Решение № 73 от 08.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Сливница, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от А.ина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100697 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във вр. чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК от А. К. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. М.

– АК-Пловдив срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Д.Н. и И.Д., с който е поискано да се прогласи нищожността на сключения между А. К. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД договор № 844616/17.01.2020 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние. В условията на евентуалност, е предявен иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, с който е поискано да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от сключения между А. К. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД договор № 844616/17.01.2020 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, въз основата на която клауза е сключен Договор за гаранция /поръчителство/ между „Ф.Б.“ ЕАД и А. К. Д..

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2020 г., ищецът е сключил договор № 844616/17.01.2020 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние с „Ф.Б.“ ЕООД, за сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. В договора е била включена клауза, обективирана в чл. 5 от същия, съгласно която страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен със сключването на договор за гаранция с „Ф.Б.“ ЕАД.

На същата дата между ищецът и „Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, по силата на който „**“ ЕАД е поел задължението да обезпечи пред „Ф.Б.“ ЕООД задължението на ищеца по договора за паричен кредит. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на 1 кредитополучателя, като ищецът се е задължил да заплати такса за гаранцията в размер на 1155 /хиляда сто петдесет и пет/ лева, което възнаграждение е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Сочи се, че в случая, в процесния договор № 844616/17.01.2020 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние e посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му, както и уточнение дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Сочи се, също така, че нито в договора, нито в погасителния план към него, има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата за гаранция, за да може да се провери дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя, като се изтъква, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на процесния договор за кредит.

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като от обективираните в него клаузи не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, без да има яснота дали същите са отразени в ГПР.

Сочи се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договор за гаранция /поръчителство/ в размер на 1155 /хиляда сто петдесет и пет/ лева, не е включена в ГПР и ГЛП. Изхождайки от това, ищецът твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 49.11 % би нараснал двойно или повече, при калкулиране към него на таксата за гаранция, предвидена в договора за поръчителство. Сочи, че по този начин потребителят, в негово лице, е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита, като по този начин договорът за потребителски кредит се явява недействителен, съгласно разпоредбите на чл. 22, вр.чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

На последно място, в исковата молба се твърди, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на 100 % от сумата по отпуснатия заем.

В заключение ищецът счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 146 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД . Моли да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор № 844616 от 17.01.2020 година, сключен между страните по делото, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен искът за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит, ищецът пледира да 2 се прогласи като нищожна клаузата на чл. 5 от договора, като противоречаща на закона и добрите нрави, респективно - като неравноправна. Претендира присъждане на разноски. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск със становището, че между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът по делото е отпуснал на ищеца заем в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като заетата сума е следвало да се върне заедно с уговорена лихва в срок от 12 месеца. В договора страните уговорили, че възнаградителната лихва е в размер на 23.00 %, при ГПР от 49.11 % или общата сума, дължима от заемателя на заемодателя възлизала на 1845.00 /хиляда осемстотин четиридесет и пет/ лева. Твърди още, че по силата на чл. 5 от договора заемателят е бил длъжен да даде подходящо обезпечение за задълженията си и при сключване на договора ищецът избрал това да стане чрез поръчителство от „Ф.Б.“ ЕАД (Малта). Сочи, че кредитополучателят е можел да обезпечи задълженията си по кредита по различен начин, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Посочва, че самият договор за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора и в случай, че кредитополучателят направи избор да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, този разход не се включвал в ГПР по кредита, защото не влизал в общия разход по кредита съгласно § 1 от ДР на ЗПК . Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

При условията на чл. 211 от ГПК ответникът е предявил кумулативно обективно съединени насрещни искове по чл. 79, ал.1, във вр. чл. 240 от ЗЗД, които съдът е приел за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск, предмет на гр. дело № 697/2022 година по описа на Районен съд – Сливница.

В насрещната искова молба ищецът "Ф.Б." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Емил Цанев от САК, твърди, че на 17.01.2020 г. между него и ответника по насрещния иск – А. К. Д., е сключен договор за потребителски кредит № 844616, като Д. е получил в заем сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съгласно клаузите на договора заемателят е бил длъжен да върне главницата и да заплати договорената лихва на вноски съгласно погасителния план към договора. Уговорено било, че възнаградителната лихва по договора е в размер на 23.00 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.11 % или общата сума, дължима от заемателя е в размер на 1845.00 /хиляда осемстотин четиридесет и пет/ лева. Срокът за издължаване на заетата сума бил уговорен в размер на 12 месеца, като към момента на предявяване на насрещния иск заемателят не бил заплатил девет вноски в общ размер на 1322.45 лева, които се явяват предсрочно изискуеми /от вноска № 4 с падеж на 16.05.2020 г. до вноска № 12 с падеж на 11.01.2021 г./. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът по насрещния иск да му заплати сумата от 1527.75 лева, от които: сумата от 1322.45 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит и сумата от 205.30 лева, представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на насрещната искова молба до 3 окончателното й изплащане. Претендират и направените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 844616 от 17.01.2020 г. се установява, че между ищеца А. К. Д., в качеството му на заемател, и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД е предоставило на ищеца сума в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 12 месеца, на 12 месечни погасителни вноски, всяка с различен размер, при лихвен процент в размер на 23.00 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,11 %.

В чл. 5 от договора е било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

На следващо място, по делото се установява, че на същата дата 17.01.2020 г., между ищеца А. Д., в качеството му на потребител, и „Ф.Б.“ ЕАД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът се е задължил да даде гаранция в полза на “Ф.Б.“ ЕООД, с наредител - потребителят, с цел обезпечаване на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в размер до 5000 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1155 /хиляда сто петдесет и пет/ лева, платимо разсрочено, на месечни вноски, в размерите, условията и падежите, уговорени съгласно Погасителен план, неразделна част от договора.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, се установява, че: 1/ всяка заявка за кредит от „Ф.Б.“ ЕООД може да се подаде с поръчител – физическо лице, т. нар. „личен гарант“; 2/ по предоставена от „Ф.Б.“ ЕООД информация, всички документи, в т.ч. преддоговорна информация, договор за потребителски кредит, заедно с погасителен план към същия и общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството кредити, се изпращат на всеки един клиент на електронната поща, която е посочил по време на кандидатстването.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

4

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл.