Решение № 79 от 18.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Сливен, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500067 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Г., в качеството и на процесуален представител на „МТ – ВЕТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, № 15, ап.9 против решение № 185/04.11.2025г. по гр.д. № 412/2025г. на РС – Нова Загора, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от „МТ – ВЕТ“ ООД против „ АГРИ МИЛК“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Богданово, ул.

„Иван Вазов“ иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване за установено че „ АГРИ МИЛК“ ЕООД дължи на „МТ – ВЕТ“ ООД сума в общ размер на 8640.00лв., по издадени фактури:

1.Фактура № ********** издадена на 09.04.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. март 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

2.Фактура № 000000195 издадена на 16.05.2019 г„ за извършени ветеринарни услуги за м. април 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

3.Фактура № 0000000196 издадена на 12.06.2019 г. , за извършени 1 ветеринарни услуги за м. май 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

4.Фактура № 0000000201 издадена на 12.07.2019 г., за извършени ветеринарни услуги за м. юни 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева ;

5.Фактура № 0000000203 издадена на 16.10.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. юли, м. август и м. септември 2019 г. за сумата в общ размер на 1920 лева;

6.Фактура № 0000000208 издадена на 03.12.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. октомври и м. ноември 2019 г. за сумата в общ размер на 1920 лева, както и законната лихва върху посочените суми, считано от 14.01.2025г.,/датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 755/25.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1254/2024г. по описа на РС – Нова Загора.

Решението е обжалвано и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на „МТ – ВЕТ“ ООД за осъждане на „ АГРИ МИЛК“ ЕООД да заплати мораторна лихва по фактури:

1.Фактура № ********** издадена на 09.04.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. март 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

2.Фактура № 000000195 издадена на 16.05.2019 г„ за извършени ветеринарни услуги за м. април 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

3.Фактура № 0000000196 издадена на 12.06.2019 г. , за извършени ветеринарни услуги за м. май 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

4.Фактура № 0000000201 издадена на 12.07.2019 г., за извършени ветеринарни услуги за м. юни 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

5.Фактура № 0000000203 издадена на 16.10.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. юли, м. август и м. септември 2019 г. за сумата в общ размер на 1920 лева;

6.Фактура № 0000000208 издадена на 03.12.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. октомври и м. ноември 2019 г. за сумата в общ 2 размер на 1920 лева;

7.Фактура № ********** издадена на 15.01.2020 г. за извършени ветеринарни услуги за м. декември 2019 г., за сумата в общ размер на 960 лева.

Решението е обжалвано и в частта, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски, адвокатско възнаграждение в размер на 1 600.02 лева.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 12.11.2025г., а въззивната жалба е подадена на 26.11.2025г. – в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

Решението на РС – Нова Загора е обжалвано като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът бил постановил недопустимо решение. В предоставения на страните проекто – доклад по делото било отразено, че ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба, а в решението си съдът се позовавал на такъв отговор и инкорпорирано в него възражение за изтекла погасителна давност. След като отговорът на исковата молба не бил депозиран в срок, съдът не следвало да вземе предвид направеното с него възражение за изтекла давност, а като го взел предвид постановил недопустимо решение. Страната посочва, че с доклада, с който е била запозната не и е било указано задължението да представи доказателства установяващи спирането / прекъсването на давността. Соченият от съда отговор на исковата молба не бил връчен на ищеца и той не бил запознат с него.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Страната не е направила доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Ч. – пълномощник на „ АГРИ МИЛК“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Богданово, ул. „Иван Вазов, с който въззивната жалба е 3 оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът не бил допуснал процесуални нарушения водещи до недопустимост на постановеното решение. В хода на делото било установено, че исковата молба е била връчена на ответника от Кмета на с.Богданово на 03.07.2025г. По този начин към датата на изготвяне на проекто – доклада по делото (обективиран в определение № 465/10.07.2025г.) срокът за подаване на отговор по предявения иск не бил изтекъл. След като направил необходимите проверки, съдът констатирал това обстоятелство и приел депозирания по делото отговор на исковата молба и съобразил решението си с изложените в него съображения. Жалбоподателят бил редовно призован за двете съдебни заседания, в които бил разгледан въпросът за срочността на депозирания отговор на исковата молба, но не бил взел участие в тях.

Проекто- докладът отразен в определение № 465/10.07.2025г. не е бил окончателен. Той бил допълнен в съдебно заседание проведено на 21.10.2025г., което обстоятелство било отразено в съставения съдебен протокол от тази дата.

Въззиваемата страна излага становище, че правилно първоинстанционният съд не е приел за разглеждане претенцията за мораторна лихва върху главницата от 8640.00лв., тъй като тя не била включена в претенцията по заповедното производство.

Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се представлява.

Процесуалният му представител – адв.Г., в писмено становище до съда заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

Претендира разноски.

В с.з. въззивваемата страна не се представлява. Пълномощникът и адв.Ч. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира деловодни разноски .

4

Пред настоящата инстанция не бяха събрани допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – Нова Загора е бил предявен установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение № 20/15.01.2025г. по ч.гр.д. № 44/2025г. по описа на РС – Нова Загора. Искът е бил частично отхвърлен, поради настъпила погасителна давност за част от вземането, а по отношение претенцията за признаване за установено, че е дължима и мораторната лихва върху вземанията – от датата на тяхната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът е бил отхвърлен като недопустим – претенцията за тях не е била заявена в заповедното производство.

Жалбоподателят е поставил два основни въпроса – допустимо ли е обжалваното решение, след като по исковата молба е бил изготвен доклад, в който е посочено, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и правилно ли съдът се е съобразил с отправеното възражение (от ответника в отговора на исковата молба) за изтекла погасителна давност. По отношение претенцията за мораторната лихва страната е обжалвала първоинстанционното решение, но не е изложила никакви съображения по същество. Така също жалбоподателят не е изложил оплаквания относно срока за погасяване на вземанията – 5 г. от изискуемостта. При това положение съдът дължи отговор на въпроса допустимо ли е първоинстанционното решение?

При анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е приел 5 по делото депозирания отговор на исковата молба. Събраните данни установяват, че първоначално отразената дата на връчване на исковата молба е грешно отразена. Връчването на съобщението е станало от Кмета на с.Богданово и той погрешно е посочил за дата на връчване 03.06.2025г. вместо 03.07.2025г. По делото е представена справка от деловодството на съда, както и удостоверение от Кмета на с.Богданово, че действителната дата на връчване на исковата молба е била 03.07.2025г. Връчването на тази дата кореспондира и с факта, че книжата са били върнати от с.Богданово едва на 10.07.2025г. При това положение правилно първоинстанционният съд е допълнил доклада си по делото и е приел възражението за изтекла погасителна давност направено с отговора на исковата молба. Според правилата на ГПК на ищеца не е необходимо да се изпраща препис от отговора на исковата молба. Страната е била редовно призована за проведените съдебни заседания и при проявена активност е можела да изложи всичките си съображения относно погасителния давностен срок – изтичане, срок, факти водещи до спиране/погасяването му.

По същество, съдът споделя правните изводи на РС – Нова Загора относно 5 г. погасителен срок, факта на погасяване на исковите претенции по ф а к т у р и № **********/09.04.2019 г., № 000000195/16.05.2019 г. № 0000000196/12.06.2019г.,

№

0000000201/12.07.2019 г.,

№

0000000203/16.10.2019 г. и № 0000000208 / 03.12.2019 г. и недължимостта на установените с тези фактури вземания. Съдът споделя и мотивите на РС, с които е отхвърлена претенцията на ищеца по отношение на мораторните лихви дължими по фактурите, за които е била издадена заповед за изпълнение.

Те не са били търсени в заповедното производство и е недопустимо да се установяват по реда на чл.422 от ГПК. Освен това, след като е погасено главното задължение е погасено и акцесорното такова.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна се дължат деловодни разноски в размер на 950.00евро – адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/04.11.2025г. по гр.д. № 412/2025г. на РС – Нова Загора.

ОСЪЖДА „МТ – ВЕТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, № 15, ап.9 да заплати на „АГРИ МИЛК“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Богданово, ул. „Иван Вазов“, № 16 деловодни разноски за въззивна инстанция, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________