Определение № 574 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. София, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Б. М. срещу определение № 17663/05.11.2024 г., постановено по гр. д. № 5279/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 38261/2024г. по описа на СРС, 88 състав, с влязъл в сила съдебен акт.

Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ответник по делото е Ц. Б. -У., а не Д. К. У., който е неин съпруг, както е посочено в отговора на исковата молба. Поддържа, че не е получавала съдебни книжа по гражданско дело, по което ищец е Д. У.. Счита, че образуваното пред СРС дело, не е преюдициално, поради което не е налице основание за спирането му. Съгласно представените с исковата молба с вх. № 370826/22.12.2023 г. по описа на СРС и неоспорени от ответницата съдебни актове – решение № 79131/30.04.2020г., постановено по гр.д. № 16712/2018г. по описа на СРС, 24 състав, решение от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 7120/2020г. по описа на СГС и определение № 3858/01.112023г., постановено по гр. д. № 1279/2023г. по описа на ВКС, ответницата е предявявила иск за собственост на основание давностно владение за частта на жалбоподателката, който е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна Ц. Б. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 е основателна.

Т. Б. М. е предявила иск срещу Ц. Б. Б. с правно основание чл.32, ал.1 ЗС – за заплащане на сумата от 29 337, 45 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, вх. *, ет. ** за периода от 30.12.2018 г. до 30.12.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на претендираната сума. Искът е предявен пред СРС и по него е образувано гр. д. № 70537/2023 г.

Към исковата молба е приложено решение № 79131/30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 16712/2018 г., по описа на СРС, 24 състав, с което е отхвърлен предявения от Ц. Б. Б. - У. с ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Т. Б. М. с ЕГН **********, че ищецът притежава правото на собственост по силата на давностно владение продължило повече от десет години на 1/2 ид. част от имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № 21, вх. А, на таванския етаж с площ от около 54 кв.м., заедно с 6/100 от общите части на сградата и от дворното място – парцел VIII, пл. № 426 в кв.426, по плана на гр. София – Центъра с площ от 1 337 кв. м., а понастоящем съгласно КККР - гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, която част първоначално е придобита от ответника Т. Б. М., по силата на наследствено правоприемство от техните наследодатели, като неоснователен и недоказан. Оставено е без уважение искането, направено с молба с вх. № 5030041/21.02.2020 г. и уточнена с молба вх. № 5031572/21.02.2020 г., с правно основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като неоснователно.

С решение № 263505 от 19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7120/2020г. по описа на СГС е потвърдено решение № 79131 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 16712/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, в обжалваната част.

С определение № 3858/01.11.2023г., постановено по гр. д. № 1279/2023г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 263505 от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 7120/2020г. по описа на СГС.

С определение № 12297/21.03.2024 г. производството по делото е прекратено, на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. с чл.104, т.4 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на СГС. В СГС е образувано гр. д. № 5279/2024 г., I ГО, 20 състав.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Заявено е искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в СРС има висящо дело между същите страни, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗС, по отношение на същия недвижим имот.

Във връзка с изискана служебна справка по делото е постъпило писмо от СРС, III ГО, 88 състав, съгласно което гр. д. № 38261/2024 г. е висящо, като същото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Към справката е приложен препис от исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото. Исковата молба е предявена от Д. К. У. е предявил иск срещу Т. Б. М. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗС – установяване правото на собственост чрез давностно владение на1/2 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на 2 адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, в качеството му на владелец на имота за период от повече от 30 години.

С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. № 38261/2024г. по описа на СРС, 88 състав с влязъл в сила акт.Съдът е приел, че е налице преюдициалност на спора, предмет на посоченото производство, тъй като с постановеното по него решение въпросът за собствеността върху вещта ще бъде разрешен със силата на пресъдено нещо.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата подлежи на спиране обусловено дело до приключване на обуславящото дело с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал. 1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

В случая липсва субективен идентитет между двете посочени дела, доколкото страните по тях не съвпадат. Страни в производството пред СГС са:

Т. Б. М. – ищец и Ц. Б. Б. – У., а страни в производството по гр. д. № 38261/2024 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, са: Д. К. У. – ищец и Т. Б. М. – ответник. Макар ищецът да е съпруг на Ц. Б. Б. – У., същият не е заявил фактическо твърдение, че спорната 1/2 ид. ч. от недвижимия имот е придобита със съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност, а заявява самостоятелни права, поради което съпругата му не е страна по спора, предмет на делото пред СРС.

На основание чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ето защо решението по гр. д. № 38261/2024 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, няма да формира сила на пресъдено нещо спрямо ответницата Ц. Б. Б. – У., която не е страна по това дело. С оглед на това решението по това дело няма да има значение за правилното решаване на спора, предмет на делото пред СГС.

По изложените съображения въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което неправилно поризводството по делото е спряно с обжалваното определение.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се върне 3 на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17663/05.11.2024 г., постановено по гр. д.

№ 5279/2024 г., по описа на СГС, I ГО, 20 състав.

ВРЪЩА гр. д. № 5279/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4