен превозът, като посочи, че в този момент превозвачът, макар да няма такова задължение, е имал възможност да извърши проверка дали е спазен процесният регламент.

От своя страна свид. Г. заяви пред съда, че според него нарушението на превозвача се изразява в неговото бездействие, че в определен период от време – от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. (периодът на проверката) не е извършвал дължимите редовни проверки. Съдът намира за правилно становището, изразено от свид. Г., но същият не е действал в качеството на актосъставител и съответно в акта е отразена като дата на нарушението датата, на която свид. Р. е приела, че същото е осъществено.

Освен това, за да има необходимост от извършване на редовни проверки в работата на водачите, следва да бъдат установени поне две или повече нарушения на трудовата дисциплина от тяхна страна, т.е. да е констатирана системност на неизпълнение на техните задължения по спазване на изискванията на глава II от Регламент ЕО № 561/2006 г. В този смисъл бяха показанията на свид. Р. и Г., които заявиха пред съда, че за да приемат, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, са констатирали, че освен посоченото в АУАН са били налице и други подобни нарушения от страна на водача З.А. При това положение за съда буди недоумение защо 5 същите не са описани в съставения от свид. Р. АУАН, за да може да се приеме, че превозвачът действително не е изпълнил задължението си да извършва редовни проверки на водачите.

Наред с това никъде в издаденото наказателно постановление не е посочено словесно дали процесният случай касае извършване на превози на пътници с автобуси или превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, при извършването на които разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП гласи, че лицата, осъществяващи тези превози за собствена сметка, превозвачите и водачите следва да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан понататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR". Тоест, ако наказващият орган действително е счел, че водачът е следвало да спазва изискванията на глава II от Регламент 561/2006, а превозвачът да има задължението да извършва редовни проверки за спазването му, то следваше в НП изрично да се посочи, че процесният случай касае извършването на някои от посочените в чл. 78, ал. 1 от ЗАП превози.