Решение № 397 от 07.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. П., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря К. Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000345 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от З* „У.“ АД, ЕИК **, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 759/2023 г. по описа на П. окръжен съд решение № 127 от 19.03.2024 г., с което З* „У.“ АД, ЕИК **, гр.

С., бул. „Т.А.“ №* е осъдена да заплати на К. С. И., ЕГН **********, гр.П., бул."М." №**, вх.*, ет.*, ап.* следните суми:

19 805, 29 канадски долара с левова равностойност 25 350, 77 лв. представляваща дължимо по договор за застраховка „Помощ при пътуване“ сключен с полица № *** от ** г., застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 13.07.2018 г. застрахователно събитие в гр. К., К., ведно със законната лихва върху сумата от 23.02.2021 г. до окончателното й изплащане и - 8 016,43 лв. деловодни разноски, от които за т.дело № 122/ 2021 г. по описа на ПОС и гр.дело № 9695/2021 г. по описа на ПРС - 3 566,43 лв., 1800 лв. за производството по в. гр.дело № 1510/2023 г. по описа на ПОС и 2650 лв. за производството по гр. дело № 759/2023 г. по описа на ПОС.

1

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.

„К.-*” ООД, ЕИ ** гр. П. в качеството си на третото лице помагач на страната на ответника не е изразило становище по същата.

Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният при разглеждане на спора доказателствен материал намери за установено следното:

На 23.02.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от К. С. И., ЕГН **********, гр. П. против „З.к. У.“АД, ЕИК **, гр.С..

По същата е било образувано т. дело № 122/2021 г., което с определение от 29.04.2021 г. след направено в отговора на ИМ молба възражение, че спорът не е родово подсъден на ПОС е било прекратено и изпратено по подсъдност на П.районен съд.

Той е образувал гр. дело № 9695/ 2021 г. Същото е приключило с решение № 581 от 10.02.2023 г. уважаващо исковата претенция.

То е било обжалване пред П.ския окръжен съд, който с решение № 1200 от 09.10.2023 г. постановено по в. гр. дело № 1510/2023 г. е обезсилил актът на ПРС, прекратил е производството по делото си и е изпратил същото по подсъдност на П.ския окръжен съд.

След влизане на този акт на ПОС пред същия съд по повод на споменатата по-горе искова молба е било образувано ново т. дело с № 759 по описа за 2023 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се говори, че на 14.03.2018 г. ищцата посетила офиса на „К.-*“ ООД, гр. П. на ул. „Г.“ с цел закупуване на самолетни билети за себе си и за своя съпруг - М.Х.И. до К., съпътстващите ги застраховки, вкл. и медицински такава за срока на пътуването.

Първоначално били закупени самолетните билети с №** и №** и застраховките във връЗ*а със същите, закупуването на медицинските застраховки станало по - късно - ** г.

За себе си тя сключила застрахователен договор във формата на Застрахователна полица № *** с начало 02.07. 2018 г. и край 10. 09. 2018 г.

2

Върху същата било изписано наименованието на застрахователя З* „У.“ АД и на „К.-Б.“ ООД, което бил вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от З*ФН брокер. По отношение на „К.-*“ ООД е посочено, че това дружество било посредник предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност.

Вписаната в договора застрахователна сума за неотложни медицински разходи, вследствие на акутно заболяване или злополука, разходи за медицинско транспортиране и репатриране била в размер от 20 000 евро.

При сключване на договора ищцата заплатила на посрединка дължимата застрахователна премия, с което на основание чл. 294, ал. 6 от КЗ следвало да се приеме, че същата била получена от застрахователя. Тук за пълнота е споменато, че при плащането не получила разходен документ, но това било без значение при условие, че според чл. 336, ал. 2 КЗ липсвало задължение за пазене на разписката.

По- надолу в ИМ се споменава, че на 13.07.2018 г. след пристигането си в К. ищцата паднала пред магазин в гр. К., при което счупила тазобедрената си става. Кореспонденцията във връзка със злополуката и изплащането на застрахователно обезщетение се водела от нейната дъщеря Л. И.. Тя осъществила контакт със служители на посочения в полицата застрахователен брокер. Били разменени писма по ел. поща. Последно на 20.07.2018 г. се получил имейл, в който се споменавало за издаден на 26.06.2018 г. добавък за прекратяването на застрахователната полица считано от 02.07.2018 г. и че по същата нямало издадена разписка за платена застрахователна премия, на която застрахованият да се е подписал.

По повод на съдържащото се в това ел. писмо твърдение от страна на ищцата в ИМ е посочено, че не е подписвала какъвто и да е документ, с който сключеният застрахователен договор с полица № *** да е прекратен или развален, а и е преповторено твърдението за плащане на премията по застраховката на посредника „К.“ ООД.

В тази връЗ*а се споменава и за разменена кореспонденция по ел. поща с него след уведомлението от 20.07.2018 г., в която той не оспорва получаването на премията и наличието на валидно сключен застрахователен договор.

3

На база изложеното е направено предположение, че „К.“ ООД не е превел платената му премия на застрахователя, с което е нарушил разпоредбите на чл. 336 и 337, ал. 2 от КЗ.

Казано е, че всичко това е непротивопоставимо на застрахованата ищца, което с оглед наличието на сключен между страните договор сочело, че при възникване на застрахователно събитие в патримониума на ответното дружество възниквало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Споменатото по- горе счупване се свързва с извършване на медицински разходи в общ размер от 19 805, 29 канадски долара. От тях болничните били в размер на 15 438 канадски долара, с остатъка включвал допълнителни плащания на д-р Д.С. в размер на 2 473 канадски долара , на д-р Х.Б. в размер на 1 000 канадски долара и на д-р М. С. в размер на 894,29 канадски долара.

Поради недобросъвестно поведение от първоначално наетия от ищцата адвокат претенцията от името на ищцата до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение в посочения по- горе размер била отправена едва на 22.01.2021 г. На 11.02.2021 г. бил получен отговор, в който плащането на обезщетение се отказвало и се сочело, че застрахователната полица № *** от ** г. била прекратена на 29.06.2018 г. и че същата никога не била влизала в сила поради неплащане на застрахователна премия.

На база изложеното е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 805, 29 канадски долара ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В отговора на искова молба ответникът е изразил становище за неоснователност на исковата претенция.

В подкрепа на същото е споменато, че между страните липсва валидно възникнало застрахователно правоотношение.

В тази връЗ*а е направено позоваване на разпоредбите от КЗ, в които са уредени изискванията за форма и съдържание на договора за застраховка.

Направен е извод, че задължителен реквизит на същия са и подписите на страните. Посочено е, че в случая застрахователна полица с № *** от ** г. не е подписана нито от страна на застрахованото лице, нито от представител на застрахователя, което водело до извод за липса на съгласие за сключването на 4 застрахователния договор и нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Наред с това се заявява, че тя не била отчетена от издателя /посредник/ на застрахователя, а последният веднага след узнаване за претенцията по същата възразил, че не е влязла в сила в изпратен до страната имейл на 20.07.2018 г.

Споменава се и за липса на издадена разписка или друг документ, с който да се удостоверява, че застрахователната премия е била платена на посредника или на застрахователя, както и на данни, че същата постъпила по банковата сметка на ответника. По този повод е казано, че застрахователният риск се поема от застрахователя само при настъпило след момента на влизане в сила на договора застрахователно събитие, но не и за времето, през което застрахователят не бил обвързан от договора. Обвързването било факта от посочения в същия начален момент и при условие, че е платена дължимата застрахователна премия при условията на чл. 367, ал.1 от КЗ. В случая обаче такова плащане липсвало , което сочело, че застрахователният договор не е влязъл в сила. Наред с това се споменава и за анулиране на същия в системата на застрахователя.

В отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че „К.-*“ ООД е действал като посредник на застрахователя. С него дори е представен сключен договор, според който това дружество има право да предлага при условията на чл. 294, ал. 3 от КЗ застраховка „Помощ при пътуване“ като посредник на З* „У.“ АД. В т.2.1.2 и т. 2.1.4 от същия били посочени задълженията на посредника по издаване на полицата, събирането на застрахователната премия и отчитането им пред застрахователя.

Твърди се съответно, че от негова страна действия по отчитане на процесната полица на хартиен носител с подпис, както и на издадената разписка не били извършени. Вместо това на 29.06.2018 г. още преди настъпване на посочената в полицата дата на влизане в сила на застраховката в системата на застрахователя същата била анулирана от посредника, чрез лицето Т.Т..

По повод плащането на премията наред с оспорване на извършването му е посочено, че ако все пак се приеме, че такова е извършено то получената сума е върната на ищцата преди влизане в сила на договора.

5

По- надолу в ИМ са изложени и доводи, които да се разгледат ако съдът евентуално достигне до извод за наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните. В тази връзка на първо место са изложени твърдения, че направените от ищцата разходи за лечение не са във връзка с инцидента от 13.07.2018 г.

Заявено е и че според уговорките в застрахователния договор и ОУ към него предмет на застрахователно покритие са неотложни медицински разходи, вследствие на злополука необходими за овладяване на спешното състояние, но не и тези за последващо лечение, прегледи и рехабилитация. В случая липсвала яснота дали претендираните са от кръга на тези включени в застрахователното покритие.

Възразено е и че представените по делото доказателства не установявали плащане на разходите за лечение от ищцата. В подкрепа на това е споменато, че самата тя признавала, че 6 723,93 канадски долара не били платени от нея.

С отговора на исковата молба е поискано като трето лице помагач на страната на ответник да бъде привлечено „К.-*“ ООД.

Ищцата е подала в ДИМ, в която са изложени съображения за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

Така на първо место е оспорено твърдението за липса на валидно застрахователно правоотношение. В подкрепа на същото е посочено, че действително застрахователната полица не съдържа подпис на застрахован и застраховател, но това е по причина, че тя е предоставена на ищцата в този вид от страна на посредника „К.-*“ ООД, чиято дейност е следвало да се контролира от ответника, а не от ищцата.

По повод на липсата на разписка удостоверяваща плащането на застрахователна премия е направено позоваване на разпоредбата на чл. 336, ал.1 от КЗ, в която се казвало, че такава не се издавала в случаите на плащане на цялата премия или първата вноска, когато получаването им се удостоверявало с факта на издаване на застрахователната полица.

Относно анулирането на същата е заявено, че не е получавано уведомление от насрещната страна в този смисъл, респ. не е подписвано съгласие в тази насока. Посочено е и, че за самият застраховател липсва яснота 6 дали това е сторено при условие, че в един момент свързва същото с датата 26.06.2018 г., а в друг с 29.06.2018 г.